Едно поколение време не стига

Хората, които изгониха комунизма от България, защото "45 години стигат", едва ли са очаквали, че ще постигнат бързо нормалността, по която започнаха да мечтаят тогава. Едно поколение по-късно нея още я няма дори и за страните, в които сториха същото и запретнаха ръкавите по-сериозно от нас. Достатъчно отдалечени от началото, за да забравят от какво точно бягат, и на незнайно колко голямо разстояние от финала са всички 21 държави, тръгнали по пътя на прехода в края на 80-те. Макар целта пред тях да остава същата, напредъкът към нея е в застой, което е опасно за социалната и финансовата стабилност. Това показва анализът "25 години преход" на експерти от Международния валутен фонд (МВФ), според който преходът трябва да бъде завършен, но са нужни още много усилия, особено в държави като България. Ако не продължат с реформите, гражданите им не само че ще останат бедни, но и ще изостанат съществено от някогашните си другари от бившия социалистически блок, показва изследването.

Обратно в Европа

За забравилите, преходът стартира с желанието на хората да имат не само свобода, но и онзи стандарт на живот, който бяха постигнали западноевропейските държави и който системата на Съветския съюз не можеше да им предложи. Скъсването с модела на  централно командваната икономика донесе хиперинфлация, тежки рецесии, стихийна безработица. В Полша например повече от един милион души бяха без работа в началото на 90-те. Отне десетилетие, за да се премине през този период, в който усещането за достигане на дъното даде тласък за промени, които иначе трудно биха се извършили. Пазарната икономика изискваше да се разтовари държавата от несвойствените й задължения, да се приватизират активите, които частният предприемач би управлявал по-добре, да се напишат закони и да се създадат институции, които да създадат благоприятен климат за развитие на бизнеса. Това бяха и реформите, към които пристъпиха държавите в преход, още повече че отмятането им носеше и членство в Европейския съюз.

"В началото реформите вървяха, без да се отплащат. Впоследствие онези, които реформираха повече, постигаха по-голям икономически растеж", каза Джеймс Роуф, експерт на МВФ за Цетрална и Източна Европа и един от авторите на изследването при представянето му в София през седмицата. Пример за различията, за които той говори, са прибалтийските републики, от една страна, и Босна и Херцеговина, от друга. Ако през 1990 г. средният доход на глава от населението в държавите в преход е бил 30% от този в западноевропейските страни, сега той достига до 50%, както е сега в Полша. По думите на Роуф няма държава, която да е направила реформи и това да не е донесло резултат, и обратно - няма държава, която си е спестила реформите, а е постигнала подобрение. Съществено обаче е какви реформи са извършили държавите.

Най-лесно е било да се пристъпи към либерализация на цените. В същото време истинско предизвикателство е създаването на конкурентна бизнес среда, реформи в държавното управление и приватизация на естествените монополи (виж графиките 1 и 2). Според анализа на МВФ причината за това е в съпротивата, която оказват прослойките с икономически интерес от запазване на статуквото. "Критично по пътя на реформите бе да се изгради среда за бизнеса, в която да се стартират фирми, да инвестират, да се разрастват и, когато е необходимо, да фалират. Създаването на такъв климат изисква законови, административни и институционални реформи в широки граници. В началото на прехода този климат го нямаше в нито една страна. Двадесет и пет години по-късно той е едно от основните различия между страните в преход, което наред с това оказва значително влияние върху перспективите им за растеж", пише в анализа на МВФ.