Зигмунт Бауман, тихият титан

"България има мюсюлмани много преди останалата част на Европа, така че старите Балкани са някакъв поглед към бъдещето на Европа. Всички идеи на Просвещението, на това, което е социалната държава - това беше основен стълб на социалдемокрацията. И именно тя го премахна. Тони Блеър, Герхард Шрьодер - те бяха социалдемократи, но работиха да премахнат този стълб. Веднъж когато всички тези призиви за пълна заетост, общност, единство бяха пуснати на земята, имаше доста хора, които искаха да ги вдигнат за собствени цели. Бихте ги нарекли популисти. Но те приемат лозунги, които навремето бяха леви. Парадоксът е, че десни сили вдигат леви лозунги. Но няма да се възстанови тоталитаризъм."

"Нашето общество днес - индивидуалното, в което се очаква от вас да намирате самостоятелни решения на социалните проблеми, е резултат от съвместната конкуренция и подозрение. При тези условия шансът хората да създадат социална енергия заедно е минимален. Но животът в това вечно подозрение и съревнование - да се съмняваш в приятелите си във фейсбук или в съседите си, това е много изнервящо. И хората мечтаят за солидарност. Мечтаят. Това е част от успеха на популистите. Те казват: вижте какво общество имаме - всеки за себе си, ние искаме да възстановим предното състояние на единство на нацията и т.н."

"Марк Зукърбърг измисли или открадна, не знам, идея, която му донесе 1 млрд. потребители и 100 млрд. долара стойност за пет години. Това е чудо. Защо? Какво продаде той? Той им продаде изход от усещането за страх и изоставяне. Защото в ситуацията, в която сме, сме изолирани. Компанията, в която работиш, може да бъде затворена и ти да останеш без работа или без партньор, защото връзките се разпадат много по-лесно, или до дома ти може да изникне нов строеж, който да унищожи природата. Ние живеем в ситуация, над която нямаме контрол. И най-големият страх е от изключване. Да бъдеш изхвърлен, изоставен, да не си на нужното ниво."

"Един пристрастен ми обясни, че за ден е направил 500 приятели. Аз му отговорих, че на 87 години нямам толкова. Ясно е, че имаме различни представи за това какво е приятел."

"Мисля, че по-добрият термин (за днешната ситуация - б. р.) е интеррегнум, който идва от древен Рим. Означава, че старите, доверени методи не произвеждат резултати, но не са измислени още нови начини. Това не е стабилна ситуация. Тя не може да се поддържа непрекъснато, тя трябва да води до нещо друго. Проблемът е, че знаем откъде бягаме, но не знаем накъде. Помним миналото като някакъв уреден свят, където нещата работеха. Сега има несигурност и неясност. Райнхард Козелек използва една метафора за планинските проходи. Представете си, че катерим много стръмен проход. Не можем да спрем - на такъв склон не можеш да сложиш палатки, следващият вятър ще ги отнесе. Но какво има от другата страна ще научим само когато стигнем."