Право

Колко струва медицинската грешка и как се определя обезщетението

Обезщетения за неимуществени вреди, причинени при оказване на медицинска помощ

Военномедицинска академия, болница, операция, операционна, доктор, лекар, лекариавтор ВМА

Мария Шаркова, адвокат

Военномедицинска академия, болница, операция, операционна, доктор, лекар, лекариавтор ВМА © NA

Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Мария Шаркова е авторитетен адвокат по медицинско право, управляващ съдружник в Адвокатско дружество "Шаркова и партньори", с дългогодишен опит в консултирането на лечебни заведения, неправителствени организации и пациенти и с успешни дела в сферата на здравеопазването. Адвокат Шаркова е специализирала в САЩ и е работила като стажант в Правната програма на Центъра за контрол на заболяванията (CDC) в Атланта, в момента е докторант в ЮФ на УНСС. Автор на книгата "Медицинският деликт".

Преди месец адв. Шаркова бе избрана за консултант на АГ "Шейново" по деликатния спор за обезщетенията за неимуществени вреди за разменените бебета. Тя категорично отказа да коментира през медиите какъвто и да е аспект от този казус, но се съгласи да сподели с читателите на "Капитал" своите наблюдения за практиката на съдилищата при определяне на обезщетенията за вреди от медицински грешки по справедливост, където основният проблем са критериите, които се залагат. Заглавието е на редакцията.

Всеки, който е претърпял вреди в резултат на противоправно действие или бездействие, има право да бъде обезщетен - както за имуществените, така и за неимуществените вреди. Според действащото законодателство, размерът на неимуществените вреди се определя на принципа за справедливост. В своята практика Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) неведнъж е отделял специално внимание на този проблем.

Възможността за ефективно обезщетяване при смърт на пациент е част от процедурните аспекти на позитивното задължение на държавите да гарантират правото на живот, защитено от чл. 2 на Европейската конвенция за правата на човека. В решението Codarcea v. Romania се приема, че принципът за ефективност изисква различните възможности за компенсация и удовлетворение на увредените пациенти или наследниците да съществуват не само на теория, но и да са достъпни на практика. По делото Sarishvili and Bolkvadze v. Armenia съдът приема, че е нарушено правото на живот в неговия процедурен аспект, тъй като законодателството в Армения не допуска присъждане на наследниците на жертвата на обезщетение за неимуществени вреди при причиняване на смърт по непредпазливост.

В последните седмици казусът с разменените бебета в АГ болница "Шейново" стана повод да се дискутира размерът на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани за вреди, които са причинени при оказване на медицинска помощ. Дискусията се концентрира върху размера на справедливото обезщетение, което евентуално следва да се присъди на пострадалите, и това привлече общественото внимание върху начина, по който съдът прилага принципа за справедливост при определяне размера на обезщетенията. Извън дискусията по конкретния казус е много важно да се обсъди проблемът за прилагането на този принцип в съдебната практика.

Реалистично определяне на размера на претенцията

Пациентите, които са пострадали при оказване на медицинска помощ, са много уязвими, често са инвалидизирани или носят огромна травма, която свързват с неправилното лечение, съответно - със загубата на близък. В такива случаи често те имат нереалистична представа за възможния размер на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като тази субективна преценка се прави под влиянието на силни емоции, физическо и психическо страдание. Ролята на адвоката е да съобрази възприетите от съдебната практика критерии, които съдът прилага при определяне на справедливия размер на обезщетенията, включително чрез подробно проучване на тази относима съдебна практика. Трябва да се има предвид също така, че размерът на претендираното обезщетение ще определи и размера на разноските по делото - както размера на държавната такса, така и този на адвокатския хонорар се определят от размера на претенцията. Ако ищецът търси обезщетение в размер на 100 000 лева, той ще трябва да заплати 4000 лева държавна такса (4% върху цената на иска), а адвокатският хонорар ще бъде най-малко 8650 лева.

Неправилната преценка може да доведе или до нереалистично ниска претенция, която несправедливо да лиши ищеца от адекватна обезвреда на претърпените вреди, или обратното - да доведе до уважаване само на малка част от иска. А за неуважената част ищецът ще бъде осъден да заплати разноските на другата страна. В примера, който дадох по-горе, при уважаване на иска за 30 000 лева (вместо поисканите 100 хиляди) ищецът ще трябва да заплати 70% от направените от другата страна разноски за адвокат, вещи лица, призоваване на свидетели, издаване на съдебни удостоверения или приблизително 7000 лева. В практиката често се срещат примери за необосновано големи претенции, които са уважени от съда в значително по-малък размер, в резултат на което ищците трябва да заплатят разноски, по-големи от размера на присъденото обезщетение (такъв например беше случаят с делото между Бойко Борисов и Волен Сидеров преди няколко години). (През 2016 г. съдът присъди обезщетение 3000 лв. на тогавашния премиер Борисов вместо поисканите от него 300 000 лв. за оклеветяване от Сидеров, но същевременно му присъди да плати на Сидеров и 35 000 лв. за разноски по делото - в процент от отхвърлената част на иска - бел. ред.)

Какво обхваща принципът на справедливостта?

Правилното прилагане на принципа за справедливост осигурява удовлетвореност на пострадалия и адекватна обезвреда на претърпените вреди. При тежки увреждания или смърт паричното обезщетение трудно може да компенсира в пълен размер страданията на пациентите или техните наследници, но се явява единственият начин, чрез който пострадалите могат да получат някаква компенсация.

ЕСПЧ отдава особено значение на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, като по делото Otgon v. Republic of Moldova отбелязва следното: "Въпреки че местните съдилища са подвели под отговорност дееца и са присъдили обезщетение, определената сума не е достатъчна, за да обезщети вредата, която е била нанесена на здравето му."

Макар и твърде абстрактен, този принцип се прилага при наличието на определени критерии, въведени със задължителната и каузалната практика на ВКС. При смърт на пациент, критериите са свързани с неговата възраст, връзката му с ищеца, дали са живели в общо домакинство към момента на настъпване на смъртта, дали наследодателят е бил в работоспособна възраст, възраст на наследниците, икономическата конюнктура в страната. При определяне на размера на обезщетение за болки и страдания, несвързани с настъпила смърт, се ползват следните критерии: какво е физическото увреждане; степен на увреждане, брой на уврежданията; обратимост на състоянието; преживени манипулации и период на лечение; възраст на ищеца.

Много е важно да се отбележи, че принципът на справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда (Решение №7640 от 24.06.2021 г. по адм. д. №2588/2021 на Върховния административен съд).

Проблемите при прилагане на критериите

Интересна е съпоставката между различни съдебни актове, постановени по дела на пациенти, претендиращи обезщетения за сходни вреди. Сравнението е извършено след преглед на приблизително 600 съдебни дела в областта на медицинските деликти, разгледани от съдилищата в периода от 2007 до 2022 г. Прави впечатление, че е налице тенденция за увеличаване на размерите на присъжданите обезщетения както за причинена смърт, така и за физически увреждания. Запазва се тенденцията да се присъждат обезщетения за психологически вреди в доста по-нисък размер в сравнение с тези, присъждани за причиняване на смърт или телесни увреждания.

При сравнението на сходни казуси се установява, че невинаги съдът съобразява решението си с актуалната съдебна практика. Така за смърт на малко дете са присъждани суми от 100 000 до 300 000 лева, а за забравяне на чуждо тяло (компрес "Микулич") след операция обезщетенията са в размер между 10 000 и 80 000 лева. Интересно е, че при загуба на матка, която се свързва с детеродните способности на жената, се присъжда сума около 50 000 лева, докато за загуба на пенис при малко дете след ампутация е присъдена сума 400 000 лева. В последния случай е ясно, че се засяга и сексуалната, и отделителна функция на пациента, но все пак разликата между двете обезщетения е драстична. В тази връзка е интересно да се спомене делото Carvalho Pinto de Sousa Morais v. Portugal, по което ЕСПЧ приема, че националните съдилища са дискриминирали жена на 50 години, изгубила матката си в резултат на лекарска грешка, с мотива, че на тази възраст матката вече не е толкова важен орган, какъвто е за жени в репродуктивна възраст.

Драстични разлики в размера на обезщетенията има и при трайно настъпила инвалидизация в резултат на комплексни увреждания (между 100 000 и 220 000 лева при пациенти на сходна възраст и сходни увреждания), при трайно или значително увреждане на крайник (40 000 и 80 000 лева при еднаква възраст, механизъм и степен на увреждане на ръка).

При преглед на съдебните актове се забелязва, че често определянето на размера на обезщетенията за неимуществени вреди не се мотивира, а просто се изброяват критериите, рамкиращи принципа за справедливо обезщетяване. В този случай по-скоро са налице квазимотиви, защото критериите не се съотнасят към събраните по делото доказателства и не се коментира тежестта на всеки критерий при определяне на размера на обезщетенията. Важно е да се спомене, че се наблюдават и добри примери, при които съдът се е позовавал на актуална съдебна практика по сходни случаи. Последното е особено важно, защото, от една страна, помага на съда да обоснове защо приема за справедлив този размер (например защо присъжда по-високо или същото обезщетение в сходен случай), а от друга - позволява да се уеднакви съдебната практика.

Обезщетения за неимуществени вреди се присъждат не само в областта на медицинските деликти, но и по дела за причинени вреди в резултат на пътнотранспортни престъпления (ПТП), обида и клевета, незаконно обвинение и задържане и прочее. Във всички случаи справедливото обезщетяване е много важно, защото се явява единственият инструмент за компенсиране на сериозни психологически и физически травми и тежки загуби. Ето защо ЕСПЧ отбелязва по делото "Станков срещу България", че оценяването на морална вреда освен в случаите, когато размерът на обезщетението е определен от закона, по природа е трудна дейност, често налагаща на този, комуто се пада, да извърши проучвания на съдебните практики, за да се постарае да оцени, сравнявайки своя случай с подобни дела, вредите и лихвите, които може да се присъдят за това.

Подпомагането на съда при проучване на съдебната практика по сходни случаи би било изключително адекватна мярка, която ще подобри правораздавателната дейност в посочените по-горе аспекти. Към момента съществува Централен уеб базиран интерфейс за съдебни актове (ЦУБИПСА), администриран от ВСС, чрез който са достъпни всички актове на съдилищата. При разработване на допълнителни функционалности тази база данни може да бъде използвана много по-рационално за систематизиране на размерите на обезщетенията по сходни случаи (например вид на вредата) и при прилагането на сходни критерии с различна тежест (възраст, обратимост на състоянието, продължителност на страданието и прочее).