Проблемът с маркировката в планините: защо я няма и кой се грижи за нея

Добрата новина е, че през последните години има доброволци, които обикалят в свободното си време и със средства от дарения маркират пътеките. Лошата е, че често акциите са спорадични, хората нямат нужните познания как точно се полага маркировка, а единен всеобхватен и актуален стандарт липсва. Също така, разчитането на доброволци означава, че в някакъв момент тази услуга ще секне, а доколкото в планината всички са скачени, там където маркирането и достъпът се влошават, туризмът става все по-труден.

Няма пари, няма пътеки

"Туристическата маркировка в България води началото си от 1901 г. и е неразделна част от дейността на Българския туристически съюз още от неговото създаване', пише в същия доклад. До 1990 г. единствено БТС е извършвал маркирането на пътеките съгласно разпореждане на Министерски съвет от 1967-а година

Като правоприемник на съществуващия през миналия век държавен туристически съюз и единствена нарочна планинарска институция, настоящият БТС също е задължен да поддържа пътеките и да маркира нови такива. Постепенно в годините на прехода обаче финансирането намалява, а в последното десетилетие напълно спира държавната подкрепа от Министерството на младежта и спорта.

Оттогава насам горските маршрути са оставени - от една страна, на туристите ентусиасти, от друга - на туристическите дружества, които с подкрепата на бизнеса и за сметка на реклама се опитват да ги поддържат, а от трета - на хижарите, които знаят, че липсата на табели означава липса на туристи.

"Аз нямам такова задължение, но сега ми пристигат чисто нови табели, защото някой е изкъртил табелите за "Хубавец". Нямам задължения и да чистя пътеката, но ако не я чистя и поддържам, няма да имам туристи", обяснява Антон Стефанов, хижар на х. "Хубавец".

Тоталната абдикация на БТС и липсата на контролен орган обаче водят до положение, в което всеки може да прави каквото, където и когато си поиска, а в планината груповата безотговорност коства животи.

"За 5 г. сме обновили около 6000 км маркировка"

В тези условия се ражда Българският планинарски съюз (БПС) - група от пет доброволчески туристически организации и десетки доброволци, които преди това са действали локално, но решават да се обединят и да започнат маркирането по планините. Издържат се от членски внос и дарения, а маркират предимно с помощ от доброволци и съмишленици. Резултатите не закъсняват - от създаването си през 2018 до днес те са обновили около 6000 км маркировка или близо ⅓ от всички планински маршрути.

"Целия Централен Балкан го оправихме откъм туристически маршрути (от Арабаконак до Шипка) - почистване и маркиране на пътеки, поставяне на табели на всички важни разклони, изходни пунктове, хижи и пр. Във всички населени места в Централен Балкан с изкл. на няколко заради кметовете, сложихме информационно табло с карта, с описание на маршрутите, за да може като тръгнеш да видиш къде отиваш", разказва Димо Колев от планинарския съюз, като на няколко места (от Кашана до вр. Косица) оправят и зимната колова маркировка, което по думите му е "много къртовски труд и средства и има места, на които няма как с доброволци и дарения".

Въпреки че често локалните туристически структури и местни власт отказват помощ или тя е минимална, на места получават сериозен отклик. Така, преди 3 г. заедно с етрополското дружество подменят около 300 км маркировка в Етрополския балкан, а малко след това по инициатива на кмета на с. Проглед (Смолян) маркират пътеките в околността с цел да развиват летния туризъм.

Всичко, което правят, е съгласувано с институциите на местно и национално ниво. "Държим всичко да се случва по правилния начин, защото искаме маршрутите да бъдат нанесени на горскостопанските карти и те да бъдат пазени, в противен случаи няма да знаят, че там минава маршрут и лесно могат да бъдат унищожени", обяснява председателят Петър Стоянов. До момента са постигнали споразумение с няколко от горските стопанства - да не се сече на 10 метра от двете страни на маршрута.

Не всички обаче действат така. "Събират се няколко човека, купуват две кутии боя и четки и тръгват из местната планина и си правят маркировка, тя не е съгласувана с никоя институция, не влиза в никоя горска карта и става една малка горска пътечка, за която знаят само местните. След 5 години, когато има нужда от обновяване, остава една пътека, която няма кой да поддържа", обяснява Стоянов. Така, напр. в Странджа планина, където те маркират пътеките в момента, се сблъскват с горско стопанство, на чиито карти има нанесени едва няколко от десетките маршрути и то грешно.

Без правила

Основният проблем е липсата на ясно разписани правила за това как да се поставя въпросната маркировка.

Според доклада на БТС през 2003 г. УС на организацията актуализира и приема "Правилник за маркировката на туристическите пътища в Република България", утвърден от председателя на Държавна агенция на младежта и спорта. След като престава да получава финансова подкрепа от държавата, БТС трябва на базата на този правилник и съгласно изискванията на Европейската асоциация за пешеходен туризъм, на която е член, да изготви наредба за маркировката с единни стандарти, които всички да следват.

Това обаче не се случва. Проблемът по думите на Димо Колев от БПС е, че в правилника "се казват основните неща как се маркира и какво се прави, без никакви специфични технически обосновки, за табели, жалони, табла и др. не се казва от какъв материал, цвят трябва да са и каква информация трябва да носят".

Затова преди 3 години се събират доброволчески организации, които имат отношения към маркировката (в това число Българския планинарски съюз, както и "Планини и хора - асоциация на планинските водачи") и изработват правилник, който да развие този на БТС. "Получи се страхотен документ, който няколко пъти мина в Комисията по туризъм в МС, в Министерството на туризма, създадоха се междуведомствена работна група за неговото утвърждаване", разказва Димо Колев.

Борбата на организации и доброволци е не само да се приеме единен стандарт за маркировката, а планинарският туризъм да намери своето място в Министерството на туризма - да се направи регистър на маршрутите, да се отбележат в кадастъра и GPS, да се разпише ясно кой и къде има право да маркира, да се ангажират всички структури, които имат отношение, доколкото маршрутите минават през всякакви видове територия и да се създаде нарочна структура към министерството, която да се грижи за това горските пътища и пътеки да бъдат пазени.

"Да преустановим тази шарения, която битува в българските планини"

В целия процес по изготвяне на документа са ангажирани и представители Българския туристически съюз, разказва Димо Колев, които въпреки първоначалните си резерви, участват в работните срещи с другите планинарски организации и впоследствие се подписват под финалния вариант. Въпреки това и до днес има известни търкания между доброволческите организации и туристическия съюз.

"Основните организации, които правят маркировка, знаем кои са. В контакт сме с тях. Предстои среща в Министерството на туризма", обяснява председателят на БТС Венцислав Венев, като допълни, че сложността не е в правилника, а в комуникацията и доколкото вече има национално представена организация в лицето на БТС, следва всеки, който иска, освен да прави маркировката по стандарт и да ги уведомява, за да се знае какво се случва и да има възможност за отбелязване по карти и дигитализиране на пътеките, като в министерството е поставен въпросът за контролиращ орган, който би могъл да санкционира нарушителите. "Дори да не се разберем с НПО-тата, за да можем да стартираме, ние сме оторозирана организация и нашата работа ще я свършим и отново искам да наблегна - готови сме да работим с организациите, но на конструктивна основа, а не само да хейтят по социалните мрежи", коментира Венев.

За тази цел и след получаването на статута за нациоанлно представена органзация съюзът създаде и Фонд за финансиране на туристически маркировки и маршрути със средствата от който да се направи инвентаризация на пътеките, да се поставят липсващите маркировки, да се започне регулярна поддръжка и откриване на нови маршрути (като в бъдеще ще се разработват маркировки и за колоездачи, както и офроуд трасета за мотористи и за джипове там, където този тип туризъм е разрешен). По думите на председателя, средствата в този Фонд ще са предимно от вътрешен механизъм на БТС, а за средства ще могат да кандидатстват всички организации и туристически дружества и дори се планират обучения за маркиране, като идеята е всички маршрути да минават през БТС

"Ние съзнаваме, че това не е нещо, което утре или до няколко месеца ще направим, затова идеята е фондът да функционира постоянно - в началото по-интензивно, защото има доста за наваксване, но и след това за подновяване и поддръжка на маршрутите, както и за изграждане на нови", коментираха от БТС, като в началото основен приоритет ще са трите международни маршрути (Е3, Е4, и Е8), които са обходени през това лято и е набелязана маркировката за подмяна.

По темата работи и Боряна Генчева