Българската църква: Духовният другар на Путин

На този фронт в края на януари те отбелязаха още една победа - предстоящият Всеправославен събор, който за пръв път от векове ще събере всички православни църкви, ще се случи изцяло по начина, по който Москва пожела. Той дори ще се проведе на гръцкия остров Крит вместо в Истанбул, където е седалището на Вселенския патриарх Вартоломей - едно от многото условия, поставени от Руската православна църква (РПЦ) в хода на подготовката.

Този дипломатически триумф беше постигнат не без помощта на Българската православна църква (БПЦ), която все по-силно и видимо играе ролята на проводник на интересите на руския патриарх. Светият синод танцува опасен танц с авторитарен режим, превърнал православието в политическа платформа на национализма, консерватизма, нетолерантността и враждебността към Запада, а взаимоотношенията между различните църкви в сюжет от шпионски роман.

Православието - мост между България и Русия

Има две линии, по които може да се проследи влиянието на Москва в българските църковни дела. Първата са безкрайните съвместни чествания на празници и светци, размяна на ордени и отличия. Ако се внимава в календара на митрополитите само от последната една година, се вижда, че няма друга поместна църква, с която БПЦ да поддържа толкова задълбочени и последователни контакти. Сайтът на патриаршията прилича на афиш на събитията на Руския-културно информационен център. А черешката на тортата ще бъде гостуването на руския патриарх Кирил в София следващата седмица (26 февруари - бел. авт.)

Преглед на оригинала

За близостта между двете църкви до голяма степен допринася общото комунистическо минало - и при руския, и при българския висш клир лустрацията се оказа causa perduta. По-голямата част от нашите епископи и митрополити са завършили образованието си в руски духовни училища. Според историка и главен редактор на "Християнство и култура" д-р Момчил Методиев липсата на историческа памет за това е голям проблем, който ни лишава от ориентири. "В Русия този дебат беше приключен в средата на 90-те години. Резултатът е, че всеки може да се преформатира в каквото реши, без да се пита за неговото минало", коментира той по време на семинар за Всеправославния събор, организиран от списание "Християнство и култура" и Богословския факултет на СУ.

Така втората линия, по която е видна намесата на РПЦ, е църковната дипломация в полза на Москва, която извършва българският Свети синод. В по-голямата битка за върховенството в православния свят между Вселенския патриарх Вартоломей и руския патриарх Кирил България отчетливо взима страната на Русия. Противоречията между двамата духовни лидери са сблъсък на две тотално различни концепции за това какво е православието. Руският държи да го обвърже с Изтока, докато вселенският държи то да остане универсално.

Християнският философ проф. Калин Янакиев от Софийския университет "Свети Климент Охридски" говори за "две болести на съвременното православие" - тенденцията към ориентализация на православието (разбирането, че то трябва да бъде източно, славянско и не може да бъде живяно в Европа) и силното преувеличение на автокефализма (радикална независимост на църквите - бел. ред.) като пречка пред единството на църквите. Тези две тенденции описват политиката на Московската патриаршия в последните години, а духовната фигура, която саботира тази представа за православието, е Вселенският патриарх Вартоломей. Неговата визия е, че православието може да бъде живяно навсякъде и всякакви народности могат да бъдат православни. "Той е единственият, който нарушава идиличната картина, която е закодирана дълбоко в родовата ни памет поради некадърно представяне на новата ни история - че православието е религията, която ни свързва с Русия", обяснява проф. Янакиев и добавя, че тъй като комунизмът и славянството са "изфирясали идеологии", тази идея се пробутва през православието.

Неслучайно при официалното посещение на Вселенския патриарх Вартоломей в България през ноември миналата година бяха хвърлени сериозни ресурси по неговото публично дискредитиране. Важно е да се отбележи, че превръщането на посещението му в скандал не дойде от Светия синод, а от външни на църквата фактори - медии (като epicenter.bg на Валерия Велева), политически партии (като ВМРО) и общественици (като Велислава Дърева) с ярки русофилски възгледи. Те сътвориха яростна кампания срещу константинополския патриарх, като го обвиниха в неуважение към българския патриарх (за това, че го нарекъл "блаженство" вместо "светейшество"), в обида към българския народ (защото заклеймил етнофилетизма [еретично отклонение, което поставя расата и националността преди църквата - бел. ред.] в словото си в храма "Александър Невски") и в необосновани претенции (за това, че поискал премахване на паметника на Антим I от българската църква в Одрин или богослужение на гръцки език по Черноморието).

В своя анализ на "оскандаляването" на Вартоломей проф. Калин Янакиев отбелязва няколко особености на атаките. Първо, според официалния протокол Вселенският патриарх редовно се обръща към всички предстоятели на поместни църкви с "Ваше блаженство" и в това няма знак на неуважение. Второ, в словото си той наистина говори за етнофилетизма, но в контекста на честването на 70 години, откакто обвинението на нашата църква в това отклонение от православието е прекратено, а след това продължава, като го характеризира като общ проблем на всички православни народи през XIX век. А не през XXI век, както комплексарски предположиха "патриотично" настроени общественици. И трето и най-интересно, че т.нар. претенции на Вселенския патриарх към паметника на Антим I в Одрин и богослужението на гръцки език по Черно море въобще не бяха изречени от Вартоломей в публичните му изяви на българска земя.

Според източници на "Капитал" тези твърдения са се съдържали в доклад на ДАНС, разпространен до българските институции преди посещението на константинополския патриарх наред с друго странно схващане, че Вселенският патриарх е проводник на интересите на турската държава. Въпреки че седалището й е в Истанбул, Вселенската патриаршия е по-скоро в лоши отношения с турските власти, които потискат православното малцинство.

Вероятен първоизточник на конспирациите на ДАНС и "патриотите" е съвсем публична докладна записка от посещението на патриарх Неофит в Константинопол през 2013 г., публикувана в "Християнство и култура". Там в един пасаж се споменава, че Вселенският патриарх е изтъкнал пред българската делегация поставянето на паметник на екзарх Антим в Одрин, което е станало без неговото знание и за който той настоява да бъде премахнат, тъй като според него в диоцеза и Вселенската патриаршия е недопустимо да съществува паметник на йерарх, който е разрушил каноничните връзки между двете църкви. На този въпрос членовете на българската църковна делегация са дали отговор, че този паметник не е поставен нито с благословението, нито със знанието на БПЦ, а е поставен от Сдружението на тракийските българи, председателствано от бившия член на Висшия съвет на БСП Красимир Премянов (който също така е зам.-председател на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД). Следователно те не могат да го махнат, защото не са го сложили.

БПЦ - огледало на РПЦ

Същинските критики, които Вселенският патриарх отправя към БПЦ, са, че не дава ясни отговори на запитвания или ги дава с огромно закъснение, също така, че слабо присъства в междуправославния диалог и напълно отсъства от междухристиянския и междурелигиозен диалог.

Тази пасивност се забелязва и в поведението на БПЦ покрай подготовката за Всеправослания събор. Така например на сайта на Българската патриаршия липсва позиция по която и да е от обсъжданите теми с изключение на два-три въпроса, които вълнуват Московската патриаршия. Тоест, когато не мълчи многозначително, БПЦ изцяло споделя позицията на Руската православна църква.

"Капитал" опита да научи позицията на Светия синод относно начина на взимане на решения на предстоящия събор, но в телефонен разговор ръководителката на отдела "Връзки с обществеността" на БПЦ Александра Карамихалева обясни, че това не е необходимо, след като вече има обща позиция на всички поместни църкви. След това се съгласи да изпрати писмени отговори, но до редакционното приключване на броя такива не бяха получени.

А как ще се взимат решенията на Всеправославния събор на Крит през юни и как ще са представени отделните църкви там са отново теми, по които има сериозни противоречия между Московската и Вселенската патриаршия. В името на това въобще да се състои такъв събор константинополският патриарх претърпя сериозни дипломатически поражения на последните съвещания. В началото на февруари пресслужбата на РПЦ разпространи съобщение, в което заявява, че повечето й предложения около Всеправославния събор са били приети. Сред своите победи РПЦ отбелязва това, че форумът ще се проведе на Крит, а не в Истанбул (след влошаването на отношенията между Русия и Турция вследствие на сваления руски самолет руският патриарх заплаши, че няма да изпрати делегация, ако съборът се провежда в Истанбул), че въпросът за календара няма да бъде разглеждан, а въпросът за диптисите (начина на подреждане на отделните църкви по старшинство - бел. авт.) ще бъде отложен и че всички документи, които ще се гласуват на събора, ще бъдат публикувани предварително.

Вселенският патриарх настоява решенията на събора да се взимат с мнозинство, както се е случвало на средновековните събори. Московската патриаршия пък държи решенията да се взимат с консенсус - тоест да не бъдат легитимни, ако дори една от православните църкви отсъства. А такава вероятност съществува. Спорът между Антиохийската и Йерусалимската църква за юрисдикцията на православните в Катар например поставя под въпрос участието им в събора. Казус има и с православната църква на Чехия и Словакия, която се намира в състояние на разкол. Двама нейни предстоятели спорят в съда за това кой е легитимният водач, единият от които е подкрепен от Москва. "Поради тази причина Константинопол настоява Чешката и словашка православна църква да не участва в бъдещия Всеправославен събор, докато не се разберат кой й е предстоятелят. Напротив, Москва твърди, че тя трябва да участва на всяка цена, знаейки, че в този конфликт те са силно зависими от Москва", обяснява проф. Калин Янакиев.

В този спор БПЦ е решително на страната на Москва. В средата на януари тази година Светият синод излиза с решение, че няма да вземе участие в последната подготвителна среща за събора в Шамбези, Швейцария, в края на месеца, ако не е налице присъствието на всички поместни православни църкви и ако присъства неканоничен представител на църквата на Чешките земи и Словакия (да се разбира, ако там не е кандидатът на Москва митрополит Ростислав). В крайна сметка и в името на това да има събор вселенският патриарх направи компромис, позволявайки на митрополит Ростислав да представлява чешко-словашката църква на срещите - нещо, което дотогава отричаше.

БПЦ поддържа Москва и по друг важен за нея въпрос - Украйна. На фона на липсата на всякаква активност по външнополитически теми и въпроси на 15 декември миналата година българският патриарх Неофит изпрати писмо до украинския президент Петро Порошенко, в което са застъпва за светините на украинската църква към Московската патриаршия.

"Украйна е най-дебатираната територия в православния свят", казва историкът д-р Момчил Методиев, обяснявайки, че православната общност там е разделена между УПЦ към Московската патриаршия, която е автокефална, и УПЦ - Киевска патриаршия, която не е призната официално. В писмото си патриарх Неофит е разтревожен, че има опити за отнемане на манастири от каноническата църква в полза на непризнатата. В украинските медии тези "опити за отнемане" са обяснени като проста онлайн петиция. Там се дебатират и разликите в писмото на Неофит на български и на руски език, като в руския си вариант то звучи по-остро. Разликите карат украинските медии да повдигат въпроса дали писмото не е написано първо на руски, а после нарочно смекчено на български.

Църковната дипломация е игра на нюансите, а Българската православна църква не е никак деликатна в предпочитанията си между Москва и Истанбул. А всъщност въобще не е нужно да избира отбор, както прави Румънската православна църква. Тя се държи независимо в разговорите досега. С избора си да бъде в орбитата на Москва БПЦ поставя православието в страната ни в опасна зависимост от политическите амбиции на Путин.