Право

Веселин Пенгезов стана вторият съдия, осъдил България в Страсбург за институционален произвол

ЕСПЧ: Съдебният контрол при отстраняването на магистрат заради повдигнато обвинение не може да е формален, той трябва да изследва и адекватността на обвинението

Мирела Веселинова

Веселин Пенгезов © Анелия Николова

Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Бившият председател на Софийския апелативен съд (САпС), а преди това и на Военно-апелативния съд, Веселин Пенгезов осъди България в Страсбург за липса на адекватен съдебен контрол върху произвола, осъществен върху него при отстраняването му от длъжност през 2014 г. Пенгезов, който е доста противоречива личност, е първият магистрат, обявил публично, че Делян Пеевски кадрува и дава разпореждания в съдебната власт - след като изпадна в "немилост" и стана жертва на същите хора, които бяха в основата на неговото назначение начело на САпС.

Решението по делото "Веселин Пенгезов срещу България" има важен политически контекст, защото този казус е илюстрация на начините, по които се дирижират процесите в съдебната власт, включително и чрез неконтролируем прокурорски произвол. В рамките на настоящите поредни усилия за съдебна реформа той е още един повод за размисъл.

На практика Пенгезов е вторият български съдия след Мирослава Тодорова, осъдил държавата в Европейския съд по правата на човека за институционален произвол от страна на Висшия съдебен съвет, дирижиран от задкулисните господари на съдебната система. Двете решения на ЕСПЧ обаче са доста различни по констатираните нарушения.

По делото на Мирослава Тодорова българската държава за първи път бе осъдена за нарушаване на чл. 18 от Европейската конвенция за правата на човека, забраняващ да се използват законни процедури за паралегални цели - в случая да се накаже и сплаши съдия заради негови публични позиции. Пенгезов осъди държавата заради липсата на адекватен съдебен контрол върху отстраняването му от длъжност като съдия и председател на съд, което го поставя в риск от прокурорски произвол. Както съдът в Страсбург констатира, по българското право привличането на един съдия като обвиняем не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, а Върховният административен съд (ВАС) в рамките на делото по отстраняването също твърди, че не може да провери адекватността на обвинението. Така на практика си получава, че прокуратурата може да повдига обвинение и да отстранява съдия без достатъчно адекватен контрол и така да се стигне до произвол.

От председател на две съдилища и хотелиер до жертва и изобличител на Пеевски и Цацаров

Пенгезов има любопитна кариера в съдебната власт, белязана с някои знакови събития. Името му излезе в скандала с магистратите-хотелиери от 2010 г., когато стана известно, че петима висши съдии и прокурори, както и техни роднини са получили на безценица имоти на черноморското крайбрежие, след като се регистрирали адресно там и били оценени като крайно нуждаещи се. Сделките са реализирани по време, когато Пенгезов е председател на Военно-апелативния съд, но скандалът излезе на бял свят след разследване на "Капитал" по това време, когато Пенгезов е човек на статуквото, назначен, както става ясно - по благоволението на Пеевски, за председател на Софийския апелативен съд. Това стана въпреки съпротивата на съдиите в него.

По-късно обаче Пенгезов бе магистратът, който първи публично обяви, че Делян Пеевски кадрува и дава разпореждания в съдебната власт - след като бе отстранен от същите хора, които дирижират задкулисно в съдебната власт. През 2014 г., когато ВСС отхвърли кандидатурата му за втори мандат като председател на САпС, защото междувременно той беше станал обвиняем по скалъпено дело, пред журналисти Пенгезов обясни така причината: "Каквото беше заданието, се изпълни достойно. На Делянчо е заданието - като излезе главният прокурор, го питайте, поставена му е такава задача. Доганчо заповяда на Делянчо, Делянчо заповяда на главния. Сериозно, какво да ви кажа повече. Какво да направи главният прокурор. Има си твърдо ядро, което си гласува, което бях сигурен, че ще гласува против."

Малко по-късно бившият председател на Софийския районен съд Методи Лалов разказа, че през 2012 г., когато се е кандидатирал за председател на съда, се срещнал в столично заведение с тогавашните председатели на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева и на ВАС Георги Колев (протежета на ГЕРБ и ДПС в съдебната власт), за да им разкаже концепцията си. На срещата "случайно" се появил и Делян Пеевски, представили му Лалов като кандидат за председател на СРС, а Пеевски попитал: "Ама да не стане така да се отметне тоя човек, както се отметна Пенгезов, когото аз водих при Ахмед Доган."

В жалбата си Пенгезов дава ясно да се разбере, че е бил жертва на прокуратурата и на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров.

Фактите по делото пред ЕСПЧ

През 2014 г. Пенгезов е обвинен за престъпления, които според прокуратурата са извършени 5-6 години по-рано, през 2008-2009 г., когато е председател на Военноапелативния съд, а именно непровеждане на процедура за обществена поръчка за информационна система на военните съдилища. Темата за тази поръчка е била обект на множество медийни публикации, пише в жалбата до Страсбург, защото още през 2011 г. Агенцията за държавна финансова инспекция издава наказателно постановление заради необявената обществена поръчка, но после то пада на две инстанции в съда. Пред ЕСПЧ Пенгезов отбелязва, че прокуратурата не е имала нужда от 5-6 години, за да го обвини в чисто формално престъпление. Пенгезов е окончателно оправдан през 2021 г. след като три съдебни инстанции констатират липса на престъпление.

"За сметка на необяснимото забавяне обвинението срещу жалбоподателя и искането на главния прокурор за отстраняването му от длъжност (и двете с дата 28.04.2014 г.) удивително съвпадат с кандидатирането на г-н Пенгезов за административен ръководител на Софийски апелативен съд (САпС). Както е посочено и в експозето на фактите, изготвено от ЕСПЧ, жалбоподателят е бил единствен кандидат за тази длъжност. Два месеца след обвинението срещу него, което е широко медийно отразено, на 26.06.2014 г., Висшият съдебен съвет "логично" отхвърля кандидатурата на "обвиняемия" Пенгезов за председател на най-важния апелативен съд в България", се казва в жалбата, изготвена от адвокатите Михаил Екимджиев и Катина Бончева. (Овладяването на Софийския апелативен съд продължи и след това въпреки съпротивата на съдиите - съдът две години бе държан без председател, на два пъти ВСС отказва да назначи съдия Нели Куцкова, въпреки безупречната й кандидатура и подкрепата на съдиите, докато накрая съветът се спря на сегашната председателка Даниела Дончева, която даже преизбра за втори мандат, въпреки спорната й кандидатура и много отрицателни референции за дейността й.)

През 2014 г. ВСС го отстранява от длъжност по искане на Цацаров заради повдигнатото срещу него обвинение, без дори Пенгезов да е бил уведомен за образуваното срещу него производство за отстраняване от длъжност, без да има възможност да се запознае със събраните по преписката доказателства и да изрази становище по тях. Пенгезов обжалва решението на ВСС пред ВАС. Два съдебни състава - тричленен и петчленен, последователно обявяват, че няма никакъв проблем в това, че Пенгезов е отстранен докато е бил в неведение и без да има възможност да се защити. На особено мнение в петчленката остава единствено съдия Джузепе Роджери, който е и докладчик по делото.

Решението на Съда по правата на човека

ЕСПЧ отбелязва, че по принцип по тези дела Върховният административен съд е длъжен не само да контролира формалната редовност на един административен акт, но и да провери дали са спазени специфичните изисквания за отстраняването, предвидени в закон или подзаконов акт, както и общите принципи на административното производство. ВАС обаче е извършил само формална преценка за наличието на повдигнато обвинение, което е станало основание за отстраняването, но е отказал да анализира относимите факти, да направи адекватна преценка на необходимостта и пропорционалността на отстраняването, а просто се задоволил да се позове на ВСС и констатацията за наличие на обвинителен акт. ВАС изобщо не е коментирал аргументите на Пенгезов, че отстраняването му от длъжност не е необходимо нито за запазване на авторитета или независимостта на правосъдието, нито за целите на наказателното производство, че мярката е непропорционална с оглед на последиците за неговия личен живот и потенциалната продължителност на наказателното производство, или че е могло да се обмисли преустановяването само на функциите му като председател на съда, но не и като съдия. На следващо място ВАС отказва да разгледа основателността на обвиненията, повдигнати срещу Пенгезов с мотив, че въпросите на наказателната отговорност се решават единствено от наказателните съдилища.

ЕСПЧ обаче отбелязва на първо място факта, че по българското законодателство решенията на прокуратурата за повдигане на обвинение срещу съдия не подлежат на независим съдебен контрол, а съдиите имат особена роля при защита на върховенството на закона. Освен това отстраняването, мотивирано с повдигнато обвинение, може да засегне сериозно кариерата и личния живот на съдията. ЕСПЧ отбелязва, че липсата на какъвто и да е контрол от страна на ВАС дали производството, обосновало спирането, не е произволно, резултат от злоупотреба или лишено от всякаква фактическа основа, оставя съдиите в риск от произвол от страна на прокуратурата, което поставя под риск и тяхната независимост. В подобен смисъл е и заключението на Венецианската комисия за необходимостта от пълноценен съдебен контрол при отстраняване от длъжност, което е изложено в нейно становище за необходимостта от промяна на законовата уредба на отстраняването от длъжност на магистрат по чл. 230 от Закона за съдебната власт.

ВАС изобщо не е обърнал внимание и на друг аргумент на Пенгезов - че обвинението срещу него в действителност е имало съвсем други цели, а именно да попречи на преизбирането му като председател на САпС.

"В резултат на това решение на Съда в Страсбург за първи път в българското право ще трябва да бъде призната възможността на административния съд, разглеждащ жалбата на магистрат, отстранен на основание чл. 230 от Закона за съдебната власт, да провери поне в основни линии обосноваността на наказателното обвинение, което е единствена причина за отстраняването от длъжност. Най-малкото, ако отстраненият магистрат твърди, че това обвинение е произволно или злонамерено, както е в случая, ВАС ще бъде длъжен да отговори на тези аргументи, анализирайки обосноваността на наказателното обвинение към момента на отстраняването от длъжност." Това коментира за "Капитал" адв. Михаил Екимджиев, който представлява Пенгезов пред Страсбург, заедно с адв. Катина Бончева.