Не става само с асфалт, трябва и акъл

"Виждаш ли как става магистралата - так-так-так-так", каза премиерът Бойко Борисов преди време при един от многобройните си огледи с джипката. За него пътищата без съмнение са основен повод за гордост. Там са насочени и големи порции от държавния бюджет - последно в сряда бяха отпуснати близо 400 млн. лв. за пътя Ботевград - Видин, макар да няма избрани изпълнителни за някои участъци от него, миналата седмица пък се дадоха 90 млн. лв. за тол системата, а преди това милиарди за това или онова, включително без конкурс за магистрала "Хемус". Но това е лесната част. Трудното идва при изпълнението на задачите.

Особено ярък пример за слабата администрация е провалът с най-важната реформа в пътищата - въвеждането на електронна винетка и тол система. Въпреки направения от Световната банка модел, дали заради лоши политики, некомпетентност или корупция, проектът буквално се провали. Властите демонстрираха липса на готовност, сменяха закони, срокове, договори, докато накрая се предадоха и решиха да дадат системата на концесия, но без абсолютно никаква конкуренция и със сериозни съмнения за нагласен процес.

Другият грандиозен провал е изграждането на участъка от "Струма" през Кресненското дефиле - там пътната агенция така и не разбра, че ще трябва да се съобрази с екодирективите на ЕС и няма да може да "прескочи" процедурите, както иначе вероятно би направила, ако зависеше само от нея. От Института за пътна безопасност пък изтъкнаха, че покрай проблема с "вълнистия" участък от "Тракия" се вижда, че нито се анализират данни, нито се планира рискът, а "липсата на експертен потенциал и идеен мениджмънт са причината в България вероятността да загинеш по пътищата да е най-голяма в целия Европейски съюз".

Това са само три примера, но те издават, че у нас управлението на пътищата остава просто раздаване пари - "так, так, так", и нищо повече.