Как се променя учебната програма във Финландия
Учениците ще наблягат на проблеми от реалния живот и ще могат да участват в планирането на часовете си
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
"Финландия премахва преподаването по предмети" - тази новина обиколи световните, а и много български медии миналата седмица. Заглавието обаче се оказа не дотам вярно. В момента финландските власти и училища действително реформират учебната си програма с фокус върху изучаването на комплексни теми, но отделните предмети ще продължат да бъдат основна част от часовете. Въпреки това промяната е ключова - една от най-добрите образователни системи в Европа насочва учебния процес все повече към проблеми от реалния живот, за да подготви учениците си за него.
Какво се променя
Акцентът на сегашната реформа е върху съвместните практики в класните стаи - идеята е няколко учители да работят по едно и също време с учениците и да преподават мултидисциплинарни и проектно базирани теми. Всички училища трябва да разработят и да предложат минимум по един подобен курс за учебна година за всички ученици. Училищата и местните власти могат сами да изберат темите и начина на преподаване на тези интегрирани уроци. Промени ще има и в начина на оценяване - според финландските педагози целта на оценяването е да стимулира учениците и да насърчава ученето, като самите ученици трябва да се научат да разбират и анализират процеса си на учене и да поемат все повече отговорност за него.
"Какво най-много си заслужава да се учи днес в училище така, че да провокира устойчив начин на живот?" Това е бил един от въпросите, около които са се фокусирали експертите на Националния образователен борд на Финландия при новата реформа, обясни за "Капитал" Ирмели Халинен, която ръководи развитието на учебната програма. Други акценти са били как променящият се свят влияе върху живота на децата и на работата на училищата и как трябва да се отговори на това, как може да се подобри училищната култура, за да донесе радост при ученето и мотивация на учениците и как трябва да се усъвършенства принципа на учене.
Как новата програма стига до училищата
Реформата на учебната програма е ярък пример как действа децентрализацията в образователната система на Финландия. На национално ниво промените са били готови в края на миналата година, след като през 2012 г. правителството издава указ за основните цели и разпределението на часовете за основното образование. Местните власти и училищата имат време до началото на учебната 2016/17 г. да подготвят своите учебни програми на базата на националните изисквания. В процеса участват целите екипи на училищата, учениците, родителите, педагози и изследователи както и ключови хора от общността. "Работейки по този начин, се създава ангажимент и готовност да се постигнат целите на учебната програма", обяснява Ирмели Халинен.
Тя допълва, че и сега много финландски учители използват приниципите на реформата в работата си. Преподавателите там имат много свобода по отношение на методите на преподаване и начините за постигане на образователните цели. Рамката на националната, както и местната учебна програма им дават насоки, подкрепени са и с продължаващи обучения и допълнителни материали. "Без наказания, с подкрепа и окуражаване", отговаря Халинен, когато я питаме как учителите приемат промените.
Целите на реформата
"Преди всичко искаме да гарантираме високото качество на преподаването и на ученето", коментира Ирмели Халинен. Тя допълва, че фокусът в училищата ще се измести от отделните предмети към по-общи и по-широки компетенции. "Но силно вярваме, че учениците имат нужда от стабилна основа за знания и умения по различни предмети, за да са способни да използват специфични гледни точки, идеи и методи от разнообразни предмети, когато изследват по-големи теми или феномени", обяснява Халинен. По този начин финландските педагози смятат, че учениците ще формират и развият по-широки компетенции.
Друг ефект, който Халинен очаква от реформата, е по-добрата атмосфера и култура на съвместна работа в училище, както и това учениците да се чувстват добре, да са мотивирани и щастливи, когато учат. "Очакваме учениците да имат по-активна роля в училищата и да има повече сътрудничество сред учителите и учениците, както и с хора извън училището", така Ирмели Халинен си представя финландските училища след реформата. И допълва: "Искаме да помогнем на нашите училища да отворят своите врати и прозорци и да се превърнат в образователни общности."
"Финландските педагози с право смятат, че училищата трябва да преподават това, от което младите хора имат нужда в живота", написа миналата седмица по повод реформата образователният експерт Паси Салберг в The Conversation. И това не означава да имат високи оценки на националните тестове. А да получат комплексни знания и умения за теми от реалния живот.
Детайли за финландската образователна система ще разкаже следващата седмица Яна Палоярви, директор "Международни връзки" в Министерство на образованието и културата на Финландия, на конференцията "Образование за бъдещето", организирана от "Капитал" и Института за прогресивно образование. Очаквайте интервю с Яна Палоярви, както и обобщение от събитието, на capital.bg.
1 коментар
http://www.theguardian.com/education/2015/mar/31/f
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.