Последните години на л€ва

На зиг-заг след няколко блъфа до успешен край

Вероятно няма правителство след 2007 г. насам, което да не е правило неформални сондажи за т.нар. чакалня на еврозоната. Но доколкото процесът винаги е бил по-скоро в полето на тихата дипломация, е трудно да се каже докъде са стигали разговорите и в кой момент какво не е достигало на страната, за да доведе процеса до край. Стената, която стара Европа изгради преди повече от десетилетие, когато за последно прие страна в т.нар. чакалня на еврозоната, обаче се пропука и на 12 юли 2018 г. България получи от европейските си партньори нещо като пътна карта за реформи и обещание, че ако си свърши домашното, приблизително след около година ще може едновременно да влезе във валутния механизъм, предшестващ еврото, както и в Банковия съюз. Крайният резултат не беше това, което правителството си представяше в началото - то се съгласи и на нова тежка проверка на шест български банки, този път от ЕЦБ, с крайна цел България да стане първата страна, която влиза в Банковия съюз на Европа, преди да е приела еврото за своя национална валута. Година по-късно по този път тръгна и Хърватия, която в крайна сметка финишира заедно с България.

Междувременно стана ясно, че две от проверяваните банки - ПИБ и Инвестбанк, имат нужда от допълнителна капитализация, а сроковете за ERM II започнаха да се удължават. В началото на тази година пък премиерът неочаквано за няколко месеца замрази пътя на България към еврозоната въпреки положителните сигнали от Брюксел. Трудности имаше и с капитализацията на ПИБ, като държавата направи компромис и с парите на данъкоплатците ББР вложи около 140 млн. лв. в банката.

В крайна сметка на 10 юли Франкфурт съобщи, че България и Хърватия официално са приети във валутния механизъм ERM II, а БНБ и хърватската централна банка влизат в т.нар. тясно сътрудничество с ЕЦБ. Решението за банковия съюз е на ЕЦБ, докато за чакалнята се взима с гласовете на всички страни от еврозоната, Дания като член на ERM II, както и на ЕЦБ. Според източници, запознати с процеса, при разглеждане на българската кандидатура не е имало инфарктни изказвания и проблемни моменти, въпреки че всичко се случи на фона на започналите протести с искане за оставка на правителството и на главния прокурор и след серия от скандали, в които бяха замесени и имената на Борисов и подалият оставка като министър на финансите Владислав Горанов. Няколко дни преди гласуването по информация на "Капитал" дори е имало устно изказани притеснения от високопоставени политици в някои от държавите, които трябва да дадат зелена светлина, породени от корупционните скандали в България от последните седмици.

Какво следва

По правилата на механизма България и Хърватия трябва да поддържат валутния си курс в диапазон от плюс-минус 15% около централния курс, който за България ще е 1.95583 лв. за евро. Това е курсът, при който левът е фиксиран от 1997 г. насам. По-важното е, че в официалното съобщение от Франкфурт изрично се подчертава, че България запазва едностранно режима си на валутен борд .

От съобщението стана ясно и че страната поема ангажимент и за още реформи, основно по направленията, в които бяха и ангажиментите, които правителството изпълняваше последните две години - по линия на небанковия надзор (като е изрично посочено разрешаване на проблема с неплащането на щети в системата "Зелена карта" от лидера на пазара "Лев инс", който доведе до мониторинг на страната и плащане на ежемесечна глоба сумарно от българските застрахователи), в областта на борбата с прането на пари, по-доброто управление на държавните дружества и рамката на несъстоятелността. В съобщението на ЕЦБ обаче отново се подчертава и нуждата от реформи "в съдебната система и в политиката за борба с корупцията и организираната престъпност в България с оглед на тяхната важност за стабилността и доверието към финансовата система".

Еврокомисарят Валдис Домбровскис поясни, че ЕК планира да наблюдава тази тема чрез Европейския механизъм за върховенство на закона, който ще бъде представен по-късно тази година. Фактът, че това изискване фигурира само в съобщението на ЕЦБ за България, а не и за Хърватия, обаче показва специалното отношение на западните ни партньори към тази тема и е поредно доказателство за нуждата от промяна в правораздавателната система - нещо, за което настояват и хилядите по площадите в България в последните дни.

Еврото - най-рано през 2024 г.

Членството на лева във валутния механизъм носи потенциално по-ниска цена за финансиране и по-добра репутация на страната в очите на инвеститорите. Но на практика няма да се усети от обикновения човек. Затова и логичният въпрос е дали и кога България ще замени националната валута с евро. Според Домбровскис средата на 2023 г. теоретично е осъществим срок, но досега традиционно еврото е въвеждано на 1 януари, а не в средата на годината, т.е. най-оптимистичният срок е началото на 2024 г.

Проблем за България обаче вероятно ще бъде и изпълнението на един от четирите числови критерия за членсвто в евозоната - инфлацията. За това сега предупреждават и икономистите от ING Reserach. Според тях през тази и следващата година показателят може да изглежда обнадеждаващо, ниските му нива ще са временни - на фона на нестабилните цени на петрола и временното свиване на търсенето. "В средносрочен и дългосрочен план дългият процес на наваксване на България според нас несъмнено ще предизвика натиск върху цените, който трудно ще се овладее в рамките на маастрихтските критерии", посочват анализаторите.

Има и още. От ЕЦБ вече предупредиха, че България и Хърватия все още имат да свършат много работа, за да "поправят" икономиките си и да подобрят работата на институциите, преди да се присъединят към еврозоната. "Реформите, предприети от двете държави, няма да могат да поправят всички дисбаланси и уязвими места, пред които са изправени, и е необходим по-голям напредък за подобряване на управлението, тяхната правна рамка и цялостното качество на институциите", заяви преди дни членът на борда на Европейската централна банка Фабио Панета, цитиран от Reuters. Тоест това са т.нар. меки критерии, които в годините неизменно присъстват във всеки Конвергентен доклад на ЕЦБ и ЕК, оценяващ напредъка на страните да се присъединят към еврозоната. Точно там обикновено са поместени и най-големите критики към България, на които властта - която и да е тя през следващите години, ще трябва да обърне внимание, ако иска да доведе пътя на България към еврото докрай.

"В крайна сметка, както при повечето решения, взети на равнище ЕС, окончателното решение (за еврото - бел. ред.) неизбежно ще бъде политическо и вероятно ще вземе предвид други аспекти като върховенство на закона, силни институции или законодателна предвидимост. Ние вярваме, че пътят за приемане на еврото и за двете страни ще надхвърли възможно най-ранната дата, която е 1 януари 2023 г.", посочват и от ING Research.