Здравето е храна, храната е здраве

Сменят белия хляб с пълнозърнест. Внимават какво слагат върху филията за закуска. Пазят стомасите си от пърженото и газираното и мислят два пъти, преди да посегнат към сладкото. Избират плодовете и зеленчуците според сезона и произхода им. И следят колко се движат през деня. Без да залитат в крайности, посягат към "био"-то в магазина или го търсят в "градината на баба". Независимо от доходите си семействата, с които "Капитал" разговаря за това какво ядем и как избираме (виж инфографиките вляво), държат на здравето си и приемат храната като важна част от неговото опазване.

Стремежът към здравословно хранене бавно и полека се превръща в масова тенденция, която "заразява" целия хранителен пазар и променя търсенето и предлагането. Можем да я проследим в поведението на потребителите, отразено в националната статистика и пазарните проучвания. В спадащите продажби на "вредните" храни и растящото потребление на "полезните". В новите концепции на търговските вериги и разширяването на биощандовете им и секциите със свежите продукти. В качващите се обороти на търговските обекти за биохрани и появата на все повече специализирани магазини по кварталите.

От данните на НСИ, които внимават в голямата картина на това как се хранят българите във времето, се вижда, че през последните десет години, хората са намалили значително консумацията на хляб, колбаси и газирани напитки за сметка на повече месо, риба и плодове и зеленчуци. "Категорично мога да кажа, че днес се храним по-здравословно спрямо десет или двадесет години назад", казва и специалистката по хранене и диететика проф. Донка Байкова, която прави проучвания на хранителните навици на българите заедно с Националния център по опазване на общественото здраве. "След приемането на България в ЕС се уеднакви общият пазар, а оттук и моделите на хранене, така че сега не се храним по-нездравословно от другите граждани на Европа. Разликата е, че биохраните, които са наистина по-здравословния вариант, в други държави на ЕС са едва 20-30% по-скъпи от конвенционалните храни, докато тук разликата все още е по-голяма", допълва тя. Според нея въпреки разнообразието на пазара и прогреса по отношение на качеството на много от храните доброто хранене си остава приоритет на една по-малка платежоспособна група хора.

Що е то здравословно хранене обаче подлежи на широки интерпретации, виждаме от други проучвания на нагласите на потребителите. "За едни това е биохраната, за други - домашно приготвената храна, за трети - храната тип манджа, тоест не сухият сандвич или пица. Хората си имат своето виждане по темата и компаниите вече трябва да се съобразяват с това в комуникацията си, ако искат да обхванат по-широк брой от хора от тези различни групи", казва Диньо Маджаров, директор "Изследвания" в маркетинговата агенция Pragmatica. В тяхното проучване на нагласите например е видно, че половината българи казват, че напоследък все по-често купуват здравословни хранителни продукти, но за 80% от хората качествените продукти са прекалено скъпи.

Здравословното е мегатренд и според компанията за потребителски проучвания "Nielsen България". Те смятат, че българските потребители стават по-склонни да плащат повече за по-здравословни продукти, а в сравнително проучване на 34 пазара забелязват, че българите са най-съгласни с твърдението, че храните без изкуствени съставки са винаги по-здравословни.

Биобум

Стремежът към по-добро хранене личи и през бума в търговията на биологично чисти храни. Търговските обекти за биохрани не само стават повече и разширяват присъствието си на пазарите извън София и от центъра на града към кварталите, но и постоянно увеличават и разнообразяват асортимента си. Ръстът на биотърговията се вижда ясно и във финансовите отчети на основните играчи в този сегмент. Така например приходите на "Балев био маркет" нарастват близо пет пъти - от 796 хил. през 2010 г. до 3.9 млн. лв. през 2015 г. За същия период оборотите на веригата магазини "Биомаг" са се увеличили близо 2.5 пъти от 467 хил. лв. до 1.1 млн. лв., а бизнесът на "Смарт ограник" АД, през която се управляват търговските обекти от бранда "Зелен", е пораснал от 4 млн. лв. през 2013 г. до 16.7 млн. лв. през 2015 г. "От създаването на компанията преди седем години удвояваме приходите всяка година", обяснява собственикът на "Смарт ограник" Яни Драгов. "За това време мога да кажа, че аудиторията на продуктите, които са био или здравословни, се разшири значително. Това се дължи на няколко причини, основните от които са разочарованието от качеството на конвенционалните храни и повишеното съзнание какво точно консумираме", добавя той.

По негови данни се променя и самото търсене на биохрани. Ако допреди потребителите са се отбивали в специализираните биомагазини основно за продукти, които нямат конвенционална алтернатива (като суперхраните и киноата), сега започва да се търси всичко и все повече биостоки да се потребяват във всекидневното хранене. Сред тях са дори биобрашно и биоолиото.

"Смятам, че с желанието на все повече хора да се хранят здравословно и отговорно към околната среда този сегмент при храните ще расте още. А колкото повече хора ги търсят, толкова повече ще се увеличава конкуренцията в производството на био и цените ще падат. Не виждам този тренд да се обърне в бъдеще", казва Драгов.

Неговото мнение споделя и собственикът на "Биомаг" Любомир Ноков. "Никой не вярваше, че биопазарът има бъдеще. Сега ситуацията много се променя. Вече във всички големи супермаркети се предлагат биостоки. Този канал в момента дори доминира продажбите. На малките специализирани магазини им е много по-трудно", казва Ноков. Според него тези, които първи възприемат здравословния начин на хранене, са образованите и любопитни потребители. Втората голяма група са хората, които достигат до това поради здравословни причини, а третата са родителите на малки деца, които са склонни да се грижат за тях по-добре, отколкото за себе си.

Домашно здраве

Разбирането, че здравословната храна е приготвената вкъщи храна, също има съществена тежест на пазара. "Българинът готви, и при това готви много в сравнение със западноевропееца като честота, количество, съставки. В кризата той дори става по-чувствителен към това какво слага в тенджерата и какво ще сервира на семейството си", коментира Нели Ангелова, бизнес мениджър "Кулинарни продукти" и "Корпоративни връзки" в "Нестле България", като се позовава на периодични изследвания на компанията, правени в последните години. Според нея нагласата на тези, които най-често взимат решенията за храненето у дома - жените - е, че искат да имат контрол върху това какви продукти купуват и откъде, как ги комбинират, какви техники за приготвяне използват, така че да се получи ястие, което е добро за семейството им.

Според проучванията на "Нестле България" в българските домакинства се готви средно пет пъти седмично, като на готвене се приготвят средно почти две ястия. От тях излиза и че в последните години има голяма промяна в топ десет на ястията в българската кухня. Пред пет-шест години в челните позиции са били аламинутите като пържените кюфтета и картофи. Докато сега доминират ястията, които отнемат повече време при приготвяне, но пестят усилия и енергия, като пиле с картофи или пиле с ориз. Пилешката супа остава на първо място по честота на приготвяне, а делът на свежите салати в чинията вече достига до 54% средногодишно, показват изследванията на компанията. Каймата също присъства трайно в избора на продукти за готвене. "Каймата е най-евтиният протеин. Тоест тя носи всички хубости на месото и е достъпна дори и във време на криза", казва Нели Ангелова. Друго наблюдение на "Нестле България" е търсенето на полуфабрикати - ястия, приготвени от големите вериги, които се нуждаят от елементарно притопляне вкъщи. Това е феномен специално в големите градове, където транспортът изяжда от времето, в което сме вкъщи, и съответно от времето за готвене.

Компании като "Нестле" правят тези наблюдения, за да подобряват продуктите си според търсенията на хората. "През последните години потребителите изпитват известни притеснения за употребата на продукти, чието съдържание не разбират. Те имат все по-голяма необходимост от удобството на съвременните кулинарни решения и все повече се интересуват от здравословната страна на ястията, които консумират", коментира Нели Ангелова. В отговор на тези тенденции през март 2015 г. "Нестле България" представи обновената гама продукти "MAGGI малки тайни" и "MAGGI любима супа". Новите рецепти са с намалено съдържание на сол, съдържат изсушени зеленчуци, билки и подправки и са без добавен мононатриев глутамат и хидрогенирани мазнини.

Лидерите в други категории като плодовите сокове пък наблягат на липсата на подсладители и оцветители, на по-големия процент съдържание или добавка на витамини към самия сок или залагат на нови опаковки, които запазват продукта, без да е необходимо добавяне на консервант, дава пример Диньо Маджаров от Pragmatica. "Двама различни клиенти - Coca-Cola и Queens, дават такива решения на потребителите, базирани на техните опасения по принцип за категорията", казва той.

Влиянието на потребителските нагласи към здравословното хранене проличава и през спадащите продажби на някои захарни изделия като шоколадовите блокчета, бонбоните и кексчетата за сметка на увеличаващите се продажби на считаните за по-здравословни зърнено-житни десерти. Според проучване на "Nielsen България", когато потребителите променят начина си на хранене в Източна Европа, най-често срещаните действия са намаляване на захарта и шоколадовите изделия (66%), изборът на по-натурални, свежи продукти (61%) и намаляването на мазнините (56%).

А в търговските вериги тази тенденция се "оглежда" в разширените биощандове или акцента върху "свежите" продукти. Така например пресните плодове и зеленчуци се превърнаха в централно послание на дискаунтъра "Лидл" в последните две години. Кампанията на веригата "Мениджър свежест", която вървеше през засилена тв и външна реклама, е увеличила с около 25% оборота на плодовете и зеленчуците в търговските й обекти. "Това, което се наблюдава като тенденция е повишено търсене на свежи и пресни продукти, както и засилен интерес към биопродуктите, от което би могло да се съди, че българските потребители проявяват все по-голямо внимание към здравословното хранене. Доказателство затова е и успехът на нашите акции, свързани с пресните плодове и зеленчуци, които предлагаме ("Мениджър Свежест"), прясното месо с гарантирано качество от SGS, а в бъдеще планираме разширяване на категорията от биопродукти", коментираха от веригата пред "Капитал".

Какво всъщност означава да се храниш здравословно

Попитахме специалиста по хранене и диететика проф. Донка Байкова

Съвременният модел на хранене изисква в единица количество енергийна стойност (калории) да бъдат вместени над 50 вида хранителни вещества. Така могат да се удовлетворят физиологическите потребности на човека на фона на намалената двигателна активност, която идва от промяната в стила ни на работа и начина ни на живот.

Всекидневно в менюто ни трябва да присъства по един представител от групите храни, които фигурират в пирамидите за хранене. Тоест да консумираме въглехидрати (тук влизат картофите, пълнозърнести зърнени храни и др.), много плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, месо, яйца и риба (алтернатива на последните четири могат да са бобовите храни и ядките) и здравословни мазнини. Плодовете и зеленчуците трябва да присъстват всекидневно поне по 200 гр от едната и 200 гр от другата група. Те не са едно и също, въпреки че имат подобен състав.

Органичните киселини, които забързват организма и влизат в цикъла на изгаряне и освобождаване на мазнините до енергия са само в плодовете. В зеленчуците пък има важни витамини и минерали.

Млечните храни също трябва да присъстват всекидневно – около 200 гр кисело мляко, или 50 гр сирене, например. Преяждането с месо не е препоръчително, но за младия активен човек, консумацията трябва да е 2-3 седмично, 2 пъти седмично трябва да се яде и риба. С яйцата също не трябва да се прекалява. Достатъчни са 3-4 бр. на седмица. Мазнините в ястията и салатите за един човек трябва да са около 30 гр (или две супени лъжици) дневно. Най-ниска трябва да консумацията на захарта. Но организмът не трябва да се лишава напълно от нея.

Сутрин между 8 ч. и 10 ч. хората са в най-висока активност на разградните си процеси и каквото и да хапнат, го изгарят. Освен това сутрин организмът се подготвя да си свърши дневната работа. Тоест това е най-подходящото време да се консумира въглехидратна храна, която е енергийният ни източник. Препоръчва се пълнозърнестата закуска. Обядът три пъти седмично трябва да е с месо, два пъти седмично с риба и толкова пъти с постни ястия.

Нощем между 2 ч. и 3 ч. сме в най-висока активност на синтезни процеси, тоест възстановяват се клетките ни. Затова вечерите трябва да са по-леки. Риба със салата например.

Храненето трябва да е поне три пъти на ден, по желание с две междинни хранения. Човешкият организъм е подчинен на своите циркадни ритми и хората изливат храносмилателни сокове пет пъти в деня. Ако няма храна, те стават агресивни, защото в тях има ензими и солна киселина и атакуват лигавицата. Това води до гастрит и колит. Дори човек да е устойчив към тези заболявания, при първата приета хапка храна след голяма пауза, организмът я насочва към резервите, които се трупат под формата на мазнини.