Училището може

"Българските учители като цяло са огорчени от системата и работят с усещането, че тя не ги цени. Че трябва да спазват правила, които са проформа и не отговарят на потребностите на учениците, но ако не го направят, ще бъдат административно наказани", коментира и Траян Траянов, програмен директор на "Заедно в час". Според него силната регулация в учителската професия не насърчава педагозите да пробват различни подходи и иновативни методи.

Учителите обаче са факторът, без който промяната в образованието няма как да се случи. Те могат да запалят учениците по предмета си, да им покажат къде могат да използват наученото в училище, да преподават умения вместо енциклопедични знания. За да го направят, имат нужда от свобода да разгърнат преподавателския си потенциал и признание, когато постигат високи резултати. "За мен лично най-голямата мотивация за учителя е свободата", споделя Ирина Каракехайова, учител по английски език от 15 години в Технологично училище "Електронни системи" към Технически университет - София. Според нея заплатите и задълженията на учителите трябва ясно да се дефинират, защото в момента като учител можеш да правиш страшно много - в училище и вкъщи, но и страшно малко и това не се отразява. Дава пример с това, че учителите не получават помощ в работата си с трудни групи и с проблемни деца.

Начинът усилията на учителите да се оценяват адекватно е през ясна система за атестация според резултатите на техните ученици. В момента критериите за допълнителни финансови стимули зависят по-скоро от фактори като участие в европейски проекти и работа с деца за олимпиади. Никой не анализира какви умения са придобили учениците в часовете и доколко успехът им се е повишил през последния срок например. Така за учителя прави повече смисъл да си попълни изрядно документите по проекта, отколкото да обърне внимание на изоставащите си ученици. 

Директорите

Подобно на учителите работата на директорите също трябва да бъде прозрачно оценена. Те реално са мениджърите на училището и трябва да управляват както административната част като бюджет и персонал, така и методическата - например как се преподава и от какво имат нужда учителите. "В момента нищо в системата не ги насърчава да променят начина си на работа. А дори и да поискат да променят нещо сами, директорите ще имат нужда от подкрепа за развитие на мениджърски умения най-вече чрез обучения и коучинг от практици с опит в частния сектор", смята Траян Траянов. Ако системата на финансиране на училищата се промени според резултатите и реализацията на учениците вместо само според техния брой, това би могло да мотивира директорите да подбират по-внимателно персонала си и да инвестират в качеството на обучението.

"Калибърът на учителите зависи от директора и от това дали той е способен да идентифицира лидерите сред учителите", коментира Анна-Мари Виламовска, секретар на президента по здравеопазване, образование и наука. Тя дава пример със 137-о СОУ "Ангел Кънчев" в София, където започват да работят с иновативна софтуерна система за създаване на е-учебно съдържание и е-тестове като допълнение към стандартните уроци и контролни. Системата е разработена от двама учители от училището и трима възпитаници на Техническия университет в София и постига обещаващи резултати. Директорът е набелязал двамата учители като учители иноватори и им дава свободата, освен да експериментират с този продукт, да запознават останалите си колеги с него и да им помага да го внедряват в собствената си работа. Така тези двама учители стават неформални лидери на колектива.

Евгений Кънев, управляващ съдружник на консултантската компания "Маконис", дава идея как бизнесът може да участва в управлението на училищата и така да работи за повишаване на качеството на образователния процес. На принципа на публично-частното партньорство държавата може да привлече частни компании с успешен опит в образователния мениджмънт, които да поемат част от управлението на публичното училище. Например да управляват финансовите и човешките ресурси, да обучават учители и да участват в изработването на учебна програма. Така образователните структури в публичния сектор стават по-гъвкави, привлича се частен капитал в стратегически сектор и критериите за качество стават по-високи.

Преподаването

Училището има сериозна нужда от нови цели и от дефиниране на това кое е важно - да знаеш наизуст "На прощаване" или да участваш в дебат за отношенията между България и Македония. Ако запаметяването на факти и формули не отстъпи място на анализа, общата култура и ключови умения като аргументация и работа в екип, училищата няма как да произвеждат мислещите хора, от които имат нужда обществото и бизнесът. Това върви с обективно оценяване не само на предметните знания на учениците, но и на компетенции, които ще им бъдат нужни през целия живот.

"Образователната система е консервативна, но в момента има нужда от либерализирането на определени неща, които са се превърнали в свещени крави, например изискването часът да се провежда в класната стая", коментира Цветан Цветански. Ирина Каракехайова дава пример от практиката - учениците категорично отказват да си купят учебници, снимат си ги с телефона и работят така в час. "Младите хора са такива, каквито трябва да са, за да оцелеят в това време", смята преподавателят, но допълва, че няма механизъм, който да помогне на учителите да се приспособят към това. Шансът може да дойде от наистина полезни обучения за учителите - такива, които им помагат да управляват по-добре училищната среда вместо европейски проекти. Според международното изследване TALIS българските учители и директори се нареждат в челото на класациите по придобиване на допълнителни квалификации и притежание на академични степени. Това обаче очевидно няма ефект върху качеството на обучението - резултатите на учениците остават ниски.

Достъпът

В момента в България, ако си ученик от малко населено място, семейството ти няма големи финансови възможности, имаш специални образователни нужди или си от езиково малцинство, шансът да получиш достъп до качествено образование и успешна реализация клони към нула. Училищата, които работят в трудни райони, обикновено имат малък брой ученици, а оттам и нисък бюджет. Те не могат да привлекат добри учители и да инвестират в подобряване на образователната среда. "Елитните" учебни заведения пък стават все по-привлекателни и разполагат освен с повече публични средства и с финансова подкрепа от родители. Така пропастта между училищата, както и между уменията на учениците, още повече се разтваря.

"Първото и най-важно е наистина да се обърне внимание на всяко дете, независимо как то се е справяло преди", коментира Евгения Пеева, изпълнителен директор на "Заедно в час". През последната година и половина екипът й е видял много примери на деца, заклеймени, че имат по-ограничени възможности и потенциал или нямат желание да идват на училище. Упоритата работа на учителите на организацията обаче показва, че ако на тези деца им се отдели нужното внимание и им се осигури подкрепяща и мотивираща среда, "те могат да разцъфнат" (виж репортажа от Мирково и Пирдоп). Пътят към това минава през стимули за учители, които работят в трудни условия, и отчитане на техния успех.

Центърът за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе" е намерил успешна формула за включване на децата от ромската общност в образователния процес. Вече втора година те работят със 180 училища, където подпомагат педагогически мерки за намаляване на отпадането. Стимулират интеркултурното образование, ангажират родителите през родителски клубове и лекции на важни за тях теми, обучават учителите на работа в мултикултурна среда и мотивират учениците, като им делегират отговорности в рамките на училищен парламент. В Нови пазар например училището определя ученици наставници, които подкрепят свои съученици, застрашени от отпадане. Резултатите са видими - процентът на отпадащите ученици намалява от 3 на 0.68 след първата година на проекта и на 0.4 след втората.

Точно такива смислени инициативи са шансът българското образование да излезе от своята черна дупка. Те не разчитат на много пари, закони или експертни дискусии. Търсят само ентусиазъм и подкрепа. Толкова им трябва, за да повлекат след себе си всички останали.