Върховните съдии няма да питат Конституционния съд за царските имоти
Гражданската колегия на ВКС отхвърли искане на състав по делото "Царска Бистрица" за тълкуване на решението от 1998 г.
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ОСГК на ВКС) парира пореден опит за преобръщане на ясната до момента съдебна практика по делата за т. нар. царски имоти. В сряда ОСГК отказа да отправи питане до Конституционния съд (КС) какви са последиците от неговото решение № 12/ 1998 г., с което беше обявен за противоконституционен законът от 1947 г. за национализация на имотите на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници.
Предложението
Предложението да се направи такова безпрецедентно питане до КС бе направено от тричленния състав на ВКС - Mapгapитa Coĸoлoвa, Cвeтлaнa Kaлинoвa и Poзинeлa Янчeвa. Те изненадващо допуснаха до касация делото за един от имотите - "Царска Бистрица", а след това - в рамките на същото производство също толкова изненадващо решиха в средата на март да го спрат и да направят питане до Конституционния съд. Предметът му се отнася за нещо, което еднозначно беше възприемано от всички досегашни състави по делата за царските имоти. До момента всички съдебни състави, а те не са малко, еднозначно потвърждаваха тезата, че решението на КС от 1998 г. няма реститутивен ефект.
Другояче казано - от това решение не следва автоматично, че бившите имоти, принадлежали на Короната, стават лична собственост на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза по много причини: законът от 1947 г. е с еднократно действие и той вече го е произвел, освен това той е мълчаливо обявен за противоконституционен с влизане в сила на сегашната конституция. Принципно положение е, че реституцията не следва автоматично с отмяната на национализационните закони, затова всяко основание за реституция изрично се урежда с отделен закон от началото на прехода в България. Съвсем отделен въпрос е спорът за правото на собственост върху всеки от имотите и от какво произтича то.
Повече от десет години след първото решение по делото "Кричим" тpимa въpxoвни cъдии – Mapгapитa Coĸoлoвa, Cвeтлaнa Kaлинoвa и Poзинeлa Янчeвa, решиха, че въпреки всичко за тях остава неясно какъв е ефектът от решението на КС. И затова на 21 март постановиха определение, че ще питат Конституционния съд как трябва да се прилага то.
Процедурата
Очевидно чак по-късно тричленният състав се е усетил, че няма правомощия да сезира КС с такова питане, и затова е отнесъл въпроса до ОСГК. Още през март конституционалисти, до които "Капитал" се допита, коментираха, че едно такова искане до КС от тричленен състав ще бъде очевидно недопустимо и логичният ход ще е да бъде отклонено. До момента никой не е сезирал КС с питане как да тълкува и прилага неговите решения, в конституцията и закона такава опция не е предвидена, но не това е проблемът.
Според чл. 150, ал.2 от Конституцията и практиката на КС, състав на ВКС или на Върховния административен съд може да сезира Конституционния съд само по повод на висящо дело и само с искане за обявяване на противоконституционност на действащ закон, който е приложим по това дело. Съдебен състав няма правомощие нито да иска тълкуване на Конституцията, нито да сезира за противоконституционност на друг вид нормативен акт - решения на парламента, актове на президента и др. Такива правомощия имат само пленарните състави на ВКС и ВАС, както и общите събрания на колегиите им. (По въпроса има специално РКС № 3/ 2005 г. по к.д.№ 2/2005 г.)
По тази причина тричленният състав на ВКС по делото за "Царска Бистрица" се отказа от идеята да сезира пряко КС с искане за тълкуване и предложи на ОСГК да зададе въпроса какъв е ефектът от конституционно решение "в хипотеза, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно действие и по-конкретно закон, с който е извършено отчуждаване на движимо и недвижимо имущество от персонално посочен в закона кръг от лица, без обезщетяване и без отчуждаването да е било поставено в зависимост от конкретни държавни и обществени нужди?"
Общото събрание на колегията обаче в сряда е отхвърлило както това искане, така и второ предложение на тричленния състав по делото за "Царска Бистрица", а именно да се зададе въпрос на КС дали все пак е допустимо тричленен състав да го сезира с искане за тълкуване на Конституцията, когато това е необходимо за решаването на конкретен правен спор. Решението е напълно логично, защото то би означавало да се пита КС дали би променил досегашната си ясна практика по въпроса кой може да го сезира.
Оттук нататък въпросът е какъв ще е следващият ход на тричленния състав по делото за "Царска Бистрица" и дали ще пробва все пак да сезира КС с питане как да прилага решението му по царския закон. Другият би бил просто да реши делото, което е допуснал.
2 коментара
Е-ей, този така наречен цар се е впил като кърлеж в България!
Индивидуална конституционна жалба - това е. Всичко останало са глупости и правни еквилибристики.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.