Право

Делата на спецсъдилищата ще продължат и след закриването им

Висящите дела ще продължат да се гледат от същите състави до приключване на производството, това елиминира опасенията за "блокиране на правосъдието"

Само около 3% от постъпилите през 2020 г. дела в спецсъда са от общ характер

Мирела Веселинова

Само около 3% от постъпилите през 2020 г. дела в спецсъда са от общ характер © Юлия Лазарова

Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Висящите дела в спецсъдилищата няма да бъдат прекратявани след закриване на спецправосъдието и няма да започват отначало, както вещаят противниците на тази реформа. Те ще продължат да се гледат от същите съдебни състави до приключване на производството, което опровергава всякакви опасения, че реформата ще забави и затлачи дела. Само в изключителни случаи, ако съдията по дадено дело напусне съда или въобще съдебната система, делото ще трябва да започне отначало, но това би било факт и без да се разтурват спецсъдилищата.

В това се състои най-важният извод от проекта за промени в съдебния закон, изготвен в Министерството на правосъдието, чието обществено обсъждане предстои. В петък законопроектът беше публикуван за обществено обсъждане (вижте тук). Той е ограничен практически само до две теми - закриване на спецправосъдието и премахване на кариерните и финансовите бонуси за членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) и инспекторите от Инспектората към ВСС в края на мандата им, както и кариерните бонуси за административните ръководители. Другите теми, които управляващите лансираха като приоритетни за решаване с промени в закона - реформа на ВСС, механизъм за разследване на главния прокурор и т.н., ще останат за следващ етап, както се разбра преди седмица от думите на правосъдния министър Надежда Йорданова.

Закриване по общия ред

Законопроектът предвижда закриване на специализираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури и преместване на съдиите и прокурорите, които сега работят в тях, в действащи окръжни, съответно апелативни съдилища и прокуратури. Това ще стане по общия ред на закона, предвиден за случаите, когато се закрива съд, прокуратура или следствие и се налага съответната колегия на ВСС да разкрие щатове другаде, за да преназначи хората там.

В случая съдиите от спецсъдилищата (Специализирания наказателен съд и Апелативния специализиран наказателен съд) ще имат 14-дневен срок да подадат заявление до Съдийската колегия на ВСС, в което изрично да заявят желание да бъдат възстановени на длъжността, която са заемали преди назначаването им в спецсъдилищата, или да бъдат преназначени в друг окръжен или апелативен съд. Съответно прокурорите от двете спецпрокуратури имат същия срок да поискат от Прокурорската колегия възстановяване на предишната длъжност или преназначаване в съответна по степен прокуратура. По същата схема и следователите от следствения отдел в Специализираната прокуратура се преместват в следствените отдели на окръжните прокуратури. Преназначаването се извършва, считано от датата на влизане на закона в сила.

"Който не си е довършил делото, ще си го носи в зестра"

Всички висящи дела пред Специализирания наказателен съд и Апелативния спецсъд, по които е проведено разпоредително заседание и съдът е дал ход на делото за разглеждането му по същество в съдебно заседание, стават подсъдни на Софийския градски съд, съответно на Софийския апелативен съд (САпС). Там те ще бъдат гледани от същите съдебни състави, които са ги започнали в спецсъдилищата. Съдиите от тези състави, които не са преназначени в СГС, съответно - в САпС, се командироват за участие в тези дела до приключване на производствата по тях. По сполучливия израз на столичен съдия, "който не си е довършил делото, ще си го носи в зестра". Във всеки случай това гарантира, че не се предвиждат апокалиптични картини като "блокиране на правосъдието", "започване на делата отначало" и "всеобща безнаказаност", отстъпление от борбата с организираната престъпност, каквато предричат критиците на реформата от прокуратурата и следствието.

Делата пред СНС и АСпНС, по които не е проведено разпоредително/закрито заседание, се изпращат по подсъдност на съответните съдилища, а това са окръжните съдилища за първоинстанционните наказателни дела пред СНС и съответният апелативен съд за делата на АпСНС. Новообразуваните дела след влизане на закона в сила по текстове, които към момента са подсъдни на спецправосъдието, ще преминат в подсъдност на всички окръжни съдилища по правилата на местната подсъдност, включително и на Софийския градски съд. В крайна сметка не е приета идеята на предишния правосъден министър проф. Янаки Стоилов делата, които сега са подсъдни на СНС, да се гледат само от петте окръжни съдилища по седалището на съответния апелативен район, макар че тази идея бе предмет на обсъждане до последно и това бе една от причините законопроектът да се забави.

Делата за престъпления от общ характер, извършени от магистрати, депутати, министри, членове на ВСС, шефове на контролни и регулаторни органи и др., се връщат отново на СГС като първа инстанция.

Неприключените досъдебни производства в Специализираната прокуратура се изпращат на съответните прокуратури по компетентност в седемдневен срок от влизане в сила на закона.

Прекратяват се и мандатите на съдебните заседатели в СНС с изключение на тези, които участват по дела, по които е проведено разпоредително заседание - те се считат избрани в СГС и мандатът им се прекратява от датата на обявяване на мотивите към присъдата или от датата на прекратяване на наказателното или съдебното производство.

Симулирана ефективност с раздута статистика

Спецправосъдието бе създадено преди 10 години - през 2011, по идея на управляващите от ГЕРБ и особено кръга около тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, който не криеше желанието си да има послушно правосъдие, което да обвинява и правораздава по насоки, спуснати от властта. Първоначално тези структури трябваше да се занимават само с тежката организирана престъпност, после обаче се добавиха и корупционните престъпления по високите етажи, както и престъпленията срещу републиката. Една от целите на този подход е да оправдае съществуването на тези съдилища, но не защото те са ефективни, напротив. Въпреки че спецсъдиите през последните години бяха обявени за рекордьори по натовареност сред наказателните съдии - на база на раздутата статистика за броя на делата им точно от годишните доклади за работата им става ясно, че всъщност много малко от тези дела са от общ характер, т.е. по същество. За 2020 г. броят на постъпилите наказателни дела от общ характер е само около 3% от общия брой гледани дела.

Огромната част от останалите дела - близо половината, е за разрешаване прилагането на СРС, което съдиите извършват абсолютно формално - само с преценка на формалните законови условия, без да преценяват дали исканията за обосновани и подкрепени с доказателства. Това последно обяви на 11 януари т.г. Съдът по правата на човека в Страсбург по делото на адвокатите правозащитнци Михаил Екимджиев и Александър Кашъмов срещу закона за СРС и практиките по прилагането му. Около една трета от всички дела в спецсъда са за разрешаване на различни процесуално-следствени действия (претърсване и изземване, обиск, задържане и изземване на кореспонденция, достъп до трафични данни). Около 5 % от всички дела са разпитите на обвиняем и свидетел пред съдия, както и осъществяването на съдебен контрол върху задържането под стража в досъдебното производство

От 6 244 частни наказателни дела по видове:

2 992 дела по искания на разрешение за прилагане на специални разузнавателни средства;
2 110 за разрешения за процесуално-следствени деайствия по чл. 159а, чл. 161, чл. 164 и чл. 165 НПК (достъп до трафични данни, претърсване и изземване, обиск, задържане и изземване на кореспонденция)
375 по чл. 222 и чл. 223 НПК (разпит пред съдия);
321 по чл. 65 НПК (съдебен контрол върху задържането под стража в досъдебното производство).

През 2020 г. са съдени общо 290 души, от които 70 са оправдани, а 220 са осъдени, но на сравнително леки наказания. Най - често налаганото наказание е "лишаване от свобода" до 3 години (168 души). По-голяма част от делата от общ характер приключват със споразумение - от общо 122 дела, решени по същество през 2020 г., 45 са с присъди и 77 със споразумения. Същото е и съотношението за 2019 г. - от решени общо 159 дела, 57 са с присъди, а 102 със споразумения.

Премахват се специалните бонуси за началници

Законопроектът предлага изцяло да отпаднат кадровите бонуси за членовете на ВСС и на Инспектората към ВСС - след изтичане на мандата им те ще имат възможност да се върнат само и единствено на предишните си длъжности, които са заемали преди избора. Премахва се възможността при изтичане на мандата или предсрочното му прекратяване те да бъдат възстановени на длъжност съдия, прокурор или следовател с една степен по-висока от заеманата преди избора в органите на съдебната власт.

Отпадат и магистратските обезщетения за петте години в съвета

За административните ръководители в съдебната власт и за техните заместници се запазва възможността след освобождаване от съответната длъжност да се върнат на длъжността, която са заемали преди избора, освен в случаите, когато са били назначени за началници от по-ниско ниво на орган на съдебната власт. Премахва се възможността след освобождаване от съответната длъжност да се върнат на равна по степен длъжност в друг орган на съдебната власт.

"Кариерното израстване на магистратите следва да зависи единствено и само от работата им именно като магистрати. Не може да бъде приета тезата, че функциите на ВСС и тези на Инспектората към ВСС могат да бъдат приравнени на функционалните правомощия на съдиите, прокурорите и следователите, каквото на практика се получава в сега действащите текстове", се казва в мотивите към законопроекта. Решаващ критерий за кариерно израстване трябва да е качеството на работа като магистрат, а не изпълнението на административните им функции във ВСС и инспектората.

"Кариерните бонуси" са директна форма на намеса в самоуправлението и кариерното развитие в рамките на съдебната власт, се казва в мотивите. "Този подход на законодателя засилва политическата намеса и влияние във ВСС и Инспектората към ВСС, като създава особен стимул за членовете на тези органи да следват не утвърдените професионални стандарти, а да се съобразяват с различни външни за системата очаквания, изисквания и аргументи."