Ина Лулчева: Когато прокуратурата си избира съд, това е произвол

Аз няма да се спирам на конкретни дела, защото смятам, че това също е неправилно. Искам да обърна внимание, че закриването на Специализирания съд не е като закриване на един териториален съд, тъй като съдебната карта и създаването на териториалните съдилища се прави на съвършено друг принцип и там дебатът трябва да бъде много сериозен. Там наистина се засяга националната сигурност, там е израз на държавността, но закриването на Специализирания съд, като едно внезапно, изкуствено създадено звено през 2010 г., което не можа да оправдае съществуването си и да спечели доверие, не може да се обсъжда на същата плоскост, на каквато се обсъждаше закриването и на районните съдилища преди няколко години.

Прави впечатление, че днес някак си се говори за съд и прокуратура, създавайки впечатление, че това е едно и също, и че аргументите са едни и същи. За съжаление и в обществото това впечатление също е, че се касае до някакво срастване. Това е една от причините, които будят недоверие. Има ли съмнение в интегритета и професионализма на съдиите в страната, когато се казва, че ако се закрие съдът, ще спре борбата с престъпността.

Основният въпрос е трябва ли да съществува този съд, защото трябва да гледа престъпления, които се наказват с над 5 години лишаване от свобода, тоест тежки по смисъла на Наказателния кодекс, или трябва да има друга причина, за да съществува той. Поставя се въпросът съществува ли в България тежка организирана престъпност, която да налага продължаване на съществуването на тази огромна и изпълнена вече с недоверие и създадена също без изследване структура. Такива изследвания няма. Към 2010 г. няма криминологично изследване, което да установи, че в България има тежка организирана престъпност в такава степен, която да налага специализиран съд. В момента също няма такова изследване и няма данни от делата, които се гледат в Специализирания съд. Може да има две дела за тероризъм, едно дело за шпиони или три дела някакви други, всички други дела са за данъчни престъпления, за наркотрафиканти, които разпространяват наркотици по улиците, и прочие - стандартни престъпления за човек, който се занимава с наказателно право.

Не може да има специализация по организирани групи, каквито и да са те. Организирана престъпна група може да има за убийства, може за данъчни престъпления, може за отвличания, за изнудвания, за кражби на животни, за абсолютно всичко.

Що се касае до това, че щял да се получи някакъв провал в наказателната политика и щяла да се засегне и борбата с престъпността, искам да обърна внимание, че на съда не е дадено нито да осъществява наказателна политика, нито да се бори с престъпността. Съдът не е борец с престъпността.

На следващо място, при този съд няма специализация, която да налага съществуването му. Не може да има специализация по организирани групи, каквито и да са те. Организирана престъпна група може да има за убийства, може за данъчни престъпления, може за отвличания, може за изнудвания, може за кражби на животни, може за абсолютно всичко. И специализацията изисква разследване на специфичното престъпление, а самата организирана престъпна група не предполага някаква изрична специализация, която да налага съществуването на този съд.

Каква е обаче опасността от съществуването му и от предоставянето на тази компетентност с организираните престъпни групи? Това е, че прокуратурата си избира съд, защото дали ще се касае до обикновено съучастие, или ще се касае до организирана престъпна група зависи единствено и само от прокурора, който повдига обвинението.

Аз гарантирам, че в момента в България има много дела, които се гледат, от една страна, като съучастие във вторичното престъпление, а от друга страна - абсолютно същата конструкция като организирана престъпна група в Специализирания съд, или се разследват от Специализираната прокуратура и по този начин се накърнява принципът на изискването за законоустановеност на съдебния състав предварително съобразно състава на престъплението. Респективно се нарушава чл. 6 от Европейската конвенция - правото на съд, съставен в съответствие със закона. Този проблем е огромен и по този въпрос във връзка с компетентността има сериозни злоупотреби. Примерно в Специализирания съд се допусна преди години да се разглежда дело, което според конституционно решение е извън неговата компетентност, като делото касаеше изборни групи, което е извън Специализирания съд. И аз твърдя, че това беше и политически подход и до момента това дело не приключва, което отразява едно недопустимо поведение и възможност за произвол.

На следващо място - дали има проблем с това колко са осъдени, колко са оправдани, колко са споразуменията.

Аз съм съгласна, че по никакъв начин то не може да бъде критерий. Колко са осъдени, колко са оправдани не е от значение като бройка, но при споразуменията проблемът е друг. Наказанията, които се налагат, са ниски, което означава, че няма тежка организирана престъпност, тоест не се налага този съд да съществува, защото ниските наказания означават, че има не толкова тежка престъпност. А иначе всички съдилища гледат дела за престъпления, наказуеми с над пет години.

Големият проблем с работата на прокуратурата е, че за да се повдигне обвинение на някого, е достатъчно лицето да е назначено на длъжността прокурор. Има ли доказателства - това не е критерий.

На следващо място, голяма част от споразуменията се постигат в досъдебната фаза под заплаха за определяне на мярка за неотклонение "задържане под стража", която Специализираният съд доста щедро налага и налагаше може би в годините и при тази заплаха хората се принуждават, включително когато не считат, че са налице основания да се признаят за виновни, да сключат такива споразумения.

Липсата на доверие у гражданите и възможностите за произвол аз считам, че са сериозни основания за подкрепа на това решение, което в крайна сметка е политическо решение за закриването или откриване на един съд и то се прави, разбира се, по целесъобразност.

Що се касае до опасенията, че давността щяла да изтече: колеги, давността по тези престъпления, абсолютната, е минимум 15 години. Друг е въпросът, че не е вярно, че в специализираните структури делата текат много бързо. Повярвайте ми, аз влизам в този съд от първия ден - не текат бързо делата и не текат по никакъв начин по-бързо, отколкото във всички други съдилища.

И не е пречка формализмът на Наказателно-процесуалния кодекс, тази дума формализъм се използва всеки път като едно оправдание да обясним някакви проблеми, без да се каже нищо по същество.

Проблемът в работата на прокуратурата. Големият проблем с работата на прокуратурата е (то важи, разбира се, за всички прокуратури), че за да се повдигне обвинение на някого, е достатъчно лицето да е назначено на длъжността прокурор. Оттук нататък - има ли доказателства - това абсолютно не е критерий.

Този проблем с повдигането на обвиненията стои в Специализираната прокуратура с голяма сила, защото се повдигат обвинения, които после не се внасят. Това изразява и политическата дейност, която се упражнява, но всъщност основният проблем не е в повдигането на обвиненията. Основният проблем е с отказите да се образуват производства и широко популярната история с "Осемте джуджета" е абсолютно достатъчна, за да кажем нещо за активността на Специализираната прокуратура.

Искам да кажа само във връзка със становището на Висшия адвокатски съвет по отношение на критериите за разпределение на съдиите. Ние не считаме, че принципът, който е възприет в законопроекта, по някакъв начин накърнява несменяемостта на съдиите или по някакъв начин засяга техните права. Този принцип, който е възприет, е израз на правомощието на Висшия съдебен съвет да управлява кадрите и да разпространява териториално съдиите в страната, а несменяемостта не е свързана с територията. Несменяемостта е право да се работи в определен съд от определено ниво, но в никакъв случай не в град София или в град Варна.

Ина Лулчева, адвокат и член на Висшия адвокатски съвет, пред парламентарната правна комисия при първото четене за промените в Закона за съдебната власт за закриване на спецправосъдието, 16 март т.г.