Трудно е да си представим изпитанията след карантината

Като начало излизането от извънредното положение е процес, а не събитие. Дори когато най-лошото е преминало, случаите намаляват бавно. Месец след като смъртните случаи в Италия достигнаха пика си от около 900 на ден, дневният брой все още е над 300. Докато вирусът продължава да е сред хората, известно социално дистанциране със сигурност ще остане.

Втора причина е несигурността. И след края на блокадите няма да знаем много неща за болестта, включително какви са вероятностите за втори пик, дали остава имунитет след преболедуване и какви са прогнозите за ваксина или лечение. Това потиска тези, които се страхуват от болестта. Дори докато някои щати олекотяват социалното дистанциране, една трета от американците казват, че не биха искали да посетят мол. Когато Германия позволи на малки магазини да отворят миналата седмица, клиентите си останаха вкъщи. Датчаните под блокада са намалили разходите на домакинствата за пътуване и развлечение с 80%. Датски икономисти смятат, че съседите им от Швеция, където нямаше тежки ограничителни мерки, също са намалили своите разходи с горе-долу същия процент.

Много бизнеси ще излязат от блокадите без достатъчно средства, със затруднен счетоводен баланс и изправени пред ниско търсене. В проучване на Goldman Sachs почти две трети от собствениците на малки бизнеси в САЩ са казали, че парите им в брой ще свършат за по-малко от три месеца. Във Великобритания делът на търговски наематели, които изостават с плащането на наема, се е увеличил с 30 процентни пункта. Тази седмица шефът на Boeing предупреди, че въздушните пътувания няма да достигнат нивата от 2019 г. за две или три години. Инвестициите, които отговарят грубо на една четвърт от БВП, ще спаднат не само за да се спестяват пари в брой, но също защото рискът в момента не може да бъде оценен (причина да мислим и че отскорошното възстановяване на фондовите пазари има слаби основи).

Компаниите, борещи се да не потънат, ще задълбочат финансовите страхове на хората. Над една трета от респондентите в САЩ са заявили пред Pew Research, че ако загубят главния си източник на доходи, спестяванията им, нови заеми или продажбата на активи няма да могат да ги задържат над водата за повече от три месеца. Тъй като най-засегнатите индустрии в 90-процентовата икономика наемат много хора на ниски заплати, безработицата ще е висока, a случайната работа - трудна за намиране. Дори сега в петте най-големи икономики на Европа над 30 млн. работници, или една пета от работната сила, участват в специални схеми, при които държавата плаща заплатите им. Тези схеми могат да бъдат щедри, но никой не знае колко ще продължат.

Икономиката също ще страда от дълготрайни белези. Компаниите, които се адаптират към COVID-19, като орязват разходите и намират нови начини за работа, може да увеличат продуктивността. Ако хората обаче се социализират по-малко, след като блокадите се вдигнат или останат без работа за месеци наред, те ще се отдалечат от професионалните мрежи и може да загубят умения. Американските безработни може да се изправят пред загубено десетилетие. Правителствените схеми ще спасят бизнеси в краткосрочна перспектива, което е добре дошло. Но схемите, създадени, за да запазят работни места, може в крайна сметка да създадат компании зомбита, които нито процъфтяват, нито фалират, а това би забавило рециклирането на работна ръка и капитал.

Колкото по-дълго светът трябва да издържи 90-процентова икономика, толкова по-малко вероятно е икономиката да се възстанови рязко след края на пандемията. След испанския грип преди век и след SARS преди почти две десетилетия преобладаващото желание на всички е било животът да се завърне към нормалността. Но нито един от двата вируса не е с такъв гигантски икономически ефект като COVID-19, а и очакванията на гражданите към правителствата са били много по-скромни през 1918, отколкото са в момента.

Дълбока и дълга рецесия ще подклади гняв, защото пандемията засега показва неособено ласкателно отражение в огледалото за богатите общества. Лошо управляваните домове за възрастните хора, високата смъртност сред малцинствата, допълнителните изисквания, които пречат на работещите жени, и особено в САЩ - здравеопазване, което е трудно достъпно за много хора, ще доведат до призиви за реформа. По същия начин може да дойде и убеждението, че върху обикновените хора е паднало нечестно бреме. Рискът да загубиш работата си е двойно по-висок за американците, изкарващи по-малко от 20 000 долара годишно, спрямо някой с 80 000 долара годишно. Много ще зависи и от това колко бързо могат бъдат наети в друга работа.

Масовото искане за промяна може да радикализира политиката по-бързо, отколкото след финансовата криза през 2007-2009. Задачата за тези, които вярват в отворени пазари и ограничено правителство, е да насочат енергията към правилния тип промяна. Ако пандемията понижи бариерите пред реформи, тя ще предложи рядката възможност да се преустрои общественият договор така, че да стане по-благоприятен за изключените досега от обществото и да ореже малко крилете на тези, които днес се радват на привилегии чрез данъчната система, образованието и регулациите. Може би пандемията ще насърчи чувство на национална и глобална солидарност. Може би успехът на държави като Германия и Тайван, които са се справили с болестта благодарение на силни институции, ще създаде поучителен контраст с други места, където шоумени популисти са прекарали времето си театрално и подигравайки се на чуждата експертиза.

И все пак всичко това може да се окаже самозалъгване. В следващите 18 месеца всички с някаква програма ще спорят, че пандемията доказва техните опорни точки. След 2007-2009 политиците не успяха да се справят с потребностите на обикновените хора и желанието за промяна доведе до вълна от популизъм. 90-процентовата икономика заплашва да доведе до още повече страдание от кризата преди 10 години. Гневът, който тя ще предизвика, може да захрани именно протекционизъм, ксенофобия и правителствена намеса в невиждани от десетилетия мащаби. Ако, както този вестник, това е резултат, който не бихте искали да приемете, значи е време да започнем да се борим за нещо по-добро.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved