Идва времето на вечните проверки на КПКОНПИ за незаконно имущество

Има обаче една интересна подробност, за която подсещат юристи в контекста на това решение - в парламента в момента виси един позабравен законопроект за промени в антикорупционния закон, внесен още през декември 2018 г. от знаковите законотворци на ГЕРБ и ДПС - Данаил Кирилов, докато беше депутат, и Хамид Хамид. Законопроектът предвижда промяна в чл. 152, ал. 3 от ЗПКОНПИ, според която давност за държавата в производството по конфискация не тече от момента на започване на проверката. Проектът е приет на първо четене през март м.г. и оттогава остана без движение. Ако той стане закон (въпрос на едно гласуване), това би означавало да се създаде възможност КПКОНПИ да провежда вечни проверки за незаконност на имуществото, защото след като веднъж стартира една такава проверка в рамките на десетгодишния давностен срок, тя спира давността и оттам нататък може да продължи безкрайно.

Законотворците Кирилов и Хамид са дали достатъчно доказателства, че не внасят законопроект по случайни хрумвания, голямата част от законопроектите, които те внасят, особено в комбина, са били определяни като конюнктурни и лобистки. А през декември 2018 г. Кирилов внесе законопорект за преодоляване на ефекта на друго тълкувателно решение на ВКС, с което се приемаше, че ако наказателното прозовдство, по повод на което е започнала процедурата по конфискация, бъде прекратено или последва оправдателна присъда, искането за конфискация не може да се подъдржа. Кирилов и Хамид в комбина прокараха промени, според които дори и оправдателна присъда не може да спре конфискацията, достатъчно е прокуратурата да обвини някого, колкото и несъставомерно да е обвинението, дори и никога то да не влезе в съд.

Проверката на КПКОНПИ като Биг Брадър

Настоящият закон предвижда, че проверката, която предпоставя образуването на производство за отнемане на незаконно придобито имущество, може да продължава една година, а комисията има право да удължава срока й еднократно с още шест месеца, т.е. по закон проверката може да продължи максимум година и половина. Тази проверка започва със заповед на директора на съответното териториално поделение на КПКОНПИ и нейната цел е да установи дали има значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Когато проверката приключи с констатация за несъответствие, комисията образува производство за отнемане.

А по време на проверката КПКОНПИ на практика може да следи и изисква цялата информация за имуществото и бизнеса на проверяваното лице, включително от всички държавни институции, финансови структури и т.н. Тя може да изисква информация за имуществото, неговото местонахождение, цената и основанието за придобиването му, пазарната му стойност към всеки момент, преобразуването му и сделките с него, приходите и разходите за обичайна дейност, както и извънредните приходи и разходи на проверявания гражданин и членовете на семейството му, а също така и на фирмите му, данъците и другите публични задължения, които плаща, пътувания в чужбина на семейството. Докато тече проверката, също така комисията може да иска разкриване на банкова тайна, търговска тайна, застрахователна, статистическа и т.н.

ВКС: Пострадалите от прекомерно дългата проверка могат да съдят държавата за вреди

В рамките на тълкувателното дело ВКС трябваше да каже дали срокът за извършване на една такава проверка, който законът ограничава максимум до една година и половина, е инструктивен или преклузивен, т.е. дали просрочването на проверката над този срок лишава държавата от право да иска конфискация за това имущество.

Според мнозинството от върховните съдии срокът е инструктивен, като практически те сочат само един аргумент в тази насока - че комисията може да върне преписката на проверяващите за събиране на нови доказателства, което можело да стане и след изтичане на този срок.

Действително неспазването на срока може да се тълкува като нарушение на изискването за разумен срок по чл. 6 от Конвенцията за правата на човека във връзка с правото на собственост по Протокол № 1 към Конвенцията, но това не погасява законовите правомощия на комисията по провеждане на конфискация, казват върховните съдии. За проверявания гражданин остава възможността да съди държавата за вреди от неспазения срок и да получи обезщетение за сметка на данъкоплатеца, става ясно от Тълкувателното решение. Съдиите, подкрепили решението, приемат, че "в хода на предварителната проверка за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност не се налагат мерки, които ограничават права на проверяваното лице в какъвто и да е обхват и предмет, в т.ч. както по отношение на собствеността, така и по отношение на други права на лицето". Мотивите по същество в тълкувателното решение заемат около страница и половина.

Адвокат Георги Атанасов: Правото да се иска конфискуване не може да бъде упражнявано вечно

"В САЩ, откъдето ние копираме погрешно гражданската конфискация, невнасянето на иск за конфискация в съда в срока, който е посочен в закона - между 30 и 90 дни, има значение на погасяване на правото на гражданска конфискация на това имущество вовеки веков. Нарича се съдебна смърт за гражданската конфискация", коментира за "Капитал" адвокат Георги Атанасов по повод на обявеното днес решение.

Той коментира темата през една правна дискусия между двама корифеи на българската правна наука от средата на миналия век: "Повечето от сроковете, в които административните органи трябва да извършват действия, са инструктивни. В периода 1956-58 г. между проф. Живко Сталев и акад. Любен Василев съществува спор във връзка със сроковете за упражняване на конститутивни права (б.р., с които се предизвика едностранна промяна). Акад. Василев е приемал, че всички срокове за упражняване на конститутивни права са преклузивни (мнение, което споделям и аз). По мое мнение мнозинството от Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС не е отчело обстоятелството, че правото, което се упражнява чрез иска за конфискуване, е конститутивно и не може да бъде упражнявано вечно".

По данни на КПКОНПИ в изчакване на решението на ВКС по тълкувателното дело съдилищата са спрели 128 дела за конфискация за над 144 млн. лв., които сега ще бъдат подновени.