Бизнесът вече не търси само талант

Бизнесмените в САЩ са твърдо убедени, че високите помощи за безработни от 300 долара на седмица са причина за недостига на работници. Експерти обаче не са съгласни с идеята, че тези обезщетения водят до нежеланието за намиране на работа. Доказателствата за действителните причини са неясни и в други държави. В Австралия например, където прекратиха политиката за парични обезщетения през март, недостигът на работна ръка се е увеличил. Поради тази неяснота оптималното решение не би следвало да е драстично премахване на програмите за социално подпомагане, а по-скоро да бъдат променени по начин, който стимулира трудовия пазар, смятат експертите.

Временният граничен контрол с цел овладяване разпространението на вируса е необходим, но той не бива да продължи след края на пандемията. В Нова Зеландия годишната нетна миграция се е сринала от 92 хил. до 7 хил. души. Във Великобритания работодатели установяват, че много граждани на страни от ЕС са напуснали. Поради тази причина в много държави секторите, които силно зависят от чуждестранна работна ръка като хотелиерството, са изправени пред внезапен недостиг на служители.

Политиците би следвало да са наясно с проблемите при затварянето на граници и да променят ограниченията, ако не искат да платят високата цена. Въпреки това в Европа проблемите от това естество продължават да са сериозни, като правото за свободно придвижване беше зачеркнато с лекота от правителствата още в началото на пандемията.

Последният приоритет е търпението. Мнозина се боят да бъдат на работните си места поради риска от заразяване. Това притеснение се очаква да намалява постепенно с течение на ваксинационния процес.

YOLO ефектът

Друг проблем за бизнеса е, че след година на пандемия, хоум офис и отдалечена работа все повече млади професионалисти се отказват от скъпоплатените си позиции в компаниите и поемат по свой път или в търсене на по-голямо спокойствие. Те започват нов бизнес, превръщат страничните си хобита в постоянно занимание или започват да работят по сценария, който мечтаят да напишат. Други се присмиват на нарежданията на шефовете си за връщане към работа в офис и заплашват да напуснат, освен ако не им е позволено да работят където и когато пожелаят.

Банковите им сметки, подсилени от една година спестявания и покачващи се цени на активите, увеличиха апетита им за риск. И докато някои от тях просто сменят работата си, други изцяло напускат кариерната пътека. Затова и се заговори за YOLO ефект - живееш само веднъж.

Ще растат ли заплатите

Недостигът на служители идва в момент, когато компаниите започват да се възстановяват от кризата и търсят кадри, а това може да доведе до ръст на разходите за заплати. Повишението на работните заплати в САЩ е малко над 3%. От една страна, това е добра новина след едногодишен локдаун. Но от друга - това покачване може да ускори инфлационната спирала на фона на рекордния ръст на цените. Подобна ситуация може да се отрази на икономиката - например намаляване на жилищното строителство заради недостиг на строители, което пък ще засегне компаниите за обзавеждане. Така цели сектори могат да бъдат поставен пред нова финансова опасност малко след началото на възстановяването от крона кризата.

Все още обаче е рано да се каже дали повишаването на заплащането ще е трайно. В еврозоната и Великобритания основните данни за ръста на заплатите са изкривени от големия брой нископлатени служители и от намаляването на работното време заради служители в принудителен отпуск и програмите за краткосрочна заетост.

Част от натиска върху заетостта обаче може да е временен, след като помощите при безработица намалеят в САЩ. Засега не може да се каже със сигурност дали получаващите ги в момента са напуснали трудовия пазар и дали ще се върнат.

Хайди Шийрхолц, директор в американския Институт по икономическа политика, коментира пред Financial Times, че заплатите в местата за настаняване и сектора на развлеченията в САЩ не се завръщат към тенденцията си преди пандемията и е малко вероятно да доведат до по-широк натиск, защото са останали доста под заплащането в други сектори.

Други икономисти твърдят, че натискът върху заплащането е реален в САЩ, но би трябвало да е по-слаб и кратък в останалите страни, особено в еврозоната. Това отчасти се дължи на разликите в системите за договаряне на заплатите. Заплатите обикновено се приспособяват по-бавно към колебания в икономическия растеж в европейските страни, където много служители са обхванати от секторни договорки за заплащането. В някои страни индексацията им е според инфлацията от предходната година, което означава, че повишенията през тази година ще са малки.

Ник Кунис от ABN Amro предупреждава, че има "голяма скрита безработица в еврозоната". И след по-голямата динамика, породена от пандемията, отново ще се върнем към инфлация под целта на ЕЦБ за стабилност на цените, която е под, но близо до 2%.

В крайна сметка перспективите за заплатите в развитите икономики ще зависят от мащаба на възстановяването им и размера на стимулите, които правителствата и централните банки продължат да осигуряват.