С близо 30 хил. са се увеличили младите хора в България, които нито учат, нито работят

Един от всеки шестима младежи в ЕС попада в тази категория

Васил Минков

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Броят на младите хора в България, неангажирани нито с работа, нито с учебна дейност, е нараснал с 2.6 пр.п. до 21.8% от населението на възраст между 20 и 34 години. Данните се отнасят за преминалата под знака на пандемия 2020 г., когато този показател бележи ръст във всички 27 страни - членки на ЕС. Изключение е Нидерландия, където делът намалява, сочат данни на Евростат. България е сред страните с най-висок дял в ЕС, като пред нея са само Италия, Гърция и Испания.

Къде сме ние?

В България делът на неактивните младежи се повишава от 19.2% на 21.8% в кризисната година, което номинално е ръст от близо 30 хил. души. Така през 2020 г. броят на младежите, незаети с работа или обучение, достига малко под 250 хил. души. Това е далеч под върховата стойност от 422 хил. души през 2010 г., когато в страната последствията от световната икономическа криза настъпват с пълна сила.

Трябва да имаме предвид, че общият брой хора във възрастовата група 20 - 34 в България е намалял с 31% за периода между 2008 и 2020 г. Това означава, че увеличението от 2.6 пр.п. през 2020 г. е сравнимо с това от 2009 г. и е най-високо на годишна база след това от 2010 г. (3.4 пр.п.).

Тенденции в ЕС

Общата тенденция за ЕС от последните години бе на понижаване на дела на младежите, които не учат и не работят, но през 2020 г. показателят отчита първото си повишение от 2013 г. насам - с 1.2 пр.п. до 17.6% в рамките на годината. Все пак през 2020 г. коронавирусът и свързаните с него ограничения не са успели да увеличат показателя до пиковите му стойности от периода 2010 - 2015 г. Делът на младежка неангажираност средно за ЕС е по-висок при жените (21.5%), отколкото при мъжете (13.8%), като тази тенденция се отнася и за всяка от страните членки, но в различна степен.

Процентът на неангажираните при 20- до 24-годишните е трайно по-нисък от този при по-високите възрастови групи, като това е вярно за целия период от 2008 до 2020 г. Това до голяма степен се обяснява с големия дял на лицата в началото на 20-те си години, които продължават образованието си.

Най-висока за страните от ЕС през 2020 г. е младежката неангажираност в Италия с 29.4%., а най-активни са младежите в Нидерландия, където показателят е едва 8.2% и дори отчита намаление в сравнение с 2019 г.

Защо младежката ангажираност е важна?

Показателят NEET (neither in employment nor education and training) е важен измерител за социалната интеграция на младите хора на възраст от 20 до 34 години, като той отчита прехода от образователната система към включването в работната сила. Общата тенденция за ЕС е, че младежите обикновено започват първата си работа след завършване на образование и рядко комбинират двете дейности. Те също така са склонни често да сменят работните си места, а в последните години им отнема все по-дълго да се установят на пазара на труда, отбелязват експерти на Евростат. На младежката неангажираност следва да бъде обърнато специално внимание поради негативните последствия от повишаването ѝ в дългосрочен план. От европейската статистическа служба отбелязват, че за засегнатите лица последиците могат да бъдат бедност и социално изключване, а от макроикономическа гледна точка те представляват неоползотворен производствен капацитет и се свързват предимно с разходни плащания от страна на държавата.