Търговска стабилизация по време на криза – една допълнителна възможност

Кой и как може да се възползва от производството по търговска стабилизация?

Най-общо това производство може да бъде стартирано само от предприятие, което не е неплатежоспособно, но се намира в непосредствена опасност от неплатежоспособност. Такава опасност е налице, когато предприятието с оглед на предстоящите падежи на паричните му задължения в следващите шест месеца от подаване на молбата за стабилизация ще се окаже в невъзможност да изпълни изискуеми парични задължения по търговска сделка, публично задължение към държавата или община, ще забави повече от два месеца трудови възнаграждения на най-малко 1/3 от персонала си или може да спре плащанията.

Молбата за започване на производството се подава до окръжния съд по седалището на търговеца, като към нея следва да се представят изискуемите от закона документи, сред които: списъци на кредиторите и длъжниците, подробна финансова информация за предприятието, изготвен от предприемача подробен план за стабилизацията, доказателство за уведомяване на НАП. Предварителното изготвяне на пазарна оценка е необходимо само когато с плана за стабилизация се предвижда продажба на цялото предприятие, обособени части от него или на отделни имуществени права, когато се предвижда капитализиране на вземане на кредитор, както и когато планът за стабилизация включва частично опрощаване на задълженията на предприятието по обезпечени вземания.

Какво може да предвиди предприемачът с предложения от него план за стабилизация?

С оглед осигуряване на възможност за продължаване дейността на предприятието и преодоляване на очакваните от него ликвидни затруднения с предложения план за стабилизация предприемачът може да предвиди частично намаляване (опрощаване) на задълженията (но с не-повече от 50% и до размера на пазарната стойност на учредените обезпечения), отсрочване и разсрочване на задълженията (но с не повече от 3 години от приключване на производството по стабилизация), различни начини на осребряване на активи, преобразувания, както и всякакви структурни, организационни, правни и отчетни промени и оптимизации на дейността. Предприемачът следва да посочи подходящи обезпечения и гаранции за предложеното от него преструктуриране на задълженията, които могат да бъдат както реални и лични обезпечения (ипотека, залог, авалиран запис на заповед, поръчителство), така и различни действия, насочени към кумулирането на средства, например чрез събиране вземания от длъжници чрез принудително изпълнение върху предварително обезпечени, запорирани или възбранени конкретни имущества на негови длъжници.

Какви са последиците за търговеца от откриване на производство по стабилизация?

При откриване на производство по стабилизация съдът назначава т.нар. доверено лице за сметка на предприемача - лице от списъка на синдиците с юридическо образование, което има по-скоро надзорни функции. Общото правило е, че предприемачът продължава да управлява самостоятелно своята бизнес дейност при определени от закона ограничения.

Безспорно положителна последица за предприятието е спирането спрямо него на всички изпълнителни производства и такива по Закона за особените залози (ЗОЗ), както и забраната за образуване на нови изпълнителни производства и пристъпване към изпълнение по ЗОЗ. Това е добра гаранция за предприемача да стабилизира дейността си, без да бъде притискан от извършвани срещу него изпълнителни действия от всеки кредитор. Особено важно е, че изпълнителните действия и тези по ЗОЗ се спират не само по отношение на кредиторите, включени в одобрения от съда списък на кредиторите, но и по отношение на тези кредитори, които по една или друга причина не участват в производството по стабилизация.

Съдът може да разреши прекратяването на всеки двустранен договор, по който страна е търговецът, ако той не е изпълнен изцяло или частично към момента на откриване на производството по стабилизация, при наличието на определени предпоставки за това. Това е добра възможност за предприемача след санкция от страна на съда да се освободи от твърде обременителни за него бъдещи задължения, които му пречат да продължи нормалната си бизнес дейност, особено в условията на променената икономическа конюнктура, следствие на пандемията с COVID-19. Разбира се, засегнатата от прекратяването страна би могла да има претенции за обезщетение на вредите от прекратяването на договора.

Наред с ползите откриването на производството по стабилизация би довело и до някои ограничения за предприемача. Той не може да извършва плащания на задължения, възникнали преди датата на молбата за откриване на производството и неплатени на падежа. Изключение са задълженията за данъци и за осигурителни вноски за работниците и служителите. След откриване на производството се ограничава възможността на предприемача да прави прихващания. Спира се и погасителната давност за неговите задължения. При определени обстоятелства съдът може да постанови предприемачът да продължи дейността си под надзора на довереното лице, включително да сключва всички или определени от съда сделки само след предварителното съгласие на довереното лице, или да ограничи или да лиши предприемача от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си и да предостави това право на довереното лице. Съдът може да постанови изпълнението на задължение към предприемача да се приема от довереното лице, както и изпълнението на негови парични задължения да се извършва със съгласието на довереното лице. Възможно е също така съдът да допусне и обезпечителни мерки чрез налагане на запор, възбрана или други. В определени хипотези съдът може да назначи и проверител - регистриран одитор, на разноски на предприемача.

Какви са последиците за предприятието от приетия план за стабилизация?

Приемането на плана за стабилизация става чрез гласуване от страна на кредиторите и одобрение от съда. Отделните категории кредитори (обезпечени, работници и служители, публични, необезпечени, свързани лица) гласуват в отделни класове.

След влизане в сила на определение на съда, с което е одобрен, планът за стабилизация е задължителен за предприемача и за кредиторите, чиито вземания са възникнали преди датата на решението за утвърждаване му, включително за онези, които не са взели участие в гласуването или са гласували против плана. Планът има преобразуващо действие по отношение на вземанията на тези кредитори, като не засяга правата на кредитори по отношение на учредените им обезпечения. Планът няма действие по отношение на кредитор, който не е включен в списъка на кредиторите или не му е била осигурена възможност да гласува при приемането на плана.

С влизане в сила на определението на съда за утвърждаване на плана за стабилизация се прекратяват правомощията на довереното лице, като търговецът е длъжен да предприеме незабавно всички действия и промени, предвидени с плана.

Какви са предимствата на производството по стабилизация и какво следва да бъде променено, за да се гарантира неговата ефективност в условията на мащабни затруднения на бизнеса?

Производството по стабилизация предоставя възможност на предприемачите за предварителни и изпреварващи действия при надвиснала и предварително оценена опасност от неплатежоспособност. Активното поведение преди и по време на очертаващата се криза е един от основните модели за справяне с нейните последици. В тази връзка производството по стабилизация дава възможност за проявяване на собствена инициатива от страна на предприемачите за разсрочване, отсрочване и частично опрощаване/намаляване на техните задължения, което да бъде обсъдено под контрола на съда и при гарантиране интересите на кредиторите. Последните ще бъдат поставени в положение, в което следва да се съобразят с активното поведение на предприемача и да извършат ясна преценка на обективното му имуществено и бизнес състояние. Това би предпоставило по-голяма склонност на кредиторите към отстъпки с оглед пълно или частично удовлетворяване на техните вземания, още повече при обективната икономическа действителност в национален и в световен мащаб. Добре обосновано предложение към кредиторите, държащо сметка за техните права и интереси, е способно да ги убеди, че предложеното удовлетворяване на техните претенции от едно действащо предприятие (т.нар. going concern) би било много по-ефективно от разпродажба на активите на безжизнено стопанство. Безспорно това съвпада с интересите на добросъвестните икономически оператори - работещ длъжник е по-добре от несъстоятелен такъв.

Производството по стабилизация предвид специфичните изисквания за мнозинства при приемането на плана за стабилизация и разделението на кредиторите в отделни класове при вземането на решения ограничава възможността за пълен контрол на големи кредитори върху вземането на решение за приемане на предложения от търговеца план за стабилизация. Спирането на висящите и забраната за образуване на нови изпълнителни производства и такива по ЗОЗ предоставя необходимата на предприемача "глътка въздух", така че той да може да преструктурира активите и пасивите си с цел продължаване на търговската дейност.

Производството по стабилизация предполага активно поведение и от страна на кредиторите, за да не загубят възможността да вземат участие в него, респ. да бъдат сред кредиторите, чиито вземания ще се удовлетворяват съгласно одобрения план. Подобно на производството по несъстоятелност и тук при неточности или непълноти в първоначално направения списък възможност за активна защита на своите вземания ще имат само онези кредитори, които редовно следят партидата на своите длъжници в Търговския регистър. Срокът, в който кредитор може да възрази против включването или невключването на даден кредитор в списъка с вземанията, е изключително кратък. Изпускането му няма да означава, че вземането на невключен кредитор се погасява, но той няма да може да участва активно в цялостното реструктуриране на задълженията на предприятието, съответно реализирането на неговите вземания ще е силно затруднено. Разбира се, умишленото невключване на определени кредитори в списъка от страна на предприемача, освен че противоречи на принципа на добросъвестност в производството, би обезсмислило и неговите цели.

В настоящата икономическа обстановка ефективността на производството по стабилизация за отделния предприемач и постигането на неговата макроикономическа цел - съхраняване дейността на икономическите и пазарни субекти, зависи до голяма степен от бързината на и разходите за провеждане на това производство.

Понастоящем законът предвижда множество гаранции за бързото протичане на стабилизационното производство. Планът за оздравяване следва да бъде приет в рамките на 4 месеца от откриване на производството, като изтичането на този срок води до прекратяване на производството. Предвиден е бърз инстанционен контрол на съдебните актове, както и липса на възможност за съдебно обжалване на приетия от съда списък на кредиторите и техните вземания. За по-голяма гаранция за спазване на кратките срокове за приключване на производството следва законодателно да се предвиди предварително изпълнение на определението на съда, с което се одобрява планът за стабилизация, доколкото обжалването му пред Върховния касационен съд може да доведе до изтичане на четиримесечния срок преди влизане в сила на това определение.

Производството по стабилизация е по-евтино за предприемача в сравнение с производството по несъстоятелност. В тарифата за съдебните такси липсва изрично предвидена такса за това производство, предвид което следва да се прилага субсидиарната такса от 25 лв. За сравнение, таксата за производство по несъстоятелност е 200 лв., която също може да бъде приложена по аналогия от някои съдии, макар да няма изрична норма в този смисъл. При всяко положение липсва законово основание за прилагане на общата 4% такса за съдебни спорове с определен материален интерес. В случай че законодателят предвиди изрично такса за стабилизационното производство, тя следва да е не по-голяма от тази за производството по несъстоятелност. В противен случай използването на производството по търговска стабилизация няма да изпълни своите икономически цели.

Другите разноски в производството са свързани със заплащане на възнаграждение на довереното лице, както и тези на проверителите и вещите лица - ако такива бъдат назначени от съда. С оглед приключването на съдебното производство в рамките на 4 месеца възнаграждението на довереното лице е ограничено до този срок. При съпоставка с определяните от съда възнаграждения за синдици в производствата по несъстоятелност месечното възнаграждение на доверените лица се очаква да е между 700 и 1000 лв. От друга страна, размерите на еднократните възнаграждения за проверител и вещо лице следва да се определят от съда при съобразяване на целите на производството и обективното състояние на предприятието, поради което размер между 300 и 500 лв. би бил оправдан. В определени случаи (които ще са по-често срещани) предприемачът следва да направи разход и за предварителна оценка на част или всички свои активи. Въпреки това в преобладаващите случаи на получено банково финансиране длъжниците разполагат с оценки на своите активи, извършени от водещи оценители, които могат да бъдат актуализирани срещу значително по-малък разход, отколкото би струвало ново оценяване. В останалите случаи необходимостта от извършване на предварителни разходи за оценка може да бъде преодоляна чрез законодателни промени, които да възлагат тази оценка на участници в съдебното производството (напр. вещото лице).

В обобщение, производството по стабилизация е подходящ способ за преодоляване на трудностите на предприемачите при очертаващата се икономическа криза. Това производство не е сред съдебните производства, чието съдебно разглеждане и провеждане е възможно по време на обявеното извънредно положение (законодателен пропуск, който не беше коригиран със Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обн. в ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.). С оглед предприемането на своевременни действия от предприемачите производството по стабилизация би могло да се окаже ключово за оцеляване на бизнеса. За постигане на пълната ефективност на това производство е необходимо в спешен порядък да бъдат направени законодателни промени за допълнително конкретизиране и намаляване разноските за неговото провеждане и прецизиране на разпоредбите, осигуряващи кратки срокове за неговото приключване.