Първо стреля, после питаме: полицията и прокуратурата не разпознават домашното насилие

"Няма да ти дам развод! Ще те застрелям! Ще оставя децата без майка!" Това са думите му, които тя цитира. Е.В. сигнализира, че съпругът й действително притежава огнестрелно оръжие, поради което тя се притеснява за живота си.

Реакцията на полицията тогава е показна за цялостния подход на властите към случая. На 15 ноември началникът на столичното 6-то РПУ възлага случая на служител и му дава 20 дни да докладва резултата. Натовареният със задачата на свой ред я прехвърля на друг колега, на когото му трябва повече от месец, за да установи, че съпругът на потърпевшата живее и работи в Ямбол. Той възлага на трети полицай да поеме щафетата и да се свърже с ямболската полиция, която да проведе разпит на заподозрения. На 10 януари 2017 г., почти два месеца след сигнала, от Ямбол отговарят, че са разпитали съпруга - г-н В.В., който заявил, че изобщо не е бил в София по времето, когато гумите са били нарязани.

Натовареният с проверката полицай препоръчва по случая да не се открива наказателно производство, добавяйки, че "формално са налице елементите на престъпление, но инцидентът е прекалено незначителен". През март от Софийската районна прокуратура се съгласяват с тази преценка и не предприемат други действия.

Какъв пистолет

Така след 4 месеца прехвърляне на топката между поне шестима държавни служители и три институции показанията на Е.В. не предизвикват никакви мерки за защитата й.

Чак след убийството й в МВР провеждат вътрешно разследване, от което става ясно, че по пътя нишката се е скъсала. Писмото на столичните полицаи до полицията в Ямбол не включвало информация нито за заплахите, отправени от В.В., нито за предполагаемото му оръжие. Въпросът за оръжието потъва изцяло.

Няколко месеца по-късно Е.В. подава нова жалба, че съпругът й я заплашва и следи. Резултат отново няма. Междувременно, през февруари 2017 г. Софийският районен съд издава временна, а след това и постоянна ограничителна заповед на В.В. по повод на един от опитите за тормоз, който съпругата му докладва и в полицията, но по редица причини, включително липса на комуникация, и това се оказа недостатъчно за ефективни действия по закрила.

Ситуацията стига до кулминация на 18 август 2017. Предишната вечер жената е подала трета жалба за тормоз. Този път оплакването й включва и сведения за нарушаване на постоянната ограничителна заповед.

Вместо навременна реакция, която би могла да включва и задържане на В.В. за нарушаване на ограничението, полицаите задвижват поредния обречен 20-дневен срок за разследване.

На следващия ден жената подава жалба и до прокуратурата. Час след като излиза оттам, в ранния следобед на 18 август 2017 г., В.В. я пресреща в софийско кафене и след кратък спор я застрелва с 5 куршума със собствения си пистолет. Тя умира на място.

"Ако бяха извършили изчерпателна оценка на риска, особено на 17 август 2017 г., властите вероятно биха осъзнали, че г-н В., за когото се предполага, че има оръжие и многократно е проявявал признаци на ярост, агресивно и вманиачено поведение спрямо съпругата си, би могъл да представлява истински и непосредствен риск за живота й", пише в решението на ЕСПЧ. Частично това се дължи и "на липсата на специфична подготовка за отговорните служители в системата", се казва още там.

В рамките на последвалото разследване става ясно, че разрешителното за огнестрелното оръжие, което убиецът използвал, е изтекло още през 2006 г. Следователно във всеки момент след това, включително и през 9-те месеца между първата жалба на Е.В. и убийството й, властите са можели да извършват проверка и да изземат оръжието.

Дупка в комуникацията

Решението специално акцентира върху липсата на координация между отделните институции, които по условие са ангажирани с домашното насилие. Включително полицията е била известена от съда за временната ограничителна заповед от февруари 2017 г., но не и за постоянната. По делото няма данни дали прокуратурата е била уведомена за ограничителните заповеди.

Според българския закон "такава заповед може да бъде издадена само при наличието на индикации за непосредствен риск срещу живота или здравето на ищеца", се казва в решението на съда. Въпреки това полицията на два пъти препоръчва, а прокуратурата приема по случая да не се завежда наказателно производство. ЕСПЧ цитира софийската районна прокуратура, според която "обидите и заплахите са престъпление от частен характер", а не предпоставка за наказателно преследване, каквато са заплахите за живота.

"Институциите не реагират адекватно, когато има заплаха. Те започват да реагират, когато убийството се случи", каза за "Капитал" адв. Адела Качаунова, директорка на правната програма на Българския хелзинкски комитет (БХК), представлявала жалбоподателите по това дело.

Решението поставя много тежка диагноза на системата от органи, натоварени да осъществяват закрилата срещу домашно насилие, както и липсата на адекватна държавна политика в тази област. Сбъркана е цялостната концепция за подхода към такива случаи - системата работи по конкретните оплаквания изцяло обърната назад - тя преценява дали вече има извършено престъпление, на което да реагира, вместо да преценява риска за застрашеното лице и да мисли напред.

Полицаите и прокурорите изобщо не се чувстват задължени да отчитат, че в подобни конфликти рискът от ескалация е огромен. Именно по тази причина в случая с Е.В. полицаите са се ограничили да коментират колко сериозно нарушение е срязването на гумите на колата, вместо да преценяват бъдещия риск.

В решението на ЕСПЧ се казва, че проблемът не е в закона, доколкото той дава достатъчно добри механизми за реакция, но въпросът е, че няма ефективни механизми за прилагането му, липсва координация между институциите, липсват обучени полицаи - особено на локално ниво, които трябва да са на първа линия в тези ситуации.

"Имаме данни за това как софийските прокуратури обработват случаите за нарушения на ограничителни заповеди. Вижда се, че те не довеждат до нищо. Понякога се образуват досъдебни производства. Те често приключват по някакъв друг начин без обвинение - или се прекратяват, или се постига споразумение. На проблема не се гледа сериозно."

Адв. Адела Качаунова

Какво следва

"Няма механизъм, чрез който да се търси отговорност от конкретните длъжностни лица, довели до това осъдително решение. Държавата ще изплати обезщетения, но всичко, което се случи отвъд това, е пожелателно", казва адв. Качаунова.

От решението става ясно, че 10 служители на МВР са били наказани във връзка с вътрешното разследване на полицията. Известно е, че трима от тях са били порицани. Не е известно какво наказание са понесли останалите седем. Адв. Качаунова не изключва възможността те да не са понесли никаква отговорност.

Държавата все пак ще трябва да предприеме някакви действия за разрешаване на проблема, повдигнат от делото. "Решението ще бъде поставено под усилено наблюдение на Комитета на министрите на Съвета на Европа, който ще изисква правителството ни да представи аction plan за това как точно ще изпълнява решението по стъпки", казва адв. Качаунова. По думите й БХК ще следи изпълнението и на настоящото дело в партньорство с други неправителствени организации, които специализират по-тясно в проблема с домашното насилие.

На въпрос дали мониторингът по прилагането на решенията на ЕСПЧ в България досега е бил ефективен адв. Качаунова отговаря, че често се стига до предприемане на политически действия, които "само замазват очите на европейските ни партньори".