Светът е голям и подправки дебнат отвсякъде

Основната конвертируема подправка, с която България играе на световния пазар, е кориандърът, чийто износ през 2015 е на стойност около 18 милиона долара, или 75% от общия износ на подправки от България. Страната ни заема трето място след Индия и Русия на световния пазар по износ на кориандър.

Освен местно произведени подправки България изнася и препакетирани на място вносни подправки, предимно за съседните страни като Румъния, Сърбия, Гърция.

Големина на пазара

Няма официални данни за обема на българския пазар, но според източници от индустрията, пазарът на подправки на дребно е с обем около 26 милиона лева, като най-голям дял (около 40%) заемат универсалните подправки и миксовете, следвани от моноподправките (35%) и червения пипер (13%).

Българският пазар на подправки е силно фрагментиран. Докато в повечето европейски страни има по 4-5 основни производители на подправки на дребно, в България те са над 50. В повечето случаи българските потребители не са склонни да отделят повече средства за по-качествени подправки и това е добре дошло за дребни местни фирми, които препакетират подправки и предлагат ниско качество на ниски цени.

Класификация Източник: Бакхус Преглед на оригинала

Тенденциите у нас:

"И сега ще сложим малко черно пиперче"

Развитието на вътрешната консумация на подправки в България е резултат от няколко фактора:

Съвременните кулинарни теле­визионни предавания

След пионера Ути Бъчваров през 90-те, благодарение на когото много български домакини започнаха да допускат и нетрадиционни продукти и подправки в кухнята си, днес все по-популярните кулинарните програми продължават да образоват българите, като представят не само нови рецепти и чуждестранни кухни, но и слабо познати продукти, в това число и подправки.

Българите все още готвят често вкъщи

Според пазарни проучвания в България се готви средно по три пъти седмично, което на фона на други европейски страни е много. От друга страна, все по-малко домакинства правят зимнина, което влияе и на консумацията на определени подправки като копър, бахар и т.н.

В последните години се наблюдава ясно изразена тенденция към по-натурални продукти и подправки в чистия им вид, а не като съставка от различни смеси. Потребителите се отдръпват от т.нар. миксове и фиксове, в които освен подправки, има добавени овкусители, глутамат, сол и др. Тенденция, която се очаква да бележи ръст от сега нататък е на прясно смлените подправки в индивидуални мелнички. Все още има незабележим интерес към подправки с органичен произход и те са много малък дял на пазара.

Пътуванията в чужбина

Благодарение на тях българите стават по-любопитни и по-склонни да опитват нови неща, но предимно от средиземноморския регион. Все още в България няма открояваща се тенденция за налагането на местно ниво на далечни кухни и техните подправки.

Излекувай се сам

Традиционният български подход към лечението на много болести е с подръчни домашни средства. Благодарение на тази спорна тенденция, според вносители и производители, в последните години се наблюдава засилен интерес към подправките джинджифил и куркума, които се използват в лечебни рецепти. Поглед в търговската статистика показва, че вносът на джинджифил у нас се е увеличил близо три пъти през последните пет години, а вносът на куркума – близо два пъти.

Източник: Бакхус Преглед на оригинала

На всяка манджа... червен пипер

Червеният пипер е най-популярната подправка в България и поради обема си често се разглежда като отделен пазарен сегмент с обем около 3-4 милиона лева годишно. Най-българската подправка обаче се оказва предимно китайска. От традиционен производител на червен пипер в миналото, към момента България внася поне 90% от необходимия червения пипер за задоволяване на местния пазар от Китай. Китайските износни цени са изключително ниски и обезсмислят производството му не само у нас, но и у други традиционни производители, като Унгария например.

Благоприятните климатично-почвени условия за отглеждането на червен пипер в България не са достатъчен стимул за зеленчукопроизводителите да продължават производството. Липсата на целенасочена държавна политика в този отрасъл, ниската доходност, недостатъчната механизация и разчитането на ръчен труд са допълнителните фактори, които сриват местното производство. Макар и в България да има добра селекция на сортове за производството на червен пипер, ниските изкупни цени не покриват производствените разходи на производителите и те нямат стимул да продължават. Някои пакетиращи фирми като един от водещите играчи, БИОСЕТ например, имат собствено производство на червен пипер.

Най-много са злоупотребите с тази подправка. Всички помним митовете за добавена смляна керемида в червения пипер отпреди години. Днес примесите варират от добавено царевично брашно и червена боя до смлени изшушени люспи от домати (остатъчен продукт от преработвателната промишленост). В резултат на това нараства търсенето на едро смлян червен пипер, както и на бутиково произведен от малки производители, които са гаранция за липсата на примеси.

В България все още няма дефинирана процедура за наблюдение и контрол, както и стандарт за проследимост на суровините, които се влагат в пакетираните подправки. Въпрос на професионална етика е всеки производител самостоятелно да декларира състава. БАБХ извършва проверки само по сигнали и оплаквания от потребители или други лица.

Куриозният кориандър

През изминалата година България е произвела 27 000 тона кориандър, предимно за износ. В България неговата употреба е ограничена и е в месопреработването и като компонент в смесени подправки.

Дълги години марката "Кориандър от България" е била знак за качество на международните пазари, където предимно се пласира. Качествените показатели са добър аромат, мека лютивина и приятен жълтеникав цвят. Отглеждането не изисква голяма инвестиция и не изтощава почвата.

В последните години се наблюдава интерес от чужди компании (предимно от САЩ) към био кориандър от България. Добивите от био кориандър са в пъти по-малки от конвенционалния, но за сметка на това изкупната му цена е също в пъти по-висока.

Микроклиматът на Добруджа е най-подходящ за отглеждането на кориандър, но заради високата рента на земята в този край, която стига до 100 лв./дка почти не се практикува, защото не носи доходност. В момента производството му е съсредоточено предимно в Южна България (Ямбол, Стара Загора) и Лудогорието (Разград, Шумен), където освен благоприятните климатични условия, и рентата е значително по-ниска (30-40 лв/дка) и производителите успяват да излязат на печалба.

В последните няколко години България губи позиции на международния пазар заради засилващата се конкуренция от Русия и Украйна. В резултат, ако допреди 2-3 години една средно малка фирма е изнасяла около 1000 тона кориандър, сега обемите са спаднали до 100 тона. Кориандърът е борсова стока и стратегията на руските износители е да предлагат ниски цени и разсрочени плащания, които подбиват българската стока.