Премахването на задължителното болнично лечение с изолация крие опасности

За разлика от тази хипотеза на принудително настаняване и лечение в болница задължителната изолация, съчетана с болнично лечение заради заразна болест по чл. 61, ал. 1 от ЗЗ, не се осъществяват с решение на съда, а с издаване на индивидуален административен акт, който подлежи на предварително изпълнение и на обжалване в 14-дневен срок. Не е предвидена процедура, даваща възможност за бърз съдебен контрол и преглед на мярката, докато тя трае, което не отговаря на стандартите на Европейския съд за правата на човека.

Именно това и причината да се критикува настоящата уредба на чл. 61, ал. 1 от ЗЗ на възможността за задължително болнично лечение, тъй като:

• Няма обективни и недискриминационни критерии кога изолацията се прилага съчетано с болнично лечение и кога самостоятелно, като не е ясно на какви факти следва да се основава предложението на лекуващия лекар.
• Няма ясно установена процедура и възможност за осъществяване на своевременен съдебен контрол върху нея.

Същевременно обаче сегашното предложение за премахването на възможността за съчетаване на задължителната изолация с болнично лечение крие опасности за общественото здраве и е неудачен начин да се разрешат изложените вече проблеми.

Фотограф : Надежда Чипева

Най-напред е важно да се припомни, че тази възможност за задължителна изолация и лечение не се отнася само за случаи на COVID-19, а и за други, много по-тежки и смъртоносни заразни болести като чума, холера, туберкулоза с бацилоотделяне, вирусни хеморагични трески и пр. При някои от тях несвоевременното лечение може да доведе до сериозни последици за общественото здраве и да застраши околните. Когато не може да се разчита на дисциплината и спазването на лечебния план от съответния заболял и при изчерпване на по-леки по интензитет ограничителни мерки, е необходимо и напълно съобразено с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека пациентът да бъде изолиран в болнични условия.

Вместо обаче законодателят да помисли за адекватна редакция на тази разпоредба, така че да се гарантират правата на гражданите, без да се засяга сигурността на общественото здраве, предлага нейното премахване, и то без да изложи мотиви защо.

Доколкото това предложение идва на фона на тежък недостиг на ресурси за лечение на пациенти с COVID, няма да бъде лишено от основания предположението, че това е несполучлив опит държавата да се освободи от отговорност при невъзможност да осигури болнично лечение на всички пациенти, които се нуждаят от него. Обстоятелството, че се предлага и премахване на изискването задължителната изолация и болнично лечение да се осъществяват по предложение на лекуващия лекар, насочил лицето за хоспитализация, допълнително подкрепя това допускане. След като е издадено направление за прием в болница, лекуващият лекар е преценил, че лечението на пациента не може да се осъществи в рамките на извънболничната помощ и приемът му е наложителен. Изглежда, че законодателят неумело се опитва да зарови глава в пясъка и така да реши въпроса с претоварената система и недостигащите ресурси.

Обаче...

По делото "Финогенов и други срещу Русия" Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) е разгледал адекватността на плана на руската държава да се справи с един от най-тежките в историята на държавата им терористични актове. Съдът отсъжда, че планът за евакуация и оказване на медицинска помощ на десетките пострадали след атентата в московския театър "Дубровка" през 2002 г. е бил недостатъчно обмислен, опорочен, като не е имало ясен план за организацията по прием на пострадали жертви в лечебните заведения.

Въобще не сравнявам епидемията с терористичен акт, напротив. След като ЕСПЧ приема, че при наличието на толкова тежък, внезапно възникнал и невъзможен за предвиждане акт на насилие държавата продължава да има задължение да състави възможно най-ясен и консистентен план за действие, то с още по-голямо основание тя е длъжна да направи това при наличието на епидемия, която се развива от месеци, за чието разпространение има достатъчно данни и модели на развитие.

В решението "Лопес Де Суса срещу Португалия" на Голяма камара ЕСПЧ подчертава, че държавите нарушават правото на живот, когато на пациента не е оказанаспешна медицинска помощ поради наличието на системен или структурен недостатък във функционирането на болничните услуги. Необходимо условие е властите да са знаели или да е трябвало да знаят за този риск, но да не са предприели необходимите мерки, за да ограничат или коригират тези системни проблеми.

Това е съвсем достатъчно, за да се обоснове безсмислието на предложената поправка.