Защо мечтаем за вчера, а не за утре?
В опитите децата да се върнат в училище като това, което напуснаха, се пропилява възможности за много необходима промяна
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Помните ли как в началото на COVID-кризата наред с целия страх се промъкваше и малко надежда, че предстои ударна трансформация, която в крайна сметка ще е за добро? Как пандемията може да засили модернизацията в иначе замръзнали сектори и след отминаването на болестта светът може да бъде по-удобен и ефективен?
Вместо това обаче на много места се случи друго. Там, където модернизацията все пак успя, то е въпреки сериозната съпротива на хората, които се опитват неистово да се върнат към познатата им стара нормалност. Един от секторите, в които през следващите дни ще си проличи много добре резултатът от това противопоставяне, е образованието.
Следващата седмица по-голямата част от българските деца ще се върнат в училище за пръв път от началото на март. Голяма част от надеждите за ударна промяна, изглежда, са се изпарили. Усилията на министерството и огромна част от училищата е да направят така, че всичко да е максимално близко до "преди". Същото, ама с маски. Това е напълно разбираемо, но и донякъде жалко.
Вместо за вчера е по-добре да мечтаем за утре. Сегашната ситуация даваше и все още дава възможност да се изпробват нови модели, които да променят ученето за следващите поколения и така да направят образованието много по-адекватно за времената, в които живеем. Можеше децата да учат повече навън. Можеше да се разработват хибридни модели, в които, който иска, да е в класната стая, а който иска да се включва дистанционно - от компютъра или телефона. Можеше да се организират домашни училищни кооперативи - 3-4 деца да учат една седмица в къщата на едното, после една седмица у другото и т.н.
Вместо това сега се предлага връщане към същото - дневен пансион за деца, където те са затворени, докато родителите им са на работа и през това време им тъпчат в гърлата тонове информация, 99% от която те ще забравят след месец или година, защото е безполезна.
6 коментара
Каквото и да се направи за училището и учениците тези статии пак щяха да са тук в този същия вариант :(.
Пак за децата...а за работещите родители нищо, детски кооперативи в дома на децата без родителски надзор ли прелагате или някой по възрастен роднина трябва да бъде ангажиран с това, училищната атмосфера скоро няма да има адекватна алтернатива като влияние над децата и слава богу.
Не е имало ударна промяна, че сега да има връщане. Промяната беше привидна, а родителите това го знаят много добре.
Хиляди ученици останаха извън системата, контролът се понижи и всичко премина в режим отбиване на номера. В университетите много лекции и упражнения изобщо не се проведоха, а изпитите останаха фиктивни.
Може и да има отделни институции, които не са позволили това. Масовата картина обаче беше както я описвам. Българската образователна система в своята цялост е безнадеждно технически изостанала, води се от закостенели хора и това няма как да се промени за един сезон. Трябват образовани и мотивирани хора, за да се случат желаните от вас промени. На времето учих в елитна софийска гимназия и пак 30% от учителите само отбиваха номера, какво да си говорим за по-изостанали училища, особено в сегашните условия... Учениците само това чакат.
Цитирам професионалист работещ с деца, учители и родители в образователната система. Не е учител:
"Доста нереалистични ми се струват очакванията на автора. Хубаво да си даваме сметка кои визии са по-скоро романтични и с поглед към бъдещето, макар и без маркери за успех в реалността и кои - реално изпълними към момента, за да оценяваме адекватно случващото се. Доста неща се раздвижиха в и без това страшно ригидната система. Обаче заслепени от романтика и блянове май не можем да ги оценим. Освен криза, ни трябва и време и хора и партньорско взаимодействие и идеята, че от всички ни зависи промяната, не само от властимащите.
Писна ми, медиите да печелят нечестно на гърба на усилията на всички в училище. Вместо адекватни и полезни статии по темата, вадят ключови думи (изолатор!!!, маски, санкции!!!), улавят мрачни родителски настроения и се възползват от тях и всъщност се интересуват само от шерове и лайкове, а не от реален анализ. Като работещ в системата лично ми опротивя Капитал с тази бележка. Нивото е много ниско. Непрофесионално написано, но силно опортюнистично..."
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.