Съдът на ЕС обяви за допустима гражданска конфискация без присъда

Основанието за тези въпроси е, че и Директива 2014/42/ЕС, и Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, уреждат стандартите и гаранциите при провеждане на процедурата по конфискация на облаги от престъпление като изискват доказване пред съда по конфискацията на пряка или поне косвена връзка с престъпна дейност. Българската процедура вече категорично изключва това, въпреки че производството в голямата част от случаите се образува въз основа на наказателно обвинение.

Решението на Съда на ЕС

Решението на СЕС е доста объркващо, защото на първо място съдът приема, че и Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г., и Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз са неприложими към българския казус, защото те се отнасят до наказателни производства за определени престъпления, а пък производството по българския закон е гражданско. Съдът обаче не се впуска в детайли по същината на българското производство, като обявява, че "изглежда" то е гражданско, ако се съди по обясненията на българското правителство и на представителите на КПКОНПИ.

"В случая изглежда, че висящото пред запитващата юрисдикция производство по конфискация е гражданско производство и че вътрешното право предвижда наред с него и режим на конфискация по наказателното право. Вярно е наистина, че по силата на член 22, параграф 1 от Закона за отнемане в полза на държавата КПКОНПИ образува производство, когато е уведомена, че съответното лице е привлечено като обвиняем за определени престъпления. Видно обаче от материалите по делото, с които разполага Съдът, както и от уточненията, направени в съдебното заседание от КПКОНПИ, от българското правителство и от Комисията, разпоредбите от посочения закон предвиждат, че след откриването си това производство се концентрира само върху имуществото, за което се твърди, че е придобито незаконно, и се провежда независимо от евентуално наказателно производство срещу предполагаемия извършител на престъпленията, както и от изхода на такова производство, и по-специално от евентуална присъда за извършителя.

При тези обстоятелства следва да се констатира, че решението, което запитващата юрисдикция следва да постанови в главното производство, не се постановява в или след производство, което се отнася за едно или няколко престъпления. Следователно то не попада в обхвата на Рамково решение 2005/212", се казва в мотивите на решението.

Съдът постановява, че "Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, съгласно която национална юрисдикция постановява конфискация на незаконно придобито имущество след производство, което не зависи нито от установяване на престъпление, нито на още по-голямо основание от осъждане на предполагаемите извършители на това престъпление".

Български юристи не скриват, че са озадачени от решението, включително от противоречията между мотиви и диспозитив, както и от противоречията в самите мотиви. Според тях, ако Съдът приема, че Рамково решение 2005/212/ПВР и Директива 2014/42/ЕС са неприложими към българския казус, то необяснимо е защо не е обявил питането за недопустимо, след като то не поставя въпроси, свързани с правото на ЕС. При тези мотиви, СЕС би следвало да обяви, че не е компетентен да се произнесе, а вместо това обвява, че българският закон е съвместим с правото на ЕС. Пак пред "Капитал" адвокат Катина Бончева посочи, че самото българско правителство е заявило пред Европейската комисия, че е транспонирало Рамково решение 2005/212/ПВР със закона за конфискацията, за който по делото твърди, че няма нищо общо със същия документ.

Катина Бончева, адвокат от адвокатско дружество "Екимджиев и партньори":

Това е логически парадокс

От решението излиза, че българският закон толкова се е отклонил от Рамковото решение, че няма как да му противоречи. Според мен, това е логически парадокс, който не може да бъде съвместен с официалните данни, публикувани на сайта на Европейската комисия, според които българските власти са информирали съюза, че са транспонирали Рамковото решение именно посредством този национален закон. Вероятно, ако преюдициалните въпроси бъдат формулирани по друг начин и се потърси съпоставка с принципите на правото на ЕС, може да се получи друг отговор.

Другият начин е да бъде сезиран Европейският съд по правата на човека в Страсбург, ако това вече не е направено по тези дела пред националните съдилища.

Второ запитване до СЕС за гражданската конфискация по делото срещу Мирослава Кадурина

По темата за гражданската конфискация в момента пред Съда на ЕС има и друго преюдициално запитване, отправено пак от СГС по делото, заведено от КПКОНПИ срещу бившата ръководителка на Клиниката по дерматология Мирослава Кадурина и съпруга ѝ Бойко Илиев. Основание за започване на процедурата по конфискация на имуществото е обвинението срещу Кадурина заедно с бившия директор на Военномедицинската академия ген. Стоян Тонев за сключване на неизгодни сделки, които според прокуратурата са нанесли щети на болницата в особено големи размери.

Делото пред СЕС по повод казуса на Кадурина е спряно до произнасянето на съда по първото питане и сега следва да бъде възобновено. Второто питане на практика ще постави същия проблем за приложимостта на европейското право във връзка с гражданската конфискация в България, но същевременно то поставя и редица принципни въпроси за разликата между наказателна и гражданска процедура по конфискация, минималните стандарти за гаранция на правата на собствениците и третите лица по тези дела, приложимостта на презумпцията за невиновност и др.