Капаните на ученето онлайн
Назрява нужда от национална политика за наваксване на натрупаните пропуски по време на дистанционното обучение
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Демотивирани ученици и стресирани от новите си роли родители са част от ефектите от ученето вкъщи.
- Виртуалните класни стаи доведоха до загуби в учебния процес, които заплашват шансовете на учениците за бъдещето.
- При неясния ход на пандемията онлайн обучението трябва да се настрои към приобщаващи методи и постигане на по-високо качество.
Епидемията от коронавирус причини най-голямата глобална криза в образованието и го преобърна с главата надолу - още през април миналата година по данни на UNESCO 1.6 млрд. деца са учили извън класната стая. И пред много от тях стои необходимостта да наваксват, за да не се отразят проявилите се при дистанционното обучение негативни ефекти на шансовете им за бъдещето.
Втората и третата вълна на пандемията усилиха още повече опасенията на родителите, а експерти вече пресмятат и дългосрочната цена на кризата в учебния процес, включително икономическата. И защото образованието е инерционна система, последиците от това, което се случва в него днес, ще дадат реалното си отражение след време, когато сегашните ученици излязат на трудовия пазар.
Един анализ на образователните икономисти Ерик Ханушек и Лутгер Вусман показва, че дългосрочният ефект от пандемията в световното образование може да бъде 3% по-ниски доходи през целия им живот за учениците, които в момента са в 1 - 12 клас. Занижените или изпуснатите знания и умения, включително от гледната точка на социализацията им, могат да доведат до дълготрайни загуби за бъдещия им професионален живот. Според Ханушек и Вусман един от най-вредните ефекти от сегашната ситуация е трайно увреждане на човешкия капитал. И това може да намали БВП на една държава с 1.5% до края на века. С уговорката, че става въпрос за най-груба сметка, двамата икономисти са стигнали до оценката си на базата на валидно към момента изчисление - че всяка допълнителна година образование повишава бъдещите доходи на ученика със 7.5 - 10%. Те посочват, че при по-продължително обучение вкъщи, независимо от формата му, този растеж може да се свие дълготрайно с около 3%.
В зависимост от състоянието на образователните системи преди ковид кризата в някои държави тази цена може да се окаже и много по-висока. В групата на заплашените от такова развитие е и България. Към устойчиво ниските резултати от тестовете на PISA за придобитите от учениците реални умения дистанционното обучение добави допълнително влошаващи фактори - изнервени учители, демотивирани ученици и стресирани от новите си роли родители. Заедно със задълбочените неравенства в система на обучение пандемията поставя всички пред въпроса как да бъдат наваксани пропуските. И в по-дългосрочен план - как наложената от обстоятелствата гъвкавост в образователната система да се настрои към постигане на нужното качество.
Учителите дават лоши оценки на дистанционното обучение
Затварянето на училищата е една от най-критичните и нежелани мерки срещу пандемията, която управляващите са принудени да въвеждат. И опитът от изминалата година показва основателността на такава нагласа. Средната оценка, която учители от 8 държави (Австралия, Германия, Канада, Китай, Великобритания, Франция, САЩ Япония) дават на дистанционното обучение, е 4.8 точки от 10, показва изследване на McKinsey от началото на март. Като алтернатива на присъственото обучение това е обезкуражаващ резултат. По-лош от него е само вариантът, при който липсва каквото и да било взаимодействие между учител и ученик - когато учениците учат вкъщи сами от учебниците.
В същото време разбивката на данните показва и образователните неравенства, които дистанционното обучение увеличава. Резултатът сред учителите от държавни училища се запазва като среден, докато сред колегите им в частни училища се повишава до 6.2 точки. Но се срутва до 3.5 от 10 точки в училища, където 80% от децата са социално слаби или идват от уязвими групи. А според учителите им средното изоставане в усвояването на материала е два и половина месеца.
Още по-дълбоки неравенства
Ресурсите, с които разполага едно училище, както и нагласите към образованието в семействата играят ключова роля за ефективността на дистанционното обучение. В България образованието е хронично неравно и сегашната криза само влошава този аспект. "Ние имаме много линии на неравенства - имаме социални, свързани със статуса и частично с етноса, защото имаме сегрегирани общности. Обаче имаме и академична сегрегация - струпване на ученици с ниски резултати в едни училища и такива с високи резултати в така наречените елитни училища", коментира за "Капитал" изпълнителният директор на Института за изследвания в образованието Асенка Христова.
Според данните на международното изследване PISA 2018 г. за функционалната грамотност на деветокласниците заедно с Турция България е на върха по академична сегрегация сред изследваните страни. Това се отразява и на резултатите на учениците чрез така наречения peer ефект - когато в едно училище има струпване на ученици с лоши резултати и ниска мотивация, те се възпроизвеждат.
По отношение на усилията за преодоляване на образователните неравенства преминаването към дистанционното обучение беше лоша новина. "Процесите се организират в училищата по различен начин и ефективността на преподаването е различна - едно е да преподават с модерни методики, пригодени за онлайн обучение, друго е да преподават с изключена камера математика. Има едно наслагване на фактори, които все повече се отразяват на мотивацията и ангажираността на учениците", смята Христова.
Най-ощетени са учениците от уязвими групи и нисък социален статус на родителите. За много деца физическото присъствие в училището е необходимо, за да се предотврати най-малко отпадането им въобще от училищната система. Деян Колев, председател на център "Амалипе", казва, че това, което се случва в последната година, в голяма степен поставя под заплаха постигнатото по обхващането на ученици от уязвимите групи. "При присъственото обучение неравенствата поне вече са в рамките на класната стая. Сега се връщаме назад, защото голяма част от тези деца нямат устройства, нямат интернет връзка и нямат подкрепяща среда, която да им помогне", посочва той.
"Амалипе" провежда кампания "Стара техника за ново начало", в която фирми и граждани да даряват годни за употреба устройства, които се разпределят към училища. Досега са раздадени над 1000 в около 100 училища, но това е капка в морето. За Колев обаче по-големият проблем е, че децата от семействата с нисък социален статус не получават вкъщи необходимата им подкрепа. И става въпрос не само за желание или нежелание от страна на родителите, а и за липса на достатъчно умения. Затова по думите му трябва да има национална политика за наваксване на натрупаните пропуски по време на дистанционното обучение.
Какво може да се направи
"Не е достатъчно образованието да се върне към производителността си отпреди пандемията. Загубите в ученето могат да бъдат поправени само ако училищата станат по-ефективни, отколкото бяха преди", смятат Ханушек и Вусман. Епидемична обстановка не дава ясен хоризонт за дистанционното обучение. Въпросът е какво трябва да се направи през следващите месеци, за да се наваксат сегашните загуби и учениците в периода на пандемията да не се окажат ощетени по отношение на шансовете за бъдещето си.
Според Асенка Христова българското образование трябва да се фокусира върху саморегулирано учене - създаването на умения за самоорганизация у българските ученици, които по правило масово разчитат на учителя и училищната среда, за да учат. Това би било фокус на дълготрайна реформа.
"Ако адресираме дълбоките проблеми, ще постигнем и наваксване, и ще направим системата по-устойчива при следващото бедствие, което може да ни сполети", смята Траян Траянов, изпълнителен директор на "Заедно в час". Той предлага и конкретни мерки, които могат да се обмислят за изход от сегашната ситуация, свързани и с възможности за наваксване на пропуснатото през учебната година.
Проблемите в сектора трябва да са ключова задача на следващото правителство, тъй като всяко допълнително изоставане ще носи все повече и все по-тежки негативи за страната. Въпросът отново е дали ще има политическа воля за по-голяма и по-дълбока промяна - тя няма да се случи автоматично с увеличаването на преподавателските заплати.
Пандемията разбули нещо, което беше факт и преди - образователната система, макар и да е в процес на развитие, поставя бариери пред ученето и не удовлетворява нуждите на много деца и родители. Когато учителите трябваше да направят преход към виртуална класна стая, родителите забелязаха, че не всички са подготвени, насърчени и мотивирани, за да предоставят възможно най-доброто качество. Но това не е първият преход, който учителите е трябвало да направят през последните години, просто е най-видимият. Други преходи, за които не всички са били достатъчно подготвени, са към класна стая, която поставя ученика в центъра, както и към т.нар. компетентностен модел на ученето и преподаването.
Когато преминаването към учене в електронна среда промени очакванията към родителите за ролята им в образователния процес, една част от тях се оказаха възпрепятствани от обективни фактори: собствените им служебни ангажименти, несигурност как да организират времето на децата вкъщи, материални ограничения в домакинството. В колко иначе ценящи образованието семейства се наложи родителите и децата да споделят или да се договарят за стаята с хубавия интернет, бързия лаптоп, удобното бюро и до колко фрустрация доведе това? Но и преди пандемията пред част от родителите в България е имало обективни и трудно заобиколими външни фактори, които са ограничавали възможността им да подкрепят учебния напредък на децата си: недоимък, неудобно или свръхнатоварено работно време, неясно комуникирани очаквания от страна на училището, дори недружелюбно отношение, породено от етноса или социалния им статут.
Обучението онлайн промени изискванията и очакванията и към учениците. По-добре се справят тези, които имат не само необходимите дигитални, но също така и важни "меки" умения като саморегулация или нагласа за учене (growth mindset). Само че досега системата не е развивала целенасочено тези умения и част от децата се озоваха в особено неблагоприятна ситуация.
Всичко това поражда въпроса само за преодоляване на "щетите" от видимата криза ли искаме да работим, или ще се фокусираме върху всичко онова, което като цяло обрича различни групи български деца на относителна (спрямо европейските им връстници) образователна бедност. Моят отговор е, че трябва да работим за цялостното повишаване на качеството на образователната система, да я направим справедлива и приобщаваща. Ако адресираме дълбоките проблеми, ще постигнем и наваксване, и ще я направим по-устойчива при следващото бедствие, което може да ни сподели. Бих предложил обмислянето и на няколко конкретни мерки:
1. Ежегодни ваучери за летни и допълнителни занимания, които родителите могат да получат като допълнителна помощ. МОН би могло да диференцира сумата според нуждите на домакинството и риска от академично изоставане на децата. Родителите трябва да имат свобода да преценят къде да ги използват според преценката им за конкретните нужди на ученика (социално-емоционални умения, физически активности, академични знания и умения и т.н.) и наличните алтернативи за допълнителни занимания. Нека училищата, Центърът за личностно развитие, частни школи и граждански сдружения да могат да предоставят такива занимания. Това вероятно ще добави учебно време за учениците през лятото, но и без МОН да ги задължава да работят тогава, много учители вероятно биха се възползвали от възможността да организират интересни и необходими летни занимания за учениците.
2. Анализите ясно показват, че организационни "меки" фактори като качеството на училищното лидерство и мотивираността на педагогическите екипи, а не техническите умения и техническата база са ключова предпоставка за преход към ефективно и качествено обучение в електронна среда. Училища, които още преди кризата влагат в развитието на учителите си, възползвайки се от налични програми и мрежи за обмен; активират и приобщават родителите и разширяват кръга си от благодетели и съмишленици, лесно намират необходими ресурси и реорганизират работата си при спешно поставени нови изисквания - дали поради очаквани реформи, дали поради неочаквани криза. Затова е необходима публична инвестиция в професионалното развитие на училищните лидери и педагогическите екипи.
3. Възможно е пандемията да продължи и през следващата учебна година, затова е важно къде МОН и институциите ще вложат усилия през това лято. Необходима е бърза оценка на нуждите за програми, които биха ни подготвили за ново затваряне през есента (ако се стигне до такова) - с ясно разписани стандарти за качествено преподаване в електронна среда; потенциална инвестиция в постоянен център за дистанционно обучение и в платформа с безплатни видеоуроци за учениците.
1 коментар
Трябва да се мисли дългосрочно за онлайн обучението. Илюзия е, че дори през следващата година учениците ще се върнат за постоянно в училище. Пренасянето на класната стая онлайн е загуба на време и енергия. Многото време пред мониторите влияе на циркадния ритъм на децата, особено за тийнейджърите знаем, че имат изместване напред. Сутрин, лишени от нормалното раздвижване и излизане, те просто дремят пред компютрите, не внимават, не участват, но не могат и да се наспят пълноценно, за да използват останалата част от деня за самоподготовка. Трябва да се мисли за модел на по-малко общи часове, в които учителят изпява урока, а децата са пасивни, за сметка на освободено време за самоподготовка и целеви часове в малки групи, може и присъствени със съответните мерки.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.