Закриването на спецправосъдието е решено, но съпротивата ще продължи и след това

Пак Гешев посочи и втората линия на съпротива срещу закона със заявката, че ще го атакува в Конституционния съд (КС) с аргумента, че той налага "реподбор и лустрация на съдии" в нарушение на принципа на несменяемостта. "Част от несменяемостта на магистратите е тяхната месторабота. И затова ме радва, че има такива противоконституционни текстове, които ще катастрофират в Конституционния съд", заяви Гешев. Изказани бяха и съображения, че Народното събрание няма правомощие за закриване на спецсъдилищата, защото това нарушава принципа за разделение на властите. Наскоро с такова становище излезе Гражданският съвет на ВСС, според който трябва да се сезира КС и с такова питане.

Фотограф : Юлия Лазарова

Законопроектът предвижда висящите съдебни дела в спецсъда да бъдат разпределени за довършване в Софийски градски съд и в окръжните и апелативните съдилища от същите съдебни състави. Съдиите от тези състави, които не са преназначени в Софийския градски съд, съответно в Софийския апелативен съд или другите съдилища според новата подсъдност ще бъдат командировани, за да си доизгледат делата до приключването на производствата по тях. Това е начинът да се гарантира, че делата няма да започват отначало поради изискването в наказателния процес един и същ съдебен състав да гледа делото от начало докрай на една съдебна инстанция. От своя страна ВСС трябва да разкрие длъжности в наказателните отделения на окръжните и апелативните съдилища и съответно в прокуратурите с оглед на тяхната натовареност. Съдиите и прокурорите от спецправосъдието ще имат срок от 14 дни да подадат заявление, в което да посочат къде искат да бъдат преназначени, но в рамките на новоразкритите бройки.

"Дава ли някой пари, за да бъдем закрити?"

Опонентите на закона - както от ГЕРБ и ДПС, така и от системата на спецправосъдието, не наблегнаха на принципни аргументи срещу закриването на тези органи, а противопоставиха директни критики в некомпетентност, завоалирано - в корупционни мотиви, и накрая прогнозираха хаос и бум на престъпността.

Стигна се дотам председателят на Апелативния спецсъд Георги Ушев да запита безадресно: "Дава ли някой пари, за да бъдем закрити?" А Иван Гешев заяви, че не вижда друго логично обяснение за този законопроект освен "нелегитимни цели". Според Хамид Хамид (ДПС) това е "поръчка, за която плащат любимите олигарси на властта". Става въпрос за целен хаос, чрез който от правосъдието ще се измъкнат и десетки организирани престъпни групи, които се занимават с трафик на наркотици, хора, ало-измамници, каза той.

Първият половин час от заседанието мина в опити на ГЕРБ и ДПС да отложат обсъждането с процедурни хватки, като Хамид Хамид описа цялото деловодно придвижване на законопроекта от Министерството на правосъдието към МС.

След това Дани Каназирева се усъмни в юридическата компетентност на авторите на проекта, който "можел да бъде написан и от първокурсник в Юридическия факултет". Преподавателят по конституционно право Атанас Славов (ДБ) контрира, че "интелектуалният автор на проекта за създаването на спецправосъдието" - Цветан Цветанов, е известен с това, че имал двумесечна специализация по право. Каназирева обаче не се даде и този път обяви опонентите си, че вадят аргументи като на ученици от 9-и клас. Намеси се Гешев, който многократно обяви законопроекта за юридическа катастрофа, писан от хора, които въобще не са наясно как функционира наказателното правосъдие. И той предвеща хаос в наказателното правораздаване за години напред, а в резултат на това - процъфтяване на престъпността.

Основните опасения на съдиите от спецсъда са, че могат да бъдат преназначени в съдилища извън столицата. Съдийката от Специализирания наказателен съд Вилислава Ангелова даже се разплака, когато обясняваше, че за човек със семейство и малки деца е много тежко да бъде "изселен", без да може да повлияе на това решение. И други съдии коментираха, че ще си потърсят правата срещу подобно преназначаване. Членът на ВСС Гергана Мутафова посочи статута на съдиите и съдебните служители като най-сериозния проблем. Тримесечният отлагателен срок, даден, за да приключат процедурите за преназначаване, е недостатъчен и създава условия да се нарушава стандартът на независимост на магистратите, смята тя.

Ина Лулчева: Адвокатурата приветства законопроекта

В този контекст на няколкочасови обвинения в некомпетентност и прогнозиран хаос, силно изказване в защита на законопроекта направи наказателният адвокат Ина Лулчева като представител на Висшия адвокатски съвет (ВАдС). Нейната остра, но много аргументирана критика към работата на спецпрокуратурата предизвика зам.-главния прокурор Красимира Филипова с доста изнервен тон да поиска прекъсване на изказването й като антипрокурорско, което председателят на комисията Милен Матеев отказа.

ВАдС е изразил становище против създаването на специализираното правосъдие още през 2010 г. и позицията му в това отношение е последователна, каза Лулчева. Приветстваме законопроекта както в частта му за закриване на спецсъдилищата и спецпрокуратурите, така и в частта му за премахване на кариерните бонуси, заяви тя. Аргументите за това не следва да се търсят в цитиране на статистика, числата не са измерител за качеството на работата, защото невинаги се знае какво стои зад тях, каза Лулчева и даде пример как преди време спецсъдът е отчел 8 души осъдени за корупция, а се оказало, че става дума за 8 митничари, осъдени на административна глоба. Аргументите срещу спецправосъдието са принципни, в България няма такава тежка организирана престъпност, която да оправдава съществуването на такава тежка структура, няма такива данни нито в криминологични изследвания, нито по делата, които се гледат там.

Тя се противопостави на сбърканата концепция, която пролича и в този дебат: неуместно е да се говори за съда като борец с престъпността, съдът не се занимава с наказателна политика, той само правораздава, каза Лулчева. Според нея проблемът със спецправосъдието е, че то се превърна в начин прокуратурата да си избира съд, като повдига обвинения за организирана престъпност, които после не се поддържат и падат в съда. Това е единствената роля на този съд, защото дали едно деяние ще бъде квалифицирано като организирана престъпна група (ОПГ, подсъдна на спецсъда) или за обикновено съучастие, зависи от прокуратурата. ЕС не е искала специализирано правосъдие, а специализация в правораздаването, но ОПГ не е специализация. Тя даде пример как преди година специализираният съд допусна да се гледа дело пред него за организирана престъпна група за изборни престъпления, при положение че и според Конституционния съд изборните престъпления са извън неговата компетентност. И до момента това дело не е приключило.

Големият проблем - отказите да се образуват досъдебни производства

Големият проблем всъщност не е в броя на осъдените и оправданите лица, не е в повдигнатите обвинения, а в отказите да се образуват досъдебни производства и случаят "Осемте джуджета" е достатъчна илюстрация за това, каза Лулчева. Спорът за многото споразумения, с които приключват делата в спецсъда, също не е в техния брой, макар че по условие в спецсъда трябва да се гледат тежки престъпления, което не предполага ниски наказания. Проблемът е, че голяма част от споразуменията се постигат на досъдебното производство под заплахата, че съдът ще продължава мярката за неотклонение задържане под стража, която Специализираният наказателен съд доста щедро налага и това е злоупотребата, каза адвокат Лулчева. Това създава впечатление за някакъв вид срастване на спецсъда и прокуратурата, което е в основата на общественото недоверие, заяви тя.

Неуместен е и аргументът, че ще изтече давността по тези престъпления, която е минимум 15 години, каза Лулчева към края на отрезвяващото си изказване.