Инвестиции

Пазарите през 2020 г. са необикновени, в много отношения

Колко по-различен е мечият пазар през тази година от всички досега

Ексклузивно съдържание от The Economist

Shutterstock © Shutterstock

Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Когато мечката реве, нормално е да се изплашите. Горното важи и за финансите, където мечият пазар може да означава бърза загуба на богатство. Коронавирусът донесе най-бързия мечи пазар в историята: на основния индекс в САЩ S&P500 му отне само 16 дни през февруари да падне с 20%.

Може да изглежда, че мечката е и едно от най-кратко живеещите същества от вида си. Въпреки че икономическите показатели продължават да се влошават, цените на акциите направиха забележително възстановяване. Април беше най-добрият месец за S&P 500 от януари 1987 г. След като удари дъното от 2237 пункта на 23 март, той се покачи с 27% до 1 май (виж графиката). Технически това вкара акциите отново в бичи пазар, макар и да им трябва още време да изтрият всички загуби от пандемията.

Една от причините за разминаването между пазари и икономика е огромната промяна в отношението на властите. След борсовия срив от 1929 г. Андрю Мелън, финансовият министър на САЩ при президента Хърбърт Хувър, твърдеше, че тези промени "изчистват гнилостта от системата". Но днес правителства и централни банки реагират много енергично на тези промени, в резултат на което данъкоплатците може да поемат повече тежест от кризата, отколкото инвеститорите. Бързото частично възстановяване е само един от примерите, че мечият пазар на 2020 е странен вид.

Факти за мечката гризли

Не е ясно откъде идва терминът мечи пазар. Даниел Дефо използва термина "спекулант на мечи кожи" (bearskin jobber) в началото на XVIII век. Което може да означава, колко опасно е да продадеш кожата, преди да си убил мечката. Някои спекуланти правят точно това, като биха се съгласили да продадат акции на текущата им цена, макар и да не ги притежават. Те ги взимат назаем от своя брокер, надявайки се, че в бъдеще цената ще падне и те ще му ги върнат с печалба - практика, известна като "продажба на късо". Тези мечки искат пазарът да падне. По-оптимистично настроените инвеститори са известни като бикове. Предполага се, че тези наименования идват оттам, че биковете надигат глава с рогата си нагоре, докато мечки ровят със своите лапи.

Традиционният модел за пазарен цикъл, очертан от икономическите историци Чарлз Киндълбергер и Хайман Мински, преминава през пет фази - изместване, бум, еуфория, криза и отвращение. Изместването приема формата на някакво ново, положително икономическо развитие, например нова технология като интернет, която оправдава по-големия просперитет.

След това идва бумът - печалбите и доверието на инвеститорите растат. Компаниите взимат кредити, за да разширяват дейността си, инвеститорите заемат по-спекулативно позиции, купувайки акции на маржин (залагайки само малка част от парите). По време на бума подобни стратегии са доста печеливши и това окуражава и други да се включат.

Да влезе еуфорията. Имотите често са във фокуса на спекулацията - пикът на бичия пазар се свързва с изграждането на небостъргачи. И с хора, които обикновено не спекулират. В края на 90-те години на миналия век инвеститорите станаха дей трейдъри в технологични акции, в началото на този век повече станаха собственици на имоти, за да се възползват от повишаващите им се цени. И тъй като цените на активи изглеждат прекалено високи за конвенционалните измерители, оптимистите измислят нови, за да ги оправдаят (например цена за кликване за интернет компаниите). Мненията на скептиците са отхвърляни като на динозаври, които просто не разбират.

В крайна сметка бумът води до инфлация, тъй като компаниите се състезават за оскъдни суровини и работници. Централните банки реагират чрез повишаване на лихвите. В началото това няма голямо значение, но в един момент се случва нещо с доверието. Трудно може да се определи какво: просто може да се окаже, че няколко инвеститори са решили да осребрят печалбите си. Но веднъж като спрат да растат цените, машината се завърта на обратно.

Когато цените на активите падат, тези които са купили на маржин или на заем, започват да продават. Банките са по-малко склонни да кредитират. Притеснени за стойността на обезпечението, те карат някои заемополучатели да ги изплатят. Новаците на пазара се оттеглят, тъй като перспективата за сочни печалби става несигурна. За продавачите на акции обаче е все по-трудно да намерят купувачи. Спадът се задълбочава.

Често избухва и скандал. Периодите на бум са идеална възможност за това, което канадско-американският икономист Дж. К. Гълбрайт нарича bezzle: измамни схеми, които позволяват на инсайдърите да се възползват от положението си и да измамят акционерите. Проблемът е и че ръководствата на компаниите поемат много повече риск, отколкото им е гласувано като доверие. Голямата депресия доведе до колапс комуналната империя на Самуел Инсул, енергийната Еnron се срина по време на мечия пазар от началото на XХI век.

Болните глави

Случващото се досега през 2020 г. покрива някои части на шаблона за фазите на икономическия цикъл. Мечият пазар последва един от най-дългите бичи периоди, започнал през март 2009 г. Изместването, което даде началото на бума, беше решението на централните банки да понижат рекордно лихвите и количествените им облекчения, които засилиха падането на доходността на облигациите и ускориха икономическия растеж. Така един от най-често срещаните аргументи за покупка на акции беше, че доходността от държавни облигации и кеша е ниска.

В резултат, както и при предишни бичи пазари, оценката на акциите нарасна значително. Носителят на Нобелова награда за икономика Робърт Шилер създаде и мярка за оценка, която взима средната печалба за 10 години. Нарича я циклично коригирано съотношение между цена и печалба (CAPE). В началото на годината за американските пазари този показател е 31 спрямо исторически осреднен от 17, пик от 44 в края на 1999 г. при дотком бума и 33 през август 1929 г.

Когато акциите се търгуват при толкова високи съотношения на цените на акциите спрямо минали печалби, това означава, че инвеститорите очакват те да растат рязко. Дори и преди пандемията от COVID-19 обаче трендът не беше окуражаващ. Според бюрото за икономически анализи (BEA) печалбите в САЩ през миналата година са били без промяна. Освен това световната икономика се забави заради търговската война между Китай и САЩ. Глобалният растеж за миналата година е едва 2.4%, най-слабият от 2007-2009 г. Цените на ресурсите, които обикновено се покачват в края на бума, се понижиха още след май 2018 г.

Друг сигнал за предстоящи неприятности беше облигационният пазар. Обикновено разходите (лихвите) по дългосрочното кредитиране са по-високи от тези по краткосрочното. Понякога обаче нещата се обръщат - ситуация, известна с термина обърната крива на доходността, която често се появява преди рецесия. Част от кривата се обърна през март 2019 и този феномен се повтаряше няколко пъти след това, последно през януари 2020. Така че цените на акциите можеше да паднат и без коронавируса.

Полярни противоположности

От друга страна, сегашният спад не пасва много на шаблона. Нямаше инфлационен натиск в края на бума. Индексът за потребителската инфлация отчете повишение от едва 1.8% през януари, точно преди борсите да се сринат. Федералният резерв намаляваше лихвите, вместо да ги повишава, точно преди да започне пандемията.

Друга разлика е и мащабът на институционалния отговор. В САЩ Конгресът одобри данъчни облекчения и повече държавни разходи за 3 трлн. долара, докато Фед намали лихвите почти до нула, разшири програмата си за изкупуване на облигации, съгласи се да прави това дори и с по-рисковите корпоративни бондове. Във Великобритания правителството гарантира заеми за малкия бизнес и плаща 80% от заплатите на пуснатите в неплатен отпуск служители. Тези мерки подкрепиха настроенията на пазара, както и доказателствата, че броят на заболелите от коронавирус може да е достигнал пика си. С ралито на пазара на акции се повишиха и цените на облигациите, което означава спад на разходите за кредитиране.

Разбира се, огромна част от усилията на властите е предназначена да покрие негативите от собствените им усилия да се справят с последствията от заразата. Около 30 млн. американци поискаха помощи за безработица само за шест седмици, предишният рекорд за такъв период беше през 1982 г. И то за по-малко от 4 млн. заявления. БВП на ЕС падна с 3.5% през първото тримесечие на годината, отчетено само за няколко седмици от карантината.

Тези крайности правят трудна оценката за инвеститорите. Все едно някой се е настроил за горещ душ, но получава кофа с лед върху себе си. Освен това има и малко подобни исторически паралели. Избухването на Първата световна война е било истински шок, но властите затварят бързо фондовите борси и затова няма добра база за сравнение. Освен това войните обикновено включват и масирано повишение на индустриалното производство заради въоръжаването, отколкото сегашното икономическо блокиране.

Излизане от хибернация

Обикновено мечите пазари са склонни да бъдат изтласкани, тъй като падащите цени на активите изострят и икономическите спадове. Класическият пример е Голямата депресия от 1929 г. - с краха на босите идват и банкови фалити. Сривът на цените на имотите и банковия сектор през 2007 и 2008 г. доведе до рецесия в целия западен свят.

Но етапът на отблъскване на шаблона за мечия пазар все още не е настъпил. Властите спряха гниенето на Wall Street, но Main Street (спестители и икономиката) все още страда. Данните за второто тримесечие може да покажат, че икономиките се свиват с изумителна скорост от 20 и повече процента. МВФ, който очаква глобалният БВП да намалее с 3% през тази година, коментира, че "мащабът и скоростта на срив в дейността... са нещо, невиждано в нашия живот досега".

Ефектът върху компаниите неизбежно ще бъде сериозен. Рейтинговата агенция S&P изчислява, че нивото на фалити по високорисковите европейски облигации ще се повиши от 2.2 до 8% през тази година. Компаниите свиват дивидентите си. Royal Dutch Shell ги оряза за първи път от Втората световна война насам. Робърт Бъкланд от Citigroup очаква печалбите и дивидентите в Европа да се понижат наполовина през тази година. През 2019 г. американските компании похарчиха 729 млрд. долара за обратно изкупуване на акции, което е важен източник за подкрепа на пазарите. Много спряха тези операции, включително и осем банки, считани за "глобално системно важни" от Комитета за банкова надзор в Базел.

И така, въпреки че произходът на мечия пазар може да е необичаен, а подкрепата от централните банки и правителствата значителна, може да се появяват и други ефекти, наблюдавани при предишни спадове. Лошите дългове може да се увеличат, а инвеститорите да загубят ентусиазма си за рискови финансови активи за продължителен период.

В природата е вероятно мечките да избягат, когато чуят много шум. Може би властите направиха достатъчно, за да ги изплашат и сега. С толкова много държави под карантина обаче е малко вероятно скоро да излезем от гората.