Седмичен бюлетин за правни новини

Изтеклата седмица даде нови примери за бързо, некачествено и непрозрачно законодателство, прокарвано по такъв начин, че дори и депутатите не са напълно наясно какво точно е прието, докато законът не бъде публикуван в "Държавен вестник". Последният най-драстичен пример са промените в ключовия Закон за обществените поръчки - при гласуването му на второ четене излязоха някои много проблемни решения, но пълната картина ще стане известна едва след обнародването (вижте по-долу). Всъщност седмицата започна с унизителните за България критики на Венецианската комисия към немотивирания и непрозрачно изготвен проект за промени в Конституцията (вижте по-долу).

Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет излъчи седем районни прокурори за делегирани европрокурори, съобщи Лекс. Това са Анна Каменова, Светослав Милушев, Валентин Ангелов и Моника Митова от Софийската районна прокуратура (СРП), Бригита Байрякова от РП-Пловдив и Георги Балков (РП-Плевен), както и зам.-шефът на СРП Тодор Куюмджиев. Окончателното решение за това дали те ще заемат свободните седем места за делегирани европрокурори е на Колегиума на Европейската прокуратура.

В брой 85 на Държавен вестник от 10 октомври 2023 г. са обнародвани промените в Кодекса на труда, с новата уредба за въвеждане на електронните трудови книжки. В брой 86 от 13 октомври са обнародвани последните промени в Закона за съдебната власт, с които се премахват и последните пречки пред назначаване на прокурор ад хок за разследване на и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов.

Топ 3

Веселин Пенгезов стана вторият съдия, осъдил България в Страсбург за институционален произвол

Бившият председател на Софийския апелативен съд (а преди това и на Военно-апелативния съд) Веселин Пенгезов осъди България в Страсбург заради липса на адекватен съдебен контрол върху отстраняването му от длъжност като съдия и председател на съд през 2014 г., което го е поставило под риск от прокурорски произвол. Съдът в Страсбург констатира, че по българското право привличането на един съдия като обвиняем не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, а Върховният административен съд в рамките на делото по отстраняването също твърди, че не може да провери адекватността на обвинението. Решението по делото "Пенгезов срещу България" има важен политически контекст, защото този казус е илюстрация на начините, по които се дирижират процесите в съдебната власт, а в рамките на настоящите поредни усилия за съдебна реформа той е още един повод за размисъл. На практика Пенгезов е вторият български съдия след Мирослава Тодорова, осъдил държавата в Европейския съд по правата на човека за институционален произвол от страна на Висшия съдебен съвет, дирижиран задкулисно. Двете решения на ЕСПЧ обаче са доста различни по констатираните нарушения. Повече по темата тук

Венецианската комисия критикува немотивираните конституционни промени

Венецианската комисия към Съвета на Европа публикува определено критично становище за проекта за промени в Конституцията. Становището бе прието на заседание на 7 октомври, на което присъстваха правосъдният министър Атанас Славов и заместникът му Емил Дечев. Проектът практически няма мотиви, някои от текстовете в него дори не са маркирани в мотивите на вносителите, които комисията нарича "кратка обяснителна бележка", сред тях са промените в правомощията на президента и на министъра на правосъдието, промяната на компетенциите на Инспектората, намаляването на мандатите на "тримата големи" и въвеждане на възможност за повторен мандат. Според Венецианската комисия, когато се правят предложения за изменение на основен закон на държавата, вносителят е длъжен "поне да положи разумни усилия, за да обясни съображенията за всяко предложение". Още по темата тук.

В интервю пред "Дневник" правосъдният министър Атанас Славов заяви, че ако не минат конституционните промени, правителството ще подаде оставка.

Президентът запита КС колко трае мандатът на конституционните съдии, които са избрани със закъснение

"Каква е продължителността на мандата, неговото начало и край, когато конституционен съдия е избран (назначен) и встъпил в длъжност след предвиденото в чл.147, ал.2 от Конституцията обновяване на състава на Съда?". Това е въпросът, който президентът отправя до Конституционния съд (КС). В няколко поредни легислатури Народното събрание затвърждава практиката си да бездейства и да не обновява състава на органи с изтекъл мандат, сочи президентът. Вече две години парламентът не избира двама съдии от своята квота и държи КС в състав от 10 души. Когато и да бъдат избрани те, закъснялото запълване на мандатите ще засегне установения принцип на обновяване, а през ноември 2024 г. предстои ново обновяване на състава. Президентът иска задължителното тълкуване на КС по въпроса, като излага тезата, че обновяването на състава на съда следва да продължи по същия начин на всеки следващи три години, а именно: по четирима съдии едновременно от всяка от трите квоти. Докладчик по новото тълкувателно дело в КС - № 17/2023г. е Таня Райковска.