Право

Законопроект в полза на колекторите вместо гаранции за правата на потребителите

Как под лозунга за защита на потребителите се подготвя мащабно подаряване на бизнес на колекторските компании

Галин Попов, Десислава Цветкова, Владислав Божиков

Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Адвокат Галин Попов е основател и главен управляващ съдружник на дружество "Попов, Арнаудов и партньори". Ръководи редица проекти в областта на законодателството, преструктуриране на работните процеси в институции и компании; сравнително-правни проекти, изследващи добри практики в европейски страни по темите на изпълнителното производство, административното обслужване и придобиването на юридическа правоспособност.

Адвокат Десислава Цветкова работи в сферата на съдебното събиране на вземания от 2009 г. Заместник управляващ съдружник.

Адвокат Владислав Божиков работи в областта на съдебното събиране на просрочени банкови кредити и вземания на финансови институции от 2011 г.

В началото на юни Мая Манолова, предостави на управляващите изготвен от нея и екипа й проект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, чиято цел е да се поставят правила и ограничения в работата на колекторските компании и да се даде категорична защита на човешките права и достойнството на потребителите. Манолова призова премиера и народните представители да го внесат в Народното събрание. В действителност обаче т.нар. "законопроект за колекторите", узаконява дейността им, такава, каквато е в момента, вместо да създава реални гаранции за добросъвестна работа в областта на събирането на вземания.

Предложените промени въвеждат правила за прехвърлянето и събирането на вземания по потребителски договори, както и за управлението и обслужването на вземания, когато те не са директно прехвърлени, а колекторската фирма събира дълга от името на първоначалния кредитор. На практика проектът предвижда само дружества, вписани в специален единен регистър към министъра на икономиката, да могат да събират вземания от потребители. Контролът върху тях ще се извършва от Комисията за защита на потребителите, от министъра на икономиката, а когато се прехвърлят задължения по кредити - и от Българска народна банка. За да получат дружествата регистрация за осъществяване на колекторска дейност, в предмета им на дейност трябва да е вписано предоставяне на услуги по управление, обслужване или събиране на вземания; да имат минимален внесен паричен капитал не по-малко от 500 000 лв. и сключена застраховка "Професионална отговорност".

От анализа на проекта обаче, се вижда че текстовете по-скоро ще позволят колекторската дейност да се извършва само от големи компании, които от години работят на този пазар, без това да създава реални гаранции и ползи за потребителите. На практика се въвежда регулаторен режим за осъществяването на колекторската дейност, който трябва да съответства на редица правила за регулиране на стопанската дейност, но това само по себе си не означава задължително, че извършването й по досегашния порочен начин няма да продължи.

Проектът описва дейност, която отдавна е регулирана - защита на правата и законните интереси на гражданите и компаниите. Проблемът е, че законопроектът дава тази дейност в ръцете на колекторите. Тя включва воденето на преговори и изпращане на писмени покани за доброволно плащане на изискуеми парични задължения, произтичащи от правни сделки. Събирането на вземания включва и разговори за размера на вземането, неговото основание, настъпилата изискуемост, погасени до момента суми, последиците от погасителна давност и от оспорване на вземането пред съд и това предполага дейността да се осъществява от лица с практически знания и умения в правната материя.

В българското законодателство са уредени адвокатската дейност за защита на правата и законните интереси на едната страна в спора пред държавни органи и трети лица, както и медиаторската - когато се търси съгласие в интерес и на двете страни. Колекторската дейност се опитва да защитава правата на кредитора пред трети лица, заобикаляйки високите изисквания - законови, етични, дисциплинарни и прочие - на строго регламентираната адвокатска професия. Вместо да се придържа към установените конституционни и законови практики, законопроектът се опитва да регламентира и узакони колекторската дейност, така както се извършва тя в момента - предимно от лица, които нямат нужните знания и умения за защита правата на кредитора и които в голяма част от случаите не спазват етични правила при общуване с длъжника.

Законопроектът забранява на дружествата за събиране на вземания да използват методи като тормоз, принуда, заплахи, обиди или физическо насилие, за да принуждават длъжниците да изплащат задълженията си. Тези деяния и към настоящия момент са забранени и дори инкриминирани в българското законодателство. Реални ползи за обществото би имало, ако законът позволява тази дейност да се осъществява само от лица с нужните знания и умения, които спазват етичните правила за упражняване на адвокатската професия, и са преминали през няколко изпита за проверката им.

Проектът поставя на изпитание още една много важна тема, а именно относно пазара на просрочени задължения и прехвърлянето им на колекторски дружества. Предложението за законопроект умело и завоалирано създава предпоставки за задълбочаване на проблемите в този сектор, а не адекватното им решаване и справяне със ситуацията. Имитирайки регулация, той всъщност създава условия за доминация и хегемония на големите дружества.

Многобройни са изискванията към всяко дружество, което трябва да отговаря на тях, за да се регистрира като колекторско. На практика се осъществява защита на едни дружества, за сметка на по-малките. Нещо повече, разделителната граница не е само по оста голям колектор - малък колектор, а също така между колектор и всички останали правни субекти - юридически или физически лица. Създава се пълно ограничение на възможността субект, който е различен от колектор, да закупи вземане. Например - към настоящия момент всеки субект - физическо или юридическо лице, може да закупи вземане на кредитор, а с приемането на законопроекта физическите лица няма да могат да закупят вземане, а юридическите лица ще могат, само ако отговарят на многобройните изисквания на законопроекта и най-вече - само ако са колектори. Тези изкуствени и обслужващи ограничения тласкат пазара към предварително предначертан сценарий. По този начин силно се ограничава конкуренцията, което води както до икономически загуби, така и до незаконосъобразни действия от страна на участниците. Ограничаването на конкуренцията ще доведе до по-голям пазарен дял в по-малко участници и създава предпоставки за контрол на цени, дъмпинг, концентрация на портфейл с необслужвани задължения, както и за злоупотреби.

Проектът въвежда изискването прехвърляне и събиране на вземания да се извършва само от дружества за събиране на вземания - юридически лица, вписани в единен регистър. От една страна, това не може да бъде което и да е дружество или физическо лице, а трябва да бъде колектор, а от друга страна, предвид малката конкуренция и защита на определени субекти, кредиторите няма да могат да правят избор на кого да си продадат вземанията, тъй като ще могат единствено на явилия се колектор. С оглед условията и възможните рискове от "разпределяне" на пазарната среда, възможността за постигане на баланс между кредитор, колектор и длъжник се явява невъзможна както от житейска страна, така и от обществено-икомомическа.

На следващо място е съмнителна ситуацията и с АДСИЦ (акционерно дружество със специална инвестиционна цел), в частта за секюритизация на вземания. Напълно по подобие с правната уредба на фигурата на адвоката, така и тук е налице колизия и сериозна заплаха относно правния институт на АДСИЦ, чиято уредба е в специален закон ---- Законa за дружествата със специална инвестиционна цел (ЗДСИЦ). Една от формите му включва изкупуване на вземания. Същевременно, това дружество не може да бъде както АДСИЦ, така и колектор съгласно изискванията в законопроекта. На практика ще се получи, че специалното дружество не може да изпълнява основна законова функция и ще доведе до невъзможност за упражняване на дейност. По този начин законопроектът противоречи на Законa за дружествата със специална инвестиционна цел .

Предвид настоящия анализ, считаме, че разглежданият Законопроект е излишен, а терминът "колекторски" компании ненужен. Дейностите по законопроекта вече са уредени от други нормативни актове. Приемането му би довело до колизия между съществуващия Закон за адвокатурата и Закон за дружествата със специална инвестиционна цел, както и дублиране на с функциите на адвоката и дружествата със специална инвестиционна цел. Тъй като, в случай че гражданин или компания се нуждае от услуга относно събиране на вземания, то тази услуга се предоставя изключително от адвокат, а не от колекторско дружество. Такова е положението и относно изкупуването на вземания - не следва да се осъществява от колекторска компания, а от дружество със специална инвестиционна цел, което да отговаря на изискванията на действащия ЗДСИЦ, който е приет още през 2003 г.

В заключение, предложените регулации не защитават нито кредитора, нито длъжника - потребител. Събирането на просрочени задължения, включително извънсъдебно решаване на спорове следва да се осъществява изключително и само от адвокати, които да подпомагат гражданите и юридическите лица при защитата на техните интереси, при спазване на Закона за адвокатурата, Етичния кодекс на адвоката и под контрола на дисциплинарните органи на адвокатурата. Адвокатурата стои най-близо до съдебната власт (което е видно и от систематичната й конституционна уредба - глава VІ от Конституцията, "Съдебна власт"), като тази близост разкрива гаранцията за законосъобразност. Остава отворен въпросът дали ефектът на това предложение би бил защита на обществото и обществения интерес, или ще отвори нормативен чадър за бизнеса на определени кръгове, както и дали най-големите му поддръжници няма да бъдат самите колектори?