Седмичен бюлетин за правни новини

Адвокат стана най-младият председател на парламента; ВКС с тълкувателно решение за връщането на работа след възстановяване; Съветът на Европа настоява за спешни мерки за намаляване влиянието на главния прокурор върху следващия ВСС

Новото 47-мо Народно събрание има председател и седем зам.-председатели.
Новото 47-мо Народно събрание има председател и седем зам.-председатели.
Новото 47-мо Народно събрание има председател и седем зам.-председатели.    ©  Юлия Лазарова
Новото 47-мо Народно събрание има председател и седем зам.-председатели.    ©  Юлия Лазарова
Бюлетин: Капитал Право Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Новият парламент започна работа в петък. За председател беше избран столичният адвокат Никола Минчев, който е най-младият председател на Народното събрание досега (вижте по-долу).

Софийската адвокатска колегия отказа да образува дисциплинарно производство срещу уличения в плагиатство преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" и адвокат Петър Илиев. Мотивът е изтекла давност. Според чл.134, ал.1 от Закона за адвокатурата дисциплинарното преследване се погасява по давност, когато наказание не е наложено до 1 година от извършване на нарушението.

Две нови наказателни процедури срещу България откри Европейската комисия. Първата е заради невъзможността за обмен на информация за издаваните у нас свидетелства за съдимост в специалната информационна система на ЕС, която действа от 2012 г. Втората е за забавяне на въвеждането на правила за насърчаване употребата на енергия от възобновяеми източници, което трябваше да стане до 30 юни т.г.





34-годишният адвокат Никола Никола Минчев бе избран за председател на новото 47-мо Народно събрание със 158 гласа "за", 1 - "против" и 72 въздържали се. Минчев е депутат от "Продължаваме промяната", а доскоро бе адвокат в адвокатско дружество "Джингов, Гугински, Кючюков и Величков", но по думите му е напуснал при присъединяването си към "Продължаваме промяната". Като адвокат е практикувал в сферата на корпоративното право.

//ТОП 3

ВКС: Двуседмичният срок за явяване на работа при възстановяване започва да тече от получаването от работника на нарочното съобщение за възстановяването

С Тълкувателно решение по т.д.№3/2019 г. Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС отговори на въпроса "Откога тече двуседмичният срок за явяване на работа по чл.345, ал.1 КТ - само от получаване на нарочно съобщение от първоинстанционния съд, разгледал делото, или и от узнаването за влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа, което не съдържа съобщение за явяване на работа в определен срок". Отговорът, който съдът дава, е, че двуседмичният срок започва да тече само от получаването от работника на нарочното съобщение за възстановяване на работа, изпратено от разгледалия делото първоинстанционен съд. Ако не е получено съобщение, срокът започва да тече от деня, в който с явяване в предприятието или по друг начин работникът изяви пред работодателя желание да се върне на работата. До тълкувателното дело се стигна заради противоречивата практика, като някои състави приемат, че срокът започва да тече от получаване на изпратеното от първоинстанционния съд съобщение след влизане в сила на решението за възстановяване, ако работникът е узнал за влизане в сила на решението по друг начин и др.

Второ решение на Страсбург по повод на политически протест с боядисване на паметник

Активистите Асен Генов и Веселина Сърбинска осъдиха държавата в Страсбург заради съдебното решение на Софийския градски съд, с което им бе наложена глоба от по 1500 лева за боядисването на паметника пред централата на БСП на ул. "Позитано" в София на 7 ноември 2013 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) окачествява това като нарушение на свободата им на изразяване, защото този явен политически протест е бил определен от СГС като хулиганство и вандализъм, без изобщо да се отчетат контекстът и начинът, по който е извършен. Решението по делото Генов и Сърбинска срещу България е второто решение на съда в Страсбург по повод политически акции с боядисване на паметник през 2013 г. Първото бе обявено осем месеца по рано, през април т.г., по делото Ханджийски срещу България. Българските съдилища трябва да се научат да разграничават хулиганството и вандализма от легитимните форми на политически протест, коментира адв. Михаил Екимджиев. Още по темата тук

Съветът на Европа: Българските власти спешно трябва да предприемат мерки за намаляване влиянието на главния прокурор върху следващия ВСС

Българските власти трябва спешно да приемат мерки за намаляване на влиянието на главния прокурор в новия Висш съдебен съвет и неговата прокурорска колегия, които ще бъдат избрани през 2022 г., за да се даде възможност за въвеждане на ефективна процедура за отстраняване от длъжност и да се намали смразяващият ефект върху лицата, натоварени с разследването на главния прокурор. Това се казва в решение на Комитета на министрите на Съвета на Европа, който за пореден път направи преглед на незадоволителното изпълнение от българските власти на групата дела С.З. и Колеви срещу България, отнасящи се до системния проблем с неефективното разследване на престъпления срещу личността (убийства, насилие и изнасилване) и липсата на гаранции за независимост на евентуално разследване срещу главния прокурор. Препоръките за генералните мерки остават практически същите като тези в предишните становища, включително въвеждане на съдебен контрол върху прокурорските откази за образуване на досъдебно производство, заедно с мерки за избягване на прекомерното натоварване на съдилищата и прокурорите, оценка на възможностите за засилване на съдебния контрол при повдигане на обвинение, продължаване на работата по създаване на правила за независимо разследване на главния прокурор, доколкото резултатите досега са незадоволителни, и др.



В сряда се навършиха 25 години от възобновяването на работата на Върховния административен съд на 1 декември 1996 г., а годишнината бе отбелязана на тържествено честване в Народния театър "Иван Вазов". По този повод от ВАС съобщиха, че над 320 хиляди дела е образувал и приключил съдът от възстановяването си досега. Близо 540 000 са образуваните и приключени дела от 28-те административни съдилища от създаването им.

Според председателя на ВАС Георги Чолаков "единици са държавите по света, особено в ЕС, където съществува върховен съд с подобна натовареност".

//ОЩЕ ОТ СЕДМИЦАТА В КАПИТАЛ & ДНЕВНИК

Подари шест метра от терена си за улица >> След като КС обяви за противоконституционни две разпоредби в Закона за устройство на територията, които задължаваха инвеститорите да осигуряват необходимата публична инфраструктура около обектите, регионалното министерство предлага да се върне уличната тегоба. Тя позволява на общината да отчуждава безвъзмездно до 6 метра от лицето на всеки имот, урегулиран с плана, за да се изгради улица. Целта е по този начин да се решат проблемите с изграждането на

улици в някои от новите квартали, но идеята остава спорна от гледна точка на правото на собственост.

Задава се времето на големите глоби за отказ от маски и ваксиниране >> Сериозни глоби за физически лица и фирми вече са въведени или се обмислят в Европа и по света. Гърция вече даде 6 седмици на неваксинираните над половин милион жители над 60 години да си поставят поне една доза, следва глоба от по 100 евро всеки следващ месец. В началото на 2022 г. е много вероятно такива мерки да са реалност в други страни от ЕС. Сериозният проблем е как се администрира налагането им и как се събират тези парични санкции.

Доц. Христо Христев: Всяка държава в ЕС сама решава как да използва зелените сертификати >> Ограниченията, на които бяхме свидетели, особено в началната фаза на избухване и разгръщане на пандемията, са безпрецедентни за целия период на съществуването на европейската интеграционна система. Никога не е имало блокови ограничения, при които се спира придвижването не само на отделни лица, а превантивно ограничаване в много висока степен на свободното движение в държавите членки и в

целия ЕС.

Антикорупционният фонд: десет въпроса за КПКОНПИ, на които депутатите трябва да си отговорят >> Анализът за работата на антикорупционната комисия трябва да каже за какво данъкоплатците издържат такъв специализиран орган, се казва в открито писмо на АКФ до новоизбраните депутати в контекста на заявката за реформа на КПКОНПИ. Междувременно през последните няколко дни КПКОНПИ демонстрира засилена активност.

//ИЗБРАНО ОТ ДРУГИ МЕДИИ

"Маловажни случаи". Как и защо Кьовеши реши да заобиколи Гешев. Европейската прокуратура разследва с помощта на националните прокуратури, но за България Кьовеши предпочете да не зависи от главния прокурор Иван Гешев. Още в началото на мандата Кьовеши е настояла Гешев да не контролира комуникацията й с властите у нас. Не е известно да е отправяла такова искане към друга държава >> Свободна Европа

Стефан Марчев: Ако се въведе индивидуална конституционна жалба, то би трябвало да се предвиди възможност за атакуване пред Конституционния съд на всеки публичен акт. Би следвало жалба да може да подава всеки гражданин или юридическо лице, засегнати от противоконституционния акт. Защото гражданите и сега могат, макар и опосредено, да сезират КС - като подадат сигнал до органите, овластени да направят искане за обявяване на противоконституционност, заявява председателят на Съвета на столичната адвокатура >> БТА

Особено мнение на съдия Харутюнян и на ad hoc съдия Салкова относно нарушението на правото на справедлив процес по чл. 6 ЕКПЧ по делото Мирослава Тодорова срещу България. ЕСПЧ призна нарушаване на правото на съдия Тодорова на свободно изразяване, дискриминация, както и нарушаване на чл. 18 от конвенцията, който забранява да се налагат ограничения на основни права за паралегални цели. Съдът обаче отхвърли жалбата за нарушение на правото на справедлив процес. Особеното мнение на двамата съдии излага аргументи защо в случая на съдия Тодорова не е бил осигурен справедлив процес >> Съдебно право

Съдът на ЕС изправи България пред заплаха да й секнат еврофондовете. Проваля се опитът на Полша и Унгария да блокират обвързването на еврофинансирането с върховенството на закона, след като в чевъртък бяха обявени две заключения (тук и тук) на генералния адвокат на Съда на ЕС Мануел Кампос Санчес-Бардона, според който съдът трябва да отхвърли жалбите на Унгария и Полша срещу обвързването на европейски средства със зачитане на върховенството на закона. Това има потенциал в перспектива да засегне и България >> Сега

//ПРОЕКТИ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

Правосъдното министерство предлага завишен контрол върху придобиването на гражданство чрез инвестиции

Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане проект за промени в Наредба № 1 от 1999 г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство, с което да се завиши контролът и прозрачността при предоставянето на гражданство срещу инвестиции. Промените предвиждат в хода на производството да се установи по сигурен начин, че инвестицията е действително направена и поддържана през целия законоустановен срок, включително и чрез последващ контрол. Това не променя позицията на министерство за необходимостта от пълна отмяна на възможността за придобиване на българско гражданство срещу инвестиции, за което е изготвен проект за промени в Закона за българското гражданство. Но докато текстовете на чл. 12а и 14а от него все още са действащи, промените в наредбата ще осигурят достатъчно механизми за контрол на действителността на инвестициите. Междувременно в Европейския парламент се обсъждат нови мерки за затягане на режима на т.нар. златни паспорти.