Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Темата накратко
  • България не може да издържи повече от месец и половина-два със спряла икономика.
  • Разхлабване на мерките без масово тестване и проследяване на заразата обаче носи риск за втори пик на епидемията.
  • Подобен цикъл ще е с огромна цена за хората и бизнеса.

Докога? Две седмици след въвеждането на извънредното положение и на строгите ограничения, които практически блокираха икономиката, един от много важните въпроси е каква е стратегията на правителството за излизане от сегашната ситуация. Ограниченията вероятно ще намалят разпространението на епидемията, но ако те просто бъдат вдигнати след примерно месец, заразата вероятно отново ще избухне с голяма сила. В същото време те не могат да продължат дълго. Повече от два месеца в сегашното положение ще предизвикат изключително свирепа икономическа катастрофа с риск от разпадане на основни системи в държавата. Има един основен принцип в медицината, че лечението не може да бъде по-опасно от болестта. Може да си позволим да лекуваме рак с нещо, което предизвиква обрив, но не и да лекуваме обрив с нещо, което предизвиква рак. Въпросът сега е какво може да се направи, така че здравната част от кризата да намери по-бързо решение, преди икономическата да предизвика много по-големи проблеми от епидемията.

Сегашните мерки бяха въведени навреме и вероятно наистина ще ограничат разпространението на болестта. Тази стратегия на правителството обаче отлага проблема, но не го решава. Тя печели време, въпросът е за какво ще се използва то. Повечето умни държави правят две неща - ударно увеличават капацитета на интензивните си отделения (целта е леглата с възможност за апаратна вентилация да са с поне 50% повече) и инвестират в инфраструктура за тестване. За първото се говори, че криво-ляво се върши работа, макар и българската цел да е много далече от подобно увеличение. За тестването обаче позицията на кризисния щаб и правителството на етапа е, че то не е необходимо.

Още от първия пик на епидемията в Китай експертите на Световната здравна организация препоръчват освен ограниченията да се използва и масово тестване, за да има ясна картина за разпространението на епидемията. Ако се използват само ограниченията, това е бягство от болестта. Агресивното тестване и изолация на заразените е обратната стратегия - ти преследваш епидемията, а не тя теб. Вторият вариант позволява и много по-кратък период на ограниченията, които иначе ще трябва да останат, макар и в различна степен, в продължение на месеци.

Математикът Томас Пуейо не случайно нарича фазата на рестриктивните мерки "чукът". Тяхната цел е да овладеят първоначалния мощен удар на епидемията и да пресекат експоненциалното разпространение на вируса. Тези мерки обаче не могат да продължат повече от 4-8 седмици, защото иначе обществото и икономиката ще катастрофират.

"Чукът" може да "смаже" временно епидемията, но никой вече не си прави илюзии, че COVID-19 ще бъде изцяло победен така. Цялостно нормализиране на живота може да донесе само трайно решение като ваксина, което ще отнеме поне година - година и половина. И в тази дългосрочна перспектива най-безболезненият вариант е властите да поддържат баланс между достатъчно ефективни мерки, които да не позволят на епидемията да се активизира отново, и относителна свобода, така че да няма катастрофални за икономиката и социалния живот щети. Пуейо нарича тази фаза "танцът" (виж графиката).

Какъв ще бъде "танцът" в България зависи от действията и стратегията ни днес. В рамките на извънредното положение мерките трябва да бъдат високоефективни и да потиснат максимално разпространението на COVID-19, така че държавата в следващите месеци да може да функционира по-пълноценно, използвайки предимно щадящи инструменти като търсене и проследяване на конкретни заразени и карантинирането им.

Ефектът от българския "чук" обаче изглежда притеснително мъгляв. България продължава да следва половинчата стратегия със строги мерки за социална изолация, но почти без да прилага втория стълб на битката с вируса - масово тестване и проследяване на заразени. И ако не започне да работи активно, и то веднага, и в тази насока, рискува епидемията да се ускори отново в момента, в който мерките за социална дистанция неизбежно бъдат разхлабени под натиска на икономиката и хората.

Ако България излезе от фазата на "чука" недобре "дезинфектирана", ще се наложи в следващата поне година "танцът" да бъде доста груб. Възможно е средни по строгост мерки да останат в сила дълго, като периодично бъдат затягани още, когато кривата тръгне да расте.

В резултат хем ще платим висока цена от нарушенията в социалния и икономическия живот, хем заразата дълго ще остане активна, макар и не в експоненциална фаза. Последното до голяма степен обрисува сценарий на "стаден имунитет", но в сравнително контролиран вид.

Как (не) работи "чукът"

COVID-19 e сравнително високо заразна болест с репродуктивна стойност на вируса около 2.5, което означава, че всеки болен заразява между двама и трима души (за сравнение, при грипа е 1.3). Фазата на "чука" цели да свали ударно стойността под 1, при което вирусът не може да се възпроизвежда активно и започва да отстъпва.

Световният опит вече изведе успешната формула как да стане това: социална изолация, масирано тестване, проследяване на контакти и карантини. Социалната изолация пречи на вируса да се размножава по-големи мащаби с обичайните си темпове, а с масово тестване се "обезвреждат" вече заразените, които дори в условия на строги социални мерки потенциално могат да заразяват в по-локални размери - например в семейството или на работа, особено ако нямат симптоми.

Масовото тестване е важно и защото разкрива реалния размер на епидемията, дава възможности за управление на кризата, по-ясна перспектива кога ще бъде достигната критичната част от епидемията и кога могат да бъдат контролирано премахвани мерки.

България като цяло се справя много добре с мерките за социална изолация. Те са важни и абсолютно нужни. Но се представя много слабо във втората част от уравнението - тестването, проследяването на контактите и карантинирането им. А без нея ситуацията прилича на обсадена крепост, в която северната порта е здраво залостена, но южната е широко отворена.

Към сряда в страната има 242 болни и 3 жертви (към вечерта на 25 март, сряда), но това едва ли е обективната ситуация - просто консервативният подход и ограниченият капацитет за тестване не позволяват да бъде разкрита по-едра картина. Щабът използва само по-коректните PCR тестове, чието обработване обаче отнема 6-7 часа. При този дълъг период капацитетът на лабораториите в страната е едва 300 проби в денонощие. Тестват се предимно хора с вече тежки симптоми, докато тези с по-леки - не. Те са съветвани да останат у дома и да потърсят помощ, ако състоянието им се влоши. Особено трудно е положението извън София - в много по-малки градове хора алармират, че нито личните лекари, нито болниците знаят как да подходят с потенциално заразените.

Така, изглежда, статистиката зависи само от това колко болни ще успеят да преминат през тежка цедка и да се доберат до заветния тест. В момента системата сякаш работи повече за отблъскването на заразените вместо обратно.

Въпреки острия натиск на лекари, икономисти, граждани и дори новия медицински експертен съвет за въвеждане на масов скрийнинг с бързи тестове, държавата в лицето на кризисния щаб и премиера засега казват "не". А това поведение прилича малко на това на щраус, който хем си е заровил главата в пясъка и отказва да погледне врага, хем хаотично рита с крака с надежда да го уцели.

Кога ще разхлабим мерките

Ключовият момент при развитието на епидемията е достигането на пика на новозаболелите. Китай например успя да го достигне за три седмици след налагането на тежките рестрикции. Още месец по-късно страната доведе вътрешните случаи на зараза до нула и в последните дни поетапно премахва ограниченията.

Въпреки че имаше голямо огнище, Южна Корея - с изключително прецизна работа по проследяване на контакти и масово тестване, измина целия цикъл за 20 дни - десетина до пика и още толкова до минимизиране на вътрешната зараза. Както и Китай, в последните 2 седмици страната се бори с привнесени случаи.

Близо месец след видимия старт на епидемията и малко над две седмици след налагането на тежка карантина Италия сега също достига пикова точка (виж графиката). Така изглежда, че "експлозивната фаза" на епидемията продължава между 4 и 8 седмици.

У нас първият случай се появи на 8 март, мерки бяха въведени на 13 март. И ако приложим правилото за 4-те седмици на растеж, пикът би трябвало да е някъде в средата на април. Това съвпада с прогнозите и на някои експерти у нас.

Дори с много наум за статистиката, по всичко личи, че България не е във фаза на експоненциален растеж (виж графиката).

Това е хубава новина, защото мерките дават шанс да държим кривата изгладена и да предпазим здравната система от колапс. И въпреки че заради липсата на масово тестване винаги има опасност от скрити огнища и преобръщане на тенденцията, изглежда че към началото-средата на май има шанс България да е довела кривата си до известен минимум и мерките да могат да се разхлабят значително.

До момента правителството не е давало сигнал, но вероятно ще удължи извънредното положение, което сега е до 13 април. Няколко други държави също дадоха такава заявка като Италия и Испания. Удължаването обаче не може да е повече от 2 до максимум 4 седмици - т.е. също максимум до средата на май. С идването на топлото време хората ще стават все по-недисциплинирани, а бизнесът - все по-нервен. Икономиката не може да поеме по-дълъг период на тежки ограничения.

Това означава, че България има месец - месец и половина най-много, за да свърши работата си по потискане на заразата максимално добре, защото ако блокадата се вдигне преждевременно, тя ще се завърне бързо.

Дали това ще се случи и какъв ще е ефектът зависи от това дали ще преминем сега към по-масирано тестване и работа по конкретните случаи, или ще продължаваме по стария консервативен начин. Масовия скрийнинг може да е трудна и ресурсоемка дейност, но предизвикателство от възстановяване на икономиката при по-дълга карантина ще е още по-голямо.

А след това?

"Нуждаем се от план Б, а именно какво ще правим след 4 седмици например, когато заразата все още няма да е преодоляна, но ще имаме и друг проблем. Очевидно не можем да стопираме икономиката и социалния живот за повече от няколко седмици", каза в кратко видеоинтервю във вторник за bTV един от водещите европейски вирусолози, Александър Какуле, директор на Института по микробиология на Университета в Хале.

Един от авторитетните дългосрочни сценарии, нашумели в последната седмица, е на лондонския Imperial College. Според него най-ефективната стратегия е тежка - тя включва строги мерки и карантина на заразените в продължение на поне 18 месеца, докато се пусне за масова имунизация ваксина.

Но докато строга социална изолация едва ли е възможна за толкова дълго време, точно масовото тестване и проследяване на контакти и карантини със сигурност може да е активната съставка в дългосрочната битка с епидемията. Това е най-щадящият за обществото и бизнеса инструмент, с който вирусът може да бъде държан под контрол за периода на "танца".

Точно такива са стратегиите в момента и на Сингапур, Южна Корея, Тайван и др. След като се справиха първоначално бързо със заплахата от Китай, сега те имат нов ръст на заразените - този път привнесени от Европа. Но именно с работа по конкретните случаи успешно контролират вируса, без да разрушават обществения живот и икономиките си.

37 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов
    • - 5
    • + 19

    Ани, правите много сериозна грешка. Масово тестване и бързи тестове НЕ е едно и също.

    Масовите тествания по света (Ю. Корея, Германия) се извършва с БАВНИ (PCR) тестове.

    У нас има лобистки натиск да се заменят PCR тестовете с "бързи" (серологични) тестове.

    И знаете ли каква е играта? Повечето лаборатории в БГ нямат PCR машини и няма как да се "вредят" в масовото тестване. Затова от тяхна страна има неистов натиск да се мине към по-неточните серологични тестове. От тези тестове би имало смисъл едва след няколко месеца за да се види каква част от населението е минало през болестта. Сега масово тези тестове ще са негативни, което няма да даде НИКАКВА информация. Но ще осигури значителен приход на лабораториите.

    Не се поддавайте на лобистки трикове маскирани като "безпристрастна експертиза".

    Нередност?
  • 2
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов
    • - 2
    • + 18

    Бавните тестове не е задължително да са толкова бавни.

    У нас има поне 20 PCR машини. Повечето от тях могат да изкарват по поне 300-400 теста за 24 часа.

    Т.е. и сега имаме възможност да правим поне по 6000 теста всеки ден. Което измерено спрямо населението би било дори повече от това, което се прави в Ю. Корея и Германия.

    Проблемът не е в липсата на машини, а в липсата на организация.

    Нередност?
  • 3
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов
    • - 3
    • + 12

    Каква е разликата между "бързите" и "бавните" тестове?

    "Бързите" тестове са изключително точни ако трябва да се провери, дали сте ПРЕБОЛЕДУВАЛИ. "Бавните" тестове това изобщо не го могат - за тях "незаразен" и "преболедувал" получават един и същи резултат - негативен.

    Но "бавните" тестове са ЕДИНСТВЕНИТЕ, които могат да засекат инфекцията в ранния асимптоматичен период. Т.е. когато е важно да се изолират заразените и техните контакти.

    Би било огромна грешка да заменим бавните тестове с бързи ако целта е да се минимизира растежа на епидемията. Никоя страна не е правила това - навсякъде PCR тестовете са ЕДИНСТВЕНИТЕ, които се използват за ранна диагностика.

    Нередност?
  • 4
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов
    • - 3
    • + 5

    "Бавните" тестове ще стават все по-бързи.

    На пазара тази година се очакват да излязат нови PCR тестове, които ще са значително по-бързи от настоящите. Резултатите ще са готови за по-малко от час (а не няколко часа, както е сега):

    https://www.straitstimes.com/singapore/health/singapore-scientists-on-the-front-lines-of-fight-against-covid-19

    Така, че криткитите за това, че PCR тестовете са по-бавни от серологичните скоро вече няма да са толкова актуални.

    Това е още една причина да не се поддаваме на лобисткия натиск за замяна на PCR тестовете със серологични.

    Нередност?
  • 5
    findley avatar :-|
    Ani Kodzhaivanova
    • - 2
    • + 8

    До коментар [#2] от "Николов":

    Напълно съм съгласна. Въпросът е да се увеличи обемът на тестване и капацитетът, а с какви тестове да се случи вече е въпрос на прочувания, избор и съобразяване с нашите възможности. На пазара има повече от един вид все пак.
    В случая и комуникацията по темата обаче е слабо място на щаба.

    Нередност?
  • 6
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов
    • - 1
    • + 9

    До коментар [#5] от "Ani Kodzhaivanova":

    Преди време в "Дневник" имаше статия (може да е била и Ваша) в която Мутафчийски го питат дали не трябва да се купят повече PCR машини и той отговаря, че проблемът не е в машините, а в хората, които ги ползват. Това се опитах и аз да го кажа в #2.

    Преди да се сложат в PCR машина тестовете се обработват "на ръка". Основният (но не единствен елемент) от тази обработка е извличането на РНК от натривката. За целта се ползват т.н. RNA extraction kits. Един лаборант за един час може да обработи 10-тина такива проби.

    Т.е. ако искаме една PCR машина да работи с пълен капацитет във всеки един момент трябва до нея да има по 3-4 лаборанта, които да подготвят пробите и лаборантите трябва да работят на 3 смени.

    В момента PCR машините у нас работят с под 10% от капацитета си просто защото не достигат лаборанти.

    Нередност?
  • 8
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов
    • - 1
    • + 4

    продължение от #6:

    Решението според мен е да се обучат повече лаборанти за работа с PCR и RNA extraction. В момента в цялата страна я има 30 души дето знаят да работят с тези протоколи, я не.

    Та цялата противоепидемична стратегия на държавата в момента се крепи на въпросните 30-тина души.

    Това е причината у нас да се правят само по 300 теста на ден.

    Решението е бързо да бъдат обучени допълнителни лаборанти. Един опитен лаборант може да усвои тези протоколи за по-малко от седмица.

    На един студент по микробиология ще му трябват максимум 2 седмици.

    Така след месец вместо 30 лаборанта дето правят тестовете на цялата държава ние ще имаме 100. И ще можем да правим не по 300 теста дневно, а поне по 1000.

    Нередност?
  • 9
    anihilator_jack avatar :-|
    anihilator_jack
    • + 12

    До коментар [#8] от "Николов":

    Баце ти имаш ли представа колко взима един лаборант в България? Младите лаборанти, които искаха да се занимават с това отдавна са или в друга държава или работят нещо съвсем друго. Този мач беше загубен преди 10 години.

    Нередност?
  • 10
    m17 avatar :-|
    m17
    • - 1
    • + 5

    До коментар [#9] от "anihilator_jack":

    Очевидно е време това да се промени. И ще стане, както стана и за учителите.

    Нередност?
Нов коментар