Лошите длъжници намаляват, но расте средната сума за събиране

Средният дълг достигна до 1162 лв., като за първи път се появяват и вземания в полза на застрахователи

Председателят на браншовата асоциация Райна Миткова коментира продажбата на банкови портфейли като даваща повече възможности за уреждане на задължението за потребителите

Гергана Михайлова

Председателят на браншовата асоциация Райна Миткова коментира продажбата на банкови портфейли като даваща повече възможности за уреждане на задължението за потребителите © Велко Ангелов

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Средно по 1162 лв. на потребител е сумата на просрочения дълг, прехвърлян за събиране на колекторска агенция през първото полугодие. Това е значително увеличение в размера спрямо същия период на предходната година, но пък повече от двойно спада броя на случаите, които стигат до професионалните събирачи на дългове. Данните са показателни за повишения стандарт на живот в България, който увлича потребителите в по-скъпи покупки, анализират експертите от Асоциация на колекторските агенции в България. Те добавят, че отражение върху пазара има и промяната в начина, по който големите ютилити компаниите се отнасят към задълженията на потребителите им. Тенденцията е по-малките задължения да се събират със собствени средства, а професионална помощ да се търси за по-големите суми. За пръв път като сериозен клиент на колекторските агенции се появяват застрахователите, показват още данните на браншовата организация, в която представлява 80% от сектора.

По-малко длъжници, но с по-големи суми

Общо 743.9 млн. лв. задължения са били възложени на колекторите за събиране в месеците от януари до юни, което спад с 47% спрямо същия период на миналата година, когато подаденият дълг бе 1.4 млрд. лв. Над три пъти намалява и броя на задължените клиенти - ако към полугодието на 2017 те са били 1.94 млн. души, то в края на юни тази година те са 636 хил. клиента.

По-любопитното е, че макар и по-малко, хората, предадени на колектор, дължат по-големи суми. Миналата година средният дълг, събиран с агенция, бе 728 лв., а сега вече е 1162 лв., показват статистиките на специализираните дружества. Все по-изразена е тенденцията младите хора да са по-некоректни платци.

Причините за това са, от една страна, по-високия стандарт на живот, който увлича в по-скъпи покупки, заради по-слабата финансова култура, а от друга, промяна в поведението на ютилити компаниите, които са започнали да събират със собствени сили по-малките задължения. Така при колекторите достигат предимно задълженията към финансови институции и лизингови дружества, които са и по-големи.

Бързите кредити остават сред най-големите източници на задължения за събиране, след банките, като за пръв път в статистиката се появяват дългове към застрахователни компании. За полугодието техният дял е близо 10% от сумата на възложените за събиране суми.

Корпоративният ъгъл

През полугодието колекторските агенции са работили и по междуфирмени задължения за 50 млн. лв., което е със 7 млн. лв. по-малко от същия период на миналата година. Това обаче не е показател за подобрение според експертите, още повече че средният срок за събиране на вземане в бизнеса се увеличава.

За полугодието компаниите от асоциацията са изкупили дългове за близо 600 млн лв., което е с 60% повече, в сравнение със същия период на миналата година. Изгледите са до края на годината да бъдат финализирани сделки за повече от милиард лева. "Изкупените портфейли са изцяло с финансови дългове - различни по вид банкови кредити, натрупани през последните години. Смяната на кредитора, макар да тревожи част от длъжниците, на практика е позитивна и за тях, защото отваря възможност за предоговаряне, разсрочване, промяна на условията", коментира Райна Миткова, председател на Асоциацията на колекторските агенции в България.