🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Съдът на ЕС: Текст за конфискация в българския Наказателен кодекс нарушава правото на собственост

Конфискацията на превозно средство, използвани за контрабанда, но собственост на трети лица, е недопустима

Бюлетин: Капитал Право Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Разпоредбата в българския Наказателен кодекс, която казва, че превозното средство, "послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца", противоречи на правото на Европейския съюз.

Това става ясно от Решение на Съда на ЕС по дело, образувано по преюдициално запитване на Апелативен съд - Пловдив. В становището на съда на практика се припомня, че България не изпълнила решение на Европейския съд по правата на човека от 2015 г. в същата посока, което казва, че собствениците на конфискувано имущество, които не са осъдени за престъплението, с което е наложено това наказание, трябва да имат възможност за защита.

Казусът е от 2018 г., когато шофьор на ТИР, пътуващ от Турция за Германия, е арестуван на влизане в България след като в кабината на камиона, който управлява, са открити антични монети. По делото са иззети влекачът, ремаркето, контактният ключ и монетите. Шофьорът е осъден от съда в Хасково на три години затвор, като са конфискувани монетите и влекачът, а ремаркето е върнато на фирмата, за която шофьорът е работил.

Подсъдимият обжалва присъдата пред Апелативен съд - Пловдив, в частта, с която е бил конфискуван влекачът. Аргументът му е, че той не е негов и фирмата собственик не е била в течение с идеята му да пренесе монетите.

Апелативният съд в Пловдив спира наказателното дело и отправя запитване към Съда на ЕС дали разпоредбата в НК, която казва, че конфискация на превозното средство, използвано за контрабандата, противоречи на правото на ЕС.

С решение от януари 2021 г. съдът приема, че "предвид значителното засягане на правата на лицата, до което води конфискацията на имущество, а именно окончателно отнемане на правото на собственост върху него, следва да се отбележи, че що се отнася до добросъвестното трето лице, което не е знаело и не е могло да знае, че имуществото му е използвано за извършване на престъпление, подобна конфискация представлява по отношение на преследваната цел, непропорционална и нетърпима намеса, която засяга самата същност на неговото право на собственост".

"Ето защо се налага изводът, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство не зачита правото на собственост, гарантирано в член 17, параграф 1 от Хартата, доколкото предвижда, че използваното за извършването на престъпление квалифицирана контрабанда имущество на добросъвестно трето лице може да бъде предмет на мярка за конфискация", пише още в решението на Съда на ЕС.

На следващо място съдът констатира, че фирмата, чието имущество е било конфискувано, "няма пряк достъп до правосъдие съгласно националната правна уредба, поради което не е в състояние да предяви надлежно правата си", което означава, че "в случай като разглеждания в главното производство трето лице, чието имущество е конфискувано, е лишено от правото на ефективни правни средства за защита".

Съдът на ЕС отхвърля доводите на българската прокуратура, че фирмата, собственик на конфискувания влекач, е могла да заведе иск срещу шофьора по Закона за задълженията и договорите за причинените вреди.

В края на решението на съда в Люксембург се отбелязва, че Европейският съд по правата на човека в Страсбург "приема по същество, че когато държавата е в основата на конфискацията и националната правна уредба и практика не предвиждат процедура, чрез която собственикът да може да защити правата си, тази държава не може да изпълни задължението си по Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи да въведе такава процедура, като предложи лицето, което не е било осъдено за престъплението, водещо до конфискацията, да търси възстановяване на своето имущество от трето лице".

Тази констатация е направена от ЕСПЧ по дело срещу България още през 2015 г., но българската държава не е направила нищо, за да промени законодателството си и да изпълни решението.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    vzoran avatar :-|
    vzoran

    Защита на собствеността е фундаментална наред с живота и здравето, така че проблема е сериозен.

    Нередност?
Нов коментар