Законопроект предлага да се намалят правата на кредиторите и да се принизи ролята на синдика

Беше прието от Министерството на правосъдието, че следва да се създаде орган, който да осъществява контрол върху дейността на всички лица в производството по несъстоятелност и да има функциите да наказва и да дава указания на синдиците. С пълен консенсус бе прието, че наказанията на синдиците следва да отразяват тежестта на нарушенията им, а не както досега - лишаване от право да осъществяваш дейност до живот без право на реабилитация за каквото и да било нарушение.

Беше прието, че лицата, които се съгласяват да бъдат синдици на дадено дружество, следва гарантирано да получават възнаграждение, съразмерно на положените от тях усилия и старания, като възнаграждението се увеличава, ако кредиторите получат повече пари или ги получат по-бързо.

Нищо от изброеното, което е прието от експерти с дългогодишен опит в материята на несъстоятелността, не е залегнало в представения законопроект. Нещо повече - част от предложените текстове, въпреки че са плод на добри намерения, са в разрез с принципите на производството по несъстоятелност.

Източник: Shutterstock

Моделът, който се предлага сега, е засилване правомощията на съда, което донякъде отрежда на синдика ролята на подчинен в производството по несъстоятелност и намалява правата на кредиторите. Засилването на тази обезпокоителна тенденция ще доведе единствено до постигането на още по-голям разнобой на съдебната практика и забавяне на самото производство. В този смисъл изглежда нереалистично твърдението, че съдебната система е подготвена за по-големи натоварвания и съдиите мечтаят да поемат повече отговорност. Това показва, че експертите, написали този законопроект, нямат детайлна представа как се разпределят задълженията на съда и синдика в едно производството по несъстоятелност и не са взели под внимание международните тенденции в материята. Увеличени са правата (на практика се вменяват нови задължения) на съда по несъстоятелността да разглежда редовността на предявените вземания. Кредиторите нямат право да предлагат метода и условията на оценка, а това става право и задължение на съда по несъстоятелността. Удължават се процесуалните срокове и се добавят процедури, които могат да се обжалват, което води до удължаване, а не до съкращаване на производството.

Дуалистичната функция на синдика

С предложените промени на ТЗ е направен опит да се уеднакви фигурата на синдика с тази на съдебния изпълнител. Това е особено показателно в предложените изменения за осребряване масата на несъстоятелността и отпадането на възможността да се водят преки преговори от синдика.

Експертите, изготвили този ЗИД на ТЗ не осъзнават, че синдикът има дуалистична природа, основана на две основни функции. Едната функция е публично-правна, в която е включено издирване и уточняване на кредиторите и съответно приемане или неприемане на вземанията им, осребряване масата на несъстоятелността, разпределение на получените при осребряването средства, администриране и движение на производството по несъстоятелност. Другата функция е тази по управление на синдика на чуждо предприятие - синдикът е задължен да представлява, управлява, опазва и попълва масата на несъстоятелността, както и разпореждане с активите на дружеството, което реализира чрез осребряване при достигане на възможно най-добра цена. Задълженията на синдика в това му качество могат да варират значително, в зависимост от спецификата на съответното дружество. Синдикът често следва да управлява дейността на работещо предприятие, следва да подсигури и организира адекватна охрана на активите с цел предотвратяване на разпиляването и унищожаването им. Подсигуряването на техника за безопасност, противопожарна охрана, снабдяване със суровини и материали, както и архивиране на документация и ведомости за заплати, решаване на правни проблеми със статута на активи и издирването им, и много други задължения, са само част от дейностите, за които синдикът носи отговорност и следва да извършва с дължимата за това грижа. Следва да се обърне внимание, че обичайно изброените дейности се налага да бъдат извършвани от самия синдик поради липсата на достатъчен персонал. Многообразието в дейността на синдика ще бъде сведена до правомощията на съдебния изпълнител, който е само един изпълнител на волята на взискателя.

При съдебното изпълнение принудителните действия са насочени към отделни имущества за удовлетворяване на отделни кредитори. Именно обектът и целта на принудителното изпълнение определят границите на властта на синдика и на съдебния изпълнител за въздействие върху имуществото на длъжника. Правомощията на синдика са по-широки, защото законът му дава право да се разпорежда с цялата маса на несъстоятелността и защото действията му ползват всички кредитори, чиито вземания са приети в производството по несъстоятелност, дори и кредиторите да не са се снабдили с изпълнителен титул. Синдикът е овластен да осъществява не само принудително изпълнение, но и процедура по проверка и удостоверяване на вземанията, което е властническо правомощие, делегирано по силата на закона. Приравняването на синдика със съдебния изпълнител е в противоречие с основни принципи на производството по несъстоятелност. Прякото договаряне е възможност, която няма аналог в правната доктрина, но е необходима понякога поради спецификата на обектите за продажба, които се реализират в производството по несъстоятелност.

Ускоряване или усложняване

В предложения законопроект се премахват двата вида търг - "таен търг" и "търгът с явно наддаване". Предвижда, се, че продажбите в производството следва да бъдат осъществявани чрез платформа за електронна публична продан, но не е обяснено, че тази платформа е следвало да бъде създадена още през 2017 г. поради въвеждането на електронни търгове в ГПК за съдебните изпълнители. Тази платформа все още не е пусната в експлоатация, но в промените се задължават синдиците да извършват продани по тази платформа, както и да регистрират участници. На нас, които се занимаваме с несъстоятелността отблизо, ни изглежда проблемно осъществяването на каквато и да била продажба по този ред, още повече че има специфика на производството - съдът също следва да следи за електронните продани, тъй като издава документа за собственост на спечелилите търга, а едва ли е подготвен за това.

Като предимство на предлаганите промени вносителят е изтъкнал, от една страна, ускоряване на производството, а от друга, защита на правото на възнаграждение на синдика. След внимателно запознаване с текстовете обаче аз лично не бих могъл да споделя този извод.

Предложението за промяната на чл. 638 от ТЗ (спиране на изпълнителното производство с откриване на производството по несъстоятелност - бел. ред.), т.е. колизията между правомощията на синдика и съдебния изпълнител при започнало индивидуално изпълнение, което се превръща в един момент в универсално производство, считаме за неудачно и тромаво. Промяната на практика ще дава привилегия на дължимото на частния съдебен изпълнител възнаграждение и на вземанията на общините за данъци и такси, докато от друга страна е предвидено възнаграждението на синдика да се конкурира с ипотеки и залози - чл. 722, ал.1, т. 1 от ТЗ. На практика вносителят не третира равнопоставено отделните участници в производството и споровете относно постъпилите средства от продажбите ще продължат.

Поставянето на възнаграждението на синдика в един ред с привилегиите на ипотекарните и заложните кредитори, считам също, че ще поражда в бъдеще множество спорове. Когато парите не достигат и вземанията в един ред се удовлетворяват по съразмерност, заплатата на синдика ще се конкурира с ипотеки за големи суми. При това положение по правилото за съразмерност синдикът ще получи нищо или почти нищо. Как да се стимулира тогава да продава по-бързо и по-скъпо?

Откровено считам, че предложените промени в частта производство по несъстоятелност следва да бъдат още веднъж прецизирани и следва да се отразят всички становища на работодателски организации, банки и съсловни организации. В противен случай би се стигнало до приемане на неработещи текстове и блокада на осребряването. На практика се отдалечаваме и от сбъдването на мечтата на синдиците да бъде регулирано правото им на труд и достойно възнаграждение.