Право

Чудният свят на търговската регистрация, роден от законодателна еуфория

Процедурата по скоростно спиране на вписване по партида на дружество беше създадена като средство срещу "кражбата на фирми"

адв. Александър Иванов

Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Темата накратко

Процедурата по скоростно спиране на вписване по партида на дружество не е концептуално безумна, тя е ключов механизъм за предотвратяване на злоупотреби като т.нар. кражби на фирми.
Вината за проблемите около бордовете на държавните дружества не е точно на правоприлагащите органи, а най-вече на законодателя, при който често водещи са ентусиазмът и еуфорията, а не експертизата и анализът.
Има и други примери за така законодателна намеса, която вместо да изрисува вежди, избоде очите.

Авторът Александър Иванов е адвокат към Софийската адвокатска колегия от 2009 г. Занимава се с корпоративно и финансово право, процесуално представителство, енергийно право, регулация на платежните системи и платежните услуги, лицензионни процедури, обезщетения от авиокомпании, търговско право, право на ЕС.

Кампанията на служебните министри по смяна на мениджмънта на държавни дружества и изненадващите трудности при вписването им, с които те се сблъскаха, насочиха общественото внимание към чудния свят на търговската регистрация в последните седмици. За неизкушените от тази тривиална материя изскачащите на всяка крачка пречки изглеждат нелепо и абсурдно. Те подхраниха конспиративни съмнения за нечисти въздействия, а някои от министрите не запазиха хладнокръвие и започнаха да отправят публични обвинения към Агенция по вписванията и съда, с които, поне според мен, се поизложиха. Останалите не сме изненадани - както нерядко се случва в правната материя, нещата не са толкова елементарно ясни по закона за очевидната самодостатъчност. Проблеми безспорно има, но те са на по-дълбоко ниво, а стрелбата по вестоносците - в случая правоприлагащите органи, остави незасегнат главния виновник за цялостната боза - мъдрия ни законодател. Това ме провокира да се опитам с няколко думи да илюстрирам и заслугата на парламента за състоянието на нещата с някои обяснения и примери.

Като за начало е важно да се отбележи, че процедурата по скоростно спиране на вписване по партида на дружество не е концептуално безумна, каквато репутация несправедливо придоби тези дни. Тя е ключов механизъм за предотвратяване на злоупотреби от типа, който разговорно често е наричан "кражби на фирми". Парадоксално, но граничещата с автоматизъм скорост, с която е нужно да се произнесе съдът, за да има въобще смисъл от процедурата по спиране на вписване, се налага от бързото обработване на заявленията от Търговския регистър. Бързина, която е резултат от успешната му трансформация от тромава хартиена бюрократична времемелачка в единна централизирана електронна система. Пъргавината на дигитализираната услуга дори наложи през 2012 г. със законодателно изменение да се забави вписването с три дни, за да има време да се поиска и получи спиране от съда. Звучи добре, но дяволът е в детайлите и малките камъни обръщат каруцата. По съображения, които е излишно тук да обсъждам, но несъмнено воден от най-добри намерения, при извеждането на Търговския регистър от системата на съда и превръщането му в административно производство беше установена самобитна и генерираща вече над 10 години най-различни проблеми процедура по обжалване и спиране на действията на Агенцията по вписванията от гражданския съд. Тя е първоизточник и на текущите неволи на министрите, защото неяснотата ѝ води до противоречиви тълкувания от различни състави на съда, за всяко от които има валидни аргументи.

Държа да подчертая, че това не е резултат на лобизъм или някакви скрити цели, а от добри намерения, при чиято реализация обаче водещи са били ентусиазмът и еуфорията, а не експертизата и анализът. Друг пример за такава добронамерена законодателна намеса, която, вместо да изрисува вежди - да елиминира тези легендарни "кражби на фирми", избоде очите, като направи участието на чуждестранни инвеститори в български дружества с ограничена отговорност практически неизпълнимо, е от недалечната 2016 г.

"За търговския оборот от основно значение са както постигането на бързина и опростеност на търговския обмен, така и осигуряването на правна сигурност за фактите и обстоятелствата относно управлението и статута на търговците", пише в мотивите си Министерският съвет при внасяне в законопроекта. С него бяха въведени изисквания за особени нотариални заверки на съдържанието на протоколи на общите събрания и на договори за прехвърляне на дялове в ООД.

На пръв поглед това няма как да има негативни последици, още повече че законът предвиди изрично и ниска проста такса за тази заверка. Това изключва конспиративни теории за лобизъм от страна на нотариусите. За съжаление при оценката на ефекта от новите изисквания, ако въобще е направена, не е била вложена никаква мисъл, камо ли експертиза и веднага обяснявам защо: сама по себе си възможността за нотариална заверка на съдържанието на протокол на решение на собствениците на ООД, което дава възможност на Търговския регистър да провери неговата автентичност при обработка на подадено заявление за вписване, е удачен механизъм за ограничаване на злоупотреби от такова естество. Оставената в закона възможност дружественият договор да предвижда, че тази форма може да не се прилага, даде гъвкавост за тези, които предпочитат да бранят правата си от злоупотреби с други механизми, каквито съществуват. Например абониране за известяване за постъпили в търговския регистър заявления и скоростно искане на спирането им от съда, ако има злоупотреба, е несъмнено ефективен такъв способ.

Ако нещата бяха приключили до тук, това щеше да е едно полезно изменение на закона. Уви, законодателят в лицето на 43-тото НС реши да се презастрахова, като дублира за всеки случай "защитата" с изискване за заверка на съдържанието и на договорите за прехвърляне на дялове. Дублира, защото дялове в ООД не могат да се прехвърлят без решение на съдружниците, за което както стана дума така или иначе беше въведено същото изискване. Дребният проблем, за който никой не е помислил, е, че тази заверка е специфична за българската правна система. По този начин стана почти невъзможно да се прехвърлят дружествени дялове без участие на български нотариус, както безпроблемно се случваха тези сделки преди изменението от 2016 г. На пръв поглед това не е особен проблем, защото нотариуси има много, но това важи само за пребиваващите на територията на България. За всички чуждестранни инвеститори това изискване, което бидейки дублиращо е напълно излишно и безсмислено, се оказва сериозна пречка. Проблемът обаче не е техен, а наш - уж търсеща чуждестранни инвестиции икономика, промотираща се с ниски данъци и квалифицирана работна ръка с конкурентно заплащане им създава безпричинно технически пречки за реализация на инвестиционни намерения. BESCO (Българска стартъп асоциация) от години алармират, че правната ни система не урежда дружествена форма, която да е достатъчно гъвкава за целите на стартиращи бизнеси, търсещи финансиране от фондове за рисков капитал, което ги принуждава да развиват бизнес идеите си с дружества в други юрисдикции. ООД можеше да изпълнява тази функция, ако законодателят ни не го беше направил "сигурно" до неизползваемост.

Горните примери илюстрират, че не е справедливо да се сърдим само на Агенцията по вписванията или съда за неволите си в търговската регистрация. Те не са непременно виновни, че прилагат необмислено или неясно законодателство - правят го според капацитета си. Корупцията и институционалният разпад са очевиден за всички проблем пред икономическото развитие на България, но зад техните грозни туловища често остава скрит друг много ефективен вредител - некомпетентността. Отчайващото качество на законотворчеството са резултат от чисто формалното провеждане на оценки на въздействието и публични обсъждания и не на последно място - експертизата на самите депутати, които в последните излъчили правителства парламенти блестяха най-вече с лоялност и изпълнителност, но не и с лична позиция или задълбоченост. Остава да се надяваме, че с гласа си на 11 юли ще изпратим в 46-ото Народно събрание критична маса от народни представители, които разбират смисъла на експертната оценка на предвиждани промени и ще дадат глас на здравия разум в обсъжданията, преди да извършват законодателните си пакости.