Редно ли е прокуратурата да се споразумява с трафиканти на хора без участието на жертвите

Това е второто искане от съдия, постъпило в КС от влизане в сила на промените в Конституцията, което показва, че съдиите са готови да прилагат новата възможност да сезират КС с искания за обявяване на противоконституционност на закон, приложим по конкретно дело пред тях. Преди това, още през януари, съдия Елена Динева-Илиева от Софийския районен съд сезира КС с последните промени в Семейния кодекс, с които бе отменена възможността за сключване на брак между непълнолетни, което досега бе възможно да става по изключение и след разрешение на съответния районен съд.

Питането на съдия Цариградска обаче разкрива не само сериозни проблеми в правната уредба на трафика на хора, но е и поредният пример за провала на държавата да даде адекватен отпор на това съвременно робство, което е предмет на специално внимание от ЕС и Съвета на Европа и е сред причините България да не е допускана в Шенген. Фактите около този казус изглеждат по-скоро като поредна индикация за институционален чадър - прокурорски, полицейски, съдебен, над организираната престъпност на трафикантите.

Символични присъди за трафик по споразумение

На 13 юли м.г. полицията се похвали, че е разбила престъпна група за трафик на хора в Етрополе и Плевен, която принуждавала жени да проституират в Германия. Спецоперацията била проведена под ръководството на Районна прокуратура - Плевен, съобщиха от МВР, като публикуваха снимки на луксозните автомобили на трафикантите.

Половин година по-късно плевенската районна прокуратура внася в съда предложения за споразумения с всички членове на организираната престъпна група (ОПГ) от 8 души, в които се предвиждат леки наказания затвор, а за някои от тях даже условно - между 9 месеца и една година.

От публичния регистър на Плевенския окръжен съд се вижда, че само двамата ръководители на ОПГ - С.П.П. и М.Ц.М., получават по споразумение по 2 години и 9 месеца затвор ефективно. Във всички споразумения изрично се отбелязва, че няма да се налагат кумулативните наказания глоба и конфискация, предвидени в Наказателния кодекс (НК). Любопитен е профилът на трафикантите - те всички са безработни с основно или средно образование, но притежават не само луксозни автомобили. През юли м.г. полицията обяви, че при спецакцията са иззети голям набор от документи за парични преводи и за автомобили, мобилни телефони, голямо количество златни накити, лаптоп и др.

По всичко личи, че става дума за мащабна престъпна дейност, която далеч надхвърля признанията на обвиняемите по конкретните споразумения. От тях става ясно, че групата е действала поне пет години до лятото на 2023 г. и прехвърлила много жени в Берлин и други германски градове, като те са принуждавани да проституират. Жените са жестоко малтретирани, държани в подчинение със заплахи, че децата и роднините им ще пострадат.

В крайна сметка Плевенският окръжен съд е одобрил шест от общо осемте споразумения, предложени от прокуратурата. Две от предложенията - за споразумения от по две години затвор за двама от трафикантите, обаче попаднали на съдия Владислава Цариградска, а тя спира делото и сезира КС с искане за обявяване на противоконституционност на текстовете от Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 381, ал. 2 и ал. 3 и чл. 382, ал. 3 НПК), които уреждат споразумението в досъдебната фаза.

Как на споразумението му излезе лошо име

Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) дава възможност след приключване на разследването прокурорът и адвокатът да сключат споразумение за решаване на делото, като предложението за това може да изхожда от всеки от тях. Споразумение не се допуска за някои престъпления, включително и всички случаи, в които има причинена смърт, както и за развратни действия, но не и за трафик на хора, за който законът допуска да се сключват споразумения в досъдебното производство.

Предполага се, че от споразумението полза имат и двете страни - и обвинението, и защитата. От една страна, в замяна на това, че признава извършването на престъплението, в което е обвинен, обвиняемият получава наказание при условията на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито в действителност няма. От друга страна, прокурорът получава самопризнания и бързо разрешаване на делото, без то да се гледа по същество в съдебен процес и без да се налага да доказва извършването на престъпление. Когато с него са причинени имуществени вреди, споразумение се допуска след тяхното възстановяване или обезпечаване, но само на съставомерните вреди, каквито при трафика няма. Това означава, че жертвите на трафик след това трябва да внесат искове за обезщетения.

Споразумението се внася от прокурора в съда незабавно след изготвянето му, а съдът е длъжен да го разгледа в седемдневен срок и да се произнесе с определение, което е окончателно. Съдът одобрява споразумението, когато не противоречи на закона и морала, като съдебната практика е доста противоречива дали съдът може да контролира доколко адекватно е договорен размерът на наказанието или трябва да се ограничи само до процедурата, възстановяване на вредите и спазване на материалното право.

Споразумение може да се сключи и в рамките на съдебния процес, като съществената разлика е, че в съда споразумението се одобрява само след съгласието на всички страни по делото, а не само между прокурора и адвоката на обвиняемия.

Споразумението е институт, заимстван от други правни системи, където то действа ефикасно. Както често се случва в български условия обаче, у нас то скоро става синоним на узаконена далавера за изпиране на престъпници, която съдът не може да контролира по същество. Законът не е писан с предположението, че прокуратурата ще използва института на споразумението, за да облагодетелства престъпниците с леки наказания при формален съдебен контрол. Но през годините именно тази порочна практика стана повод многократно в Народното събрание да се постави въпросът за ограничаване на споразуменията за различен вид престъпления.

Един от последните публични скандали в тази връзка е от февруари м.г. по повод смъртта на 18 мигранти от Афганистан, открити задушени в камион в софийското село Локорско. Тогавашният вътрешен министър Иван Демерджиев заяви, че "един от основните замесени в този изключително тежък инцидент е получил два пъти по 5 месеца лишаване от свобода със споразумение, сключено с прокуратурата, излежава 5 месеца и месец след това извършва това престъпление. Ние сме го заловили няколко пъти, ние сме го предали на правосъдието". Ако му беше наложено нормално наказание, а прокуратурата не беше сключвала споразумение с него, той нямаше да бъде на пътя и нямаше да вози тези мигранти, добавя Демерджиев и сочи, че двама български каналджии в Гърция за сходно престъпление са осъдени общо на 62 години затвор.

В този контекст не е чудно, че и в конкретния случай с етрополските трафиканти има основателни съмнения, че причината българската прокуратура да заработи е всъщност натискът от немските служби и опитът да се изпревари образуването на наказателно производство в Германия.

Мотиви за искането до КС

Съдия Владислава Цариградска от Плевенския окръжен съд

Съдия Цариградска обаче поставя принципния въпрос доколко съответства на конституцията възможността едно дело за трафик на хора да приключи със споразумение без участието на пострадалия/пострадалите и без да са възстановени всички имуществени вреди от престъплението. Тя излага и съмнения за съответствието на подобна опция с Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), Хартата на основните права на ЕС, както и Директива 2011/36/ЕС от 5 април 2011 г. за предотвратяването и борбата с трафика на хора, според която държавите трябва да гарантират, че за такова престъпление ще се предвижда наказание затвор с максимален срок не по-малко от десет години, когато то наред с другото е извършено в рамките на престъпна организация.

Според българския Наказателен кодекс (НК) трафик на хора, извършен насилствено от организирана престъпна група с цел да бъдат използвани за развратни действия, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца. С други думи, в тази част законът формално отговаря на международните стандарти. Но практика по прилагането му с прокурорски споразумения го обезсмисля.

При сключване на споразумението в досъдебното производство пострадалите от трафика нямат никаква възможност за участие и защита. Те не могат да изразят становище по фактите, по правната квалификация на извършеното и тежестта на наказанието, всичко това се решава по съглашение между прокурора и адвоката на обвиняемия. Така те не могат да упражнят ефективно правата си като гаранция, че ще получат обективно, всестранно и пълно разследване и преследване, както и обезщетяване.

Съдия Цариградска припомня скорошното решение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по делото "К. срещу България", с което България е осъдена за нарушение на забраната на робството и принудителния труд заради отказ да се присъди на жертва на трафик обезщетение за причинените й имуществени вреди от извършителя на трафик, който е получавал доходите от сексуалната й експлоатация. Обезщетението на пострадалите от трафик не може да се разглежда като второстепенно съображение, а трябва да се приема за съществена част от интегрирания държавен отговор на трафика, основно съображение от гледна точка на правата на човека, казва ЕСПЧ в това решение.

Възможността жертвите на трафик да получат пропуснатите от тях доходи представлява онази дължима пълна компенсация за вредите от престъплението, защото им предоставя финансови средства, за да изградят отново живота си, да защитят достойнството си и да намалят рисковете да станат отново жертва на трафик, приема още ЕСПЧ.

В този контекст изключването на пострадалия от процеса не отговаря на международните правозащитни стандарти. А специално жертвите на трафик, който по правило е проява на организирана престъпност, са особено уязвими - бедни, от маргинализирани групи, хора в неравностойно положение и др.

В искането на съдия Цариградска е цитиран доклад за България от 2021 г. на Групата от експерти за борба с трафика на хора (ГРЕТА) към Съвета на Европа, според който значителен брой присъди за трафик на хора у нас са били отменени, и настоятелно призовава българските власти да предприемат мерки, за да гарантират ефективни, пропорционални и възпиращи санкции за престъпленията, свързани с трафик. Възможността делото да се реши със споразумение трябва да се използва само по изключение в случаи на трафик на хора, и то при спазване на подходящи гаранции, се казва там. Властите трябва да гарантират правосъдие в разумен срок, като на жертвите са назначени специализирани адвокати. Поставя се и въпросът за достъпа на жертвите до обезщетение, който по оценка на ГРЕТА е "спорадичен", а само една жертва на трафик е получила държавна компенсация, защото изискванията в процедурата за нея са много високи.

В Мониторинговия доклад за оценка на изпълнението на националната стратегия за борба с трафика на хора 2017 - 2021 г., възложен от Националната комисия за борба с трафика на хора на Института по философия и социология при БАН, е направено подобно заключение, че "значителен брой наказателни дела за трафик на хора в България биват преустановени, а повечето от присъдите са под 3 години, като много дела завършват със споразумение между обвинението и извършителя". Това от своя страна поражда чувство на безнаказаност и възпира жертвите да свидетелстват.

В крайна сметка това искане до КС може да направи много повече за борбата срещу тази форма на съвременно робство, каквато е трафикът на хора, отколкото всички концепции, комисии, работни групи и т.н.

Отделно, това е първото дело, по което съдия спира производството до произнасяне на КС, доколкото в случая е и последна инстанция в този процес. Прокурорът по делото е обжалвал спирането, а апелативният съд го е отменил, което е интересно развитие на другия спорен момент в новото правомощие на съда да сезира КС, без да спира производството. Ако съдът одобри споразумението, преди КС да се произнесе по процедурата, това в известна степен би обезсмислило цялата идея. Но със сигурност правната общност ще проследи отблизо развитието на практиката по това питане.