Хората, които мразят свободата, не могат да понасят и смеха

Charlie Hebdo със сигурност не е най-известният, най-тиражният, или най-смисленият вестник във Франция. Но традицията, от която той е част - да нарушава табута и да осмива онези, които се опитват да задушават свободното мислене, съществува във Франция от векове и е в сърцето не само на френската република, но и на цялата съвременна европейска цивилизация, от която и ние сме част.

Затова и да заглушиш няколко карикатуристи с автоматични откоси е престъпление, което надхвърля границите на една определена държава. Излишно е да се споменава, че независимо колко Калашника извадят терористите срещу перото, победата тук винаги ще е за второто, за разлика от на други места по света.

Но това, за съжаление, не е повод за радост. Европа, и Франция в частност имат голям и все по-сериозен проблем. Той набира сила от години под повърхността и избухва периодично в различни актове на насилие. Само за последните няколко месеца, във Франция станаха няколко въоръжени нападения от страна на ислямски радикалисти.

След над десетилетие на затъване във "войната срещу тероризма", ЕС се надяваше да загърби поне тази опасност. Затова и европейските държави проспаха събуждането на огромна нова заплаха на границите си - възхода на Ислямска държава върху пепелта от Сирия и Ирак. Само от Франция там се намират над 1000 души, по признание на президента Франсоа Оланд. Не всяко зло като това, извършено в Париж, е продукт на онази империя на злото, но тя със сигурност увеличава рисковете и подсилва опасностите за Европа.

Както атаките в Лондон, Мадрид и Москва промениха ситуациите в тези държави за години напред, така атаката в Париж безспорно ще повлияе на бъдещето на Франция, а вероятно - и на Европа. Това ще повлияе и на шансовете на крайната Марин льо Пен на бъдещите избори, ще подсили движението против имигрантите в Германия и ще налее масло в огъня на онези популистки партии, които трупат позитиви на гърба на бягащите от същата тази "Ислямска държава". Това беше последното, което Европа можеше да си пожелае като начало на 2015 г.