Как шамарите на протестите стъписаха властта

Една от най-големите ползи от влизането в ERM-II и банковия съюз е политическа. Двете устойчиви клишета за България през последните години са: "най-бедната и корумпирана страна в ЕС" и "Троянският кон на Русия в ЕС". Сега, поне за последното клише ще има по-малко основания. Еврозоната е икономическото сърце на съюза. Държавите там са и с двата крака в Европа.

През следващите години самият съюз ще се променя, и то радикално. Вероятността това да става на различни скорости продължава да е много голяма. Влизането в еврозоната, което вече съвсем реално може да стане след три години, дава достъп на България до по-вътрешния кръг. Това означава политическа сигурност и отваряне на повече възможности да се планират всички нужни през следващите години промени. Ключовата дума тук е "възможност" - България няма да може просто да се закачи за по-смислените държави, ако сама не бъде изключително активна.

Накратко, влизането в ERM-II, за което заслугата е основно на финансовия министър (вече в оставка) Владислав Горанов и управителя на БНБ Димитър Радев, е исторически успех. Това е може би единственото европейско развитие на България, което гражданите във властта постигнаха за десетте си години в нея. И затова протестите от последните дни, дойдоха като внезапен шамар от абсолютно неподозирана посока.

Властта изглеждаше напълно неподготвена за масовото недоволство. (Вижте всичко за политическата криза четете в темата на броя) През последните години тя потъваше все по-дълбоко във фалшивия комфорт на купените медии и придворните коментатори. Създаде се усещането, че дори и да се краде, ако подчинената прокуратура не го преследва и лакейската журналистика не го съобщава, хората някак си няма да разберат. Изненадата дойде от това, че хората не са глупави. Те може и да не знаят колко точно се краде и откъде, но виждат много ясно затъването на държавата, липсата на перспектива за себе си и прогреса на други държави. Приемането в ERM-II трудно може да компенсира не само десет години затъване, но и видимото затягане от страна на прокуратурата на хватката над политически противници на властта. Всичко това не може да се замете под мръсния килим на контролираните медии, или поне не за дълго време. Недоволството от това, което се случва, но не трябва и това, което трябва, но не се случва, ще определя следващите седмици, а вероятно и месеци. А ГЕРБ, Бойко Борисов и вероятно главният прокурор Иван Гешев ще трябва да платят цената на дълго заглушаваните проблеми.