Ако имаше идея за бъдещето, нямаше да воюваме с остатъците от комунизма

Управляващият партньор в "Алфа рисърч" Боряна Димитрова коментира, че стопяването на паметта за онова време е естествен процес, но това, което не е нормално е, че тя не се замества със знание. Просто защото нито образователните, нито културните институции са поели систематичен ангажимент през годините да попълнят това знание. Затова и за съвременните медии е лесно и бързо да направят вторична митологизация на миналото. Димитрова подчерта, че когато говори за знание, няма предвид младежите само да се запознаят с историческата хронология от дати, събития и личности, а да разберат символиката зад тях. Например, че Берлинската стена не е била ограда срещу външни врагове, а е пазила източногерманците да не избягат на Запад при свободата.

Силното разделение между памет и знание в българското обществено мнение се дължи на няколко фактора според професора по история от Американския университет в България Евелина Келбечева:

на добре организирано невежество, на нискочела партийна пропаганда и на безсрамно лъжовни спомени на партийни функционери, които се възпроизвеждат широко от медиите. "Не е късно нито едно от тези неща да се промени, ако има политическа и интелектуална воля за това", подчерта тя.

Усещането за провал на прехода пък предопределя и ретушираната, носталгична оценка за комунизма според панелистите. Както обобщи Едвин Сугарев, "миналото бива четено през призмата на настоящето." Според него преходът се мисли като неуспех, защото не донесе нито справедливост, нито качество на живот. "Хората не знаеха какво да правят със свободата си. А и не създадохме маркери, с които да помним", коментира Сугарев.

Социологът Живко Георгиев добави, че последните 25 години са били като свободно падане, в което нацията сякаш е мечтаела да стигне дъното. "Българите са шампиони по социален песимизъм и това доведе до промяна и на ретроспективната оценка. Тази вторична носталгия е функция от крайно негативната оценка за прехода", обобщи той.

Тук Боряна Димитрова отбеляза, че в изследването е видно и любопитно разминаване между индивидуалната оценка, която хората поставят на последните 25 години и общата. Тоест повечето запитани чувстват, че живеят по-добре сега, но че обществото като цяло не е спечелило от промяната. "Хората искаха демокрация, но не получиха правила и институции, изградени според тях", обясни причината Боряна Димитрова.

Друго възможно обяснение даде професор Михаил Неделчев, сам активен участник в създаването на СДС - че 1989-та не е била преживяна по-радикално. "Имам предвид не да се стигне до обществени ексцесии, а като социално-психологически срив", уточни той. Според проф. Неделчев например едно от задължителните условия към всички посткомунистически страни за членство в ЕС е следвало да бъде пълната декомунизация на страната, която в България по ред причини изобщо не се случи.

Участниците в дискусията бяха категорични, че образованието трябва да играе ключова роля, за да се запълни дупката в съзнанието на новите поколения за комунизма. Проф. Келбечева наблегна на промяната на учебните планове и учебници по история, като в тях да намерят място новите постижения на модерната, критична историография. Проф. Неделчев добави, че е задължително "Задочните репортажи" на Георги Марков да се изучават в училище като най-точно свидетелство за времето. А проф. Петя Кабакчиева от Софийския университет отбеляза, че освен учебниците, е редно да се промени и начинът, по който се преподава история. Да се поощрява критичното мислене у децата и личните истории и преживявания да присъстват в обучението наред с хронологията и фактите. "Младото поколение, припомни тя, не може лесно да бъде дресирано".