Adecco: Ученето цял живот и дигиталните умения са ключови за трудовия пазар

Анализ на консултантската компания показва, че в следващите години ще расте нуждата от висококвалифициран персонал

Заетите в засегнатите от пандемията сектори са изправени пред смяна на работата и съкращения в следващите няколко месеца

Иглика Филипова

Заетите в засегнатите от пандемията сектори са изправени пред смяна на работата и съкращения в следващите няколко месеца © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Държавите с добра социална мобилност и широко разпространени професионални и технически умения са най-добре подготвени за справяне с предизвикателствата на пазара на труда. При евентуални бъдещи сътресения основна роля за успеха ще играят подобрената IT и комуникационна инфраструктура и цифровите умения. Това се посочва в анализа Inovantage на Adecco Group, който разглежда глобалните тенденции в развитието на трудовия пазар в 13 държави в Източна Европа, Близкия изток и Северна Африка (Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Хърватия, Румъния, България, Сърбия, Гърция, Турция, Тунис и Обединените арабски емирства). Според доклада страните от региона са показали по-добри икономически резултати покрай пандемията, главно заради правителствените социални мерки и относително по-слабата им зависимост от глобалната икономика. Успех в бъдеще обаче ще имат страните с постоянно обучаваща се и дигитално квалифицирана работна сила - нещо, по което страните в региона трябва да работят.

Изходни позиции

Почти всички страни в региона са изправени пред общ проблем - трудното намиране на квалифицирани служители поради несъответствието между знанията, придобити в образователната система, и практическите умения, изисквани от пазара на труда. Обучението през целия живот все още не е приоритет, но ако това не се промени, застаряването на населението ще има сериозен ефект върху икономиките на държавите, се посочва в доклада.

С малки изключения в повечето държави в региона няма видими усилия за привличане на чуждестранни таланти или за интегриране на имигранти. Едно от обясненията за това е, че заплатите все още са по-ниски от тези в Централна и Западна Европа и затова имигрантите се насочват основно натам.

По отношение на равенството между половете обаче регионът има добри резултати. Въпреки че общият процент на завършилите висше образование е по-нисък, отколкото в западните страни, процентът на завършилите жени е по-висок от този на мъжете в повечето страни от Източна Европа. Разликата в заплатите между жените и мъжете е много ниска, но жените имат по-малко възможности за кариерно израстване на лидерски позиции.

Това, което най-много липсва на почти всички държави в региона, е използването на технологиите за управление на заетостта и производителността, като България е сред най-слабо представящите се страни. Комбинацията от ниско използване на технологиите, малки инвестиции в нововъзникващи технологии и скромни активни политики на пазара на труда предполага зависимост от средно квалифицирана работна сила, пише в доклада.

Възстановяване

Повечето източноевропейски държави - членки на ЕС, се представиха по-добре в усилията за възстановяване в първата пандемична вълна, посочват анализаторите от Adecco. Причината за това е, че икономиките им са по-малко зависими от глобалната криза. Това заедно със силните макроикономически основи плюс активните финансови сектори, даде на местните правителства устойчивост и гъвкавост.

"Един от ключовите фактори за успешното трансформиране на работния процес у нас беше, че България има една от най-добрите интернет инфраструктури в Европа. Това позволи на много голяма част от компаниите да преминат много бързо към работа от разстояние. Работата от вкъщи винаги е била заклеймявана от местните работодатели като синоним на допълнителен платен отпуск и ниска ефективност. Изненадващо, реалността доказа обратното", коментира д-р Ирина Йончева, Chartered MCIPD, мениджър "Човешки ресурси" в "Adecco България".

Новата реалност

Това, което завинаги ще промени работната среда, е бързото възприемане на дистанционната работа покрай пандемията. Причината е, че това не пречи на производителността на труда, а в някои сектори тя дори нараства. Предварителните оценки показват, че половината от хората могат да работят дистанционно.

За другата половина обаче това не е опция и именно в такива области много хора ще бъдат изправени пред смяна на работата и съкращения в следващите няколко месеца. Комбинацията между пандемията и продължаващия процес на автоматизация увеличава натиска върху образованието, секторите на производството, логистиката, хотелиерството и развлеченията, се посочва в доклада. В същото време в засегнатите сектори на икономиката има хора, които лесно могат да преминат към сектори с голямо търсене. Възможности за наемане в момента идват от сфери като здравеопазването, което беше подложено на натиск заради пандемията, както и от сектори, които не бяха засегнати значително от нея, като IT.

Промените, които се наблюдават последните години в икономиката, индустрията и дори в начина, по който се прави бизнес, изискват промяна и в уменията на работниците, а пандемията само засилва тази тенденция. Сега повече от всякога е необходимо служителите да придобият нови умения. През следващата година може да се очаква увеличена нужда от високоспециализиран персонал - специалисти по изкуствен интелект и машинно обучение, анализ на бази данни, интернет на нещата и социални медии. В същото време работните места, които включват повтарящи се действия и претъпкани места за човешко взаимодействие, ще продължат да стават все по-излишни. Все по-малък интерес ще има за наемане на персонал за дейности като ръчно въвеждане на данни, финансови анализи, счетоводство и одит и управление на офиси поради постоянното развитие на технологиите и автоматизацията.