Как ще се изплащат милиардите от фонда за EС

Предпочитаният от ЕК вариант за изплащане на над 400 млрд. евро безвъзмездни средства плюс разходи за лихви е събирането на нови данъци, които се вписват в бюджета на ЕС като "собствени ресурси". Другата част от фонда за възстановяване - до 386 милиарда евро заеми, трябва да бъде изплатена от страните от ЕС. Според Брюксел около 15 млрд. евро годишно ще са достатъчни за изплащане на заемите до 2058 г. Комисията работи по три нови данъка, които планира да представи до края на юни: разширяване на схемата за търговия с въглерод в ЕС, механизъм за корекция на въглеродните граници и цифров данък.

Първият е най-вероятен под някаква форма, въпреки че вече среща съпротива от редица страни заради притесненията, че ще увеличи разходите за промишлеността и домакинствата. Планът за облагане на замърсяващ внос (корекция на въглеродните граници) получи само ограничена подкрепа в рамките на ЕС и съпротива от чужбина - и дори ЕК, изглежда, без особено желание да го налага. Европейският данък за цифрови компании беше поставен под въпрос, тъй като САЩ неотдавна лансираха глобално облагане на най-големите световни компании. Намерението на Брюксел за "мек" дигитален данък може да не се приеме добре във Вашингтон, както и от експортно ориентирани страни в ЕС, които се опасяват, че паралелната схема ще предизвика гнева на ключови търговски партньори.

Миналото лято ЕК изложи и други идеи - като данък върху големи компании, които "извличат огромни ползи от единния пазар на ЕС" - които обаче се затруднява да обясни.

Сред страните от ЕС има съпротива да позволят на комисията да повишава собствените си данъци, тъй като това би означавало да й се даде още един атрибут на пълноценно правителство. Според наблюдателите това би било поредната стъпка към фискалната интеграция, която много страни не искат да приемат с лека ръка. По-голямата част от бюджета на ЕС идва от вноските на страните членки плюс някои митнически приходи и данък върху добавената стойност.

Ако не може да се договори нов източник на доход, алтернативите за изплащане на възстановителния фонд са увеличени вноски от страните или намалени разходи на ЕС. И двете опции пораждат проблеми. Нетните вносители в бюджета на ЕС като Германия, Холандия и Швеция не биха искали да предоставят още повече пари. От друга страна, нетните бенефициенти на финансиране от ЕС като Унгария и Полша вероятно ще се противопоставят на всякакви съкращения.

Избягването на разговора за погасяване на дълговете е било вероятно необходим ход по време на и без това трудни преговори как парите трябва да бъдат изразходвани и разпределени. Но сметката е огромна и някой трябва да я плати.