Председателят на борда на Александровска болница е изпълнявал едновременно пет длъжности

Къде са проблемите

Новият Закон за публичните предприятия урежда статута на тези болници, като освен всичко друго забранява на членовете на борда да работят друго по служебно или трудово правоотношение освен като преподаватели в университет или лекари. Това обаче не се отнася до т.нар. независими членове на борда, които трябва да се външни лица, без каквито и да е търговски или трудови отношения с публичното предприятие.

Именно заради несъвместимост във вторник (22 юни) здравното министерство освободи проф. Буланов като член на борда.

По-притеснителното е обаче, че тази несъвместимост е била известна на компетентните държавни институции още от началото на годината, когато е провеждан конкурсът за борда на "Александровска". За нея са знаели както здравното министерство, което е провеждало конкурса, така и Агенцията за публични предприятия и контрол, където проф. Буланов е подал документи за участие в този конкурс.

Ангажимент на здравното министерство е да констатира дали има несъвместимост, но явно по някаква причина това не е сторено. По време на провеждането на конкурса здравен министър беше проф. Костадин Ангелов. Преди това проф. Ангелов беше дългогодишен директор именно на Александровска болница, а проф. Буланов - негов заместник-директор. След като Ангелов стана министър през лятото на м.г., управлението на болницата беше поето от проф. Буланов до октомври м.г., когато поста зае проф. Борис Богов. Буланов остана член на борда, но по новите правила на Закона за публичните предприятия трябваше да се яви на конкурс за този пост.

Проблемът не е констатиран и от Агенцията за публични предприятия и контрол, където независимите членове подават документи за участие в конкурса. Каква е причината за това - дали невярно декларирани обстоятелства, дали премълчаване на факти и непълна документация или небрежност от страна на агенцията, не става ясно засега. Трудовият договор с неплатения отпуск е подписан през есента, когато проф. Буланов е бил избран за декан на Медицинския факултет, а той е кандидатствал за независим член в началото на тази година. Консултантският договор пък е с дата 12 май - денят, в който служебното правителство встъпи в длъжност.

Трети опит за смяна

Ситуацията със заразната работоспособност на проф. Буланов стана ясна около третия опит на служебния здравен министър д-р Стойчо Кацаров да освободи борда на Александровска болница с основен мотив неизпълнение на служебните задължения, довело до тежкото финансово състояние на болницата и нередности в управлението й.

През април представителят на държавата в борда, доц. Александър Оскар, подаде сигнал до проф. Костадин Ангелов, тогава здравен министър, че в болницата се случват нередности и че е бил принуждаван да подпише протоколи за заседания на борда, на които не е присъствал и с които се разпределят милиони левове. Ангелов назначи проверка, която не откри нередности. При встъпването си в длъжност новият здравен министър д-р Кацаров също назначи проверка, която този път откри нарушения. Самата болница пък е най-зле управляваната държавна болница с най-големи дългове.

Доц. Оскар подаде молба за освобождаване от борда през май.

След смяната на борда здравното министерство поиска да впише новия борд, но досегашният изпълнителен директор на болницата проф. Богов обжалва в Софийския градски съд (СГС) и се опита да спре вписването, а съдът отказа, тъй като не прие, че искът срещу освобождаването може да е основание за спирането. След това обаче проф. Буланов на свой ред обжалва смяната на борда със сходна искова молба за нищожност на заповедта за смяната на борда, а този път друг състав на същия съд прие точно обратното - че този иск представлява основание за спиране на вписването.

Междувременно във вторник д-р Кацаров издаде нова заповед за смяна на борда заради подмяна на един от новите членове, поиска ново вписване и отново се повтори същия фарс - д-р Буланов обжалва пред СГС освобождаването си поради несъвместимост и поиска спиране на вписването на новия борд, а днес съдия Мария Вранеску от СГС за втори път удовлетвори молбата му и постанови спирането.

"Когато съдът е спрял едно вписване, длъжностните лица по регистрацията не могат да направят последващи вписвания", коментира в началото на седмицата зам.-министърът на правосъдието Иван Демерджиев в интервю за "Капитал". Той обаче отправи предупреждение, че държавата е 100% принципал на тези предприятия, а действието на заповедта за смяната е от момента на издаването й, независимо кога е направено вписването.

Това е поредният борд на директорите, назначен по времето на ГЕРБ, който продължава да стои на поста си и отказва да напусне в очакване, че предишните управляващи отново ще се върнат на власт и всичко ще си тръгне постарому. Смущаващото е, че всички тези опити да се удържат старите бордове, назначени от ГЕРБ, се извършват при сериозни закононарушения и прокарването на спорна и опасна практика от съдилищата с очевидната цел да се забави смяната на управителните органи на държавните предприятия тези случаи.

Адвокати, до които "Капитал" се допита, коментираха, че в случаи като този има проблем и в съдебната практика, и в самото тълкуване на закона.

"По принцип вписването в Търговския регистър има декларативно действие, правният ефект на освобождаването настъпва от решението на едноличния собственик, в случая на здравното министерство. Действието на вписванията е, че всички трети лица се считат информирани за смяната, но те могат да бъдат информирани и индивидуално. Когато обаче става въпрос за управлението на болница, съществува опасност банките да блокират всякакви операции, което може да доведе сериозни смущения в работата и щети, забавени плащания и неустойки. Вероятно това възпира министерството от това да въведе новия борд", коментира адвокат Александър Иванов от Адвокатско съдружие "Мусева и Иванов". Според него в нормална ситуация поведението на членовете на старите бордове е самоубийствено, защото всяко тяхно разпоредително действие, извършено след освобождаването им от длъжност, може да се третира като длъжностно присвояване, което е престъпление, а отделно от това новият директор би могъл да води срещу тях дела от името на дружеството за всяка разпоредителна сделка и за всеки превод, направен след решението за смяна.