Българка, насилена да проституира, осъди държавата в Страсбург за приходите на трафиканта

Скоро след това обаче жената решила, че иска да напусне, но се бояла от Х, който я заплашвал, че ще отиде в нейното село и ще я вземе обратно, освен това и я удрял. През юли 2012 г. избягала с клиент, а през август 2012 г. се върнала в селото си. Казала на семейството си, че работи като продавачка.

Няколко дни след това X дошъл в селото и я убедил да се върне с него и да възобнови работата си като проститутка. По това време цялото му семейство нямало други доходи, освен тези, получавани от Крачунова и социални помощи за децата. Така жената възобновява ежедневните си смени на Околовръстния път, като Х прибирал всичките й приходи. Задържал при себе си и личната ѝ карта. Вечерта на 13 февруари 2013 г. жената отново избягала с шофьор на камион, а на следващата сутрин се обадила на X и му казала, че не желае повече да работи като проститутка. Той заплашил, че ще разкрие истинската й професия пред хората в нейното село и тя се съгласила да се върне с него. На 15 февруари 2013 г. Крачунова е задържана от полицейски патрул, дала показания, Х е извикан да предаде личната ѝ карта. Срещу него започва наказателно производство по обвинение в трафик на хора (чл. 159а, ал. 1 и 3 НК) и подбуждане към проституция с цел печалба (чл. 155, ал .1 и 3 НК). Окончателна присъда за трафик той получава чак през 2017 г. - три години лишаване от свобода условно, плюс глоба от 4000 лв.

По нейно искане Крачунова е конституирана като частен обвинител по делото. Пред Софийския районен съд, а после и пред Софийския градски съд тя предявява и иск за неимуществени вреди от 8000 лв., както и за имуществени вреди, чийто размер тя обосновава с приходите от проституция, които Х й е удържал. Първоначалния размер на иска за имуществени вреди е 16 000 лв., увеличени по-късно на 22 000 лв. Тя твърди, че е печелела между 2500 и 7500 лв. на месец, а X е отнемал всичките й приходи и ги е използвал, за да издържа себе си и семейството си, като в замяна я приютил, облякъл и нахранил, давал й и джобни пари. Твърди, между другото, че проституцията сама по себе си не е престъпление, тъй като не е криминализирана и подлежи на данъчно облагане, което означава, че доходите, получени чрез проституция, са законни.

В крайна сметка СГС осъжда Х да заплати пълния размер на нейния иск за неимуществени вреди от 8000 лв., но отхвърля иска за имуществени вреди. Според съда всички договори за сексуални услуги с нейните клиенти са нищожни, тъй като противоречат на добрите нрави, следователно тя не е имала правно основание да получи сумите по тези договори и те не могат да се разглеждат като вреда от деликт.

Любопитното е, че и двете съдебни инстанции не постановяват конфискация срещу сводника Х на полученото от него в резултат на престъплението, но никъде няма обяснение за този факт.

ЕСПЧ: Решението не е за узаконяване на проституцията, а за защита на жертвите

ЕСПЧ сочи множеството белези, че Крачунова е била жертва на трафик на хора, сред които контрола, който X е имал върху достъпа й до пари, задържането на личната карта, твърденията, че я е удрял, включително и че е имал интимни отношения с нея - доколкото трафикантите често използват емоционално участие като средство да контролират своите жертви. Въпросът, който съдът изследва, е дали държавите са длъжни и при какви условия да предоставят възможност на жертвите на трафик да поискат обезщетение за загубени доходи от техните трафиканти.

В решението изрично се посочва, че то не се произнася по въпроса дали договорите за предоставяне на сексуални услуги трябва да бъдат признати по националното право или за правния статут на проституцията - въпроси, по които съществуват различни подходи в Европа. Решението се съсредоточава върху това дали отказът да бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди на жертва на трафик е аргументирано с разумни и достатъчни мотиви, които да отразяват и задължението за предоставяне на защита на жертвите на трафик. В своя анализ ЕСПЧ отдава особено значение на решението на Конституционния съд от м.г. (РКС №13), с което бе обявен за противоконституционен чл. 329, ал. 1 от Наказателния кодекс, обявяващ за престъпление нетрудовите доходи, получени по непозволен и неморален начин и който полицията използваше, за да преследва просяци и проститутки. ЕСПЧ отбелязва значението, което КС отдава на необходимостта от защита на жертвите на трафик при отмяната на този текст от НК. На тази основа ЕСПЧ приема, че мотивите, с които е отказано присъждането на обезщетение, не дефинират в достатъчна степен необходимостта от защита на обществен интерес, който да обосновава такова ограничение на правата на жертва на трафик.

Из решението:

"Настоящият случай не се занимава с това дали договорите за секс работа трябва да бъдат признати за правно валидни сами по себе си - въпрос, по който, изглежда, съществува значителна степен на сближаване в Европа, въпреки че в огромното мнозинство правни системи очевидно не е са били директно тествани в съдебни спорове. Делото също не се занимава в по-общ план с това дали конвенцията не допуска проституцията или някои от нейните аспекти да бъдат забранени. Анализът тук е ограничен до това дали положителното задължение да се даде възможност на жертвите на трафик да поискат обезщетение от своите трафиканти по отношение на загубени доходи, може в този случай да бъде избегнато на основание, че въпросните доходи са получени неморално. В светлината на значителния акцент върху правата на жертвите на трафик в международните инструменти, както и в производството пред българския Конституционен съд и мотивите, дадени от този съд, не може да се приеме, че простото позоваване на "неморалния" характер на приходите на жалбоподателя представлява достатъчно оправдание за неизпълнение на това задължение.