Страната на изпуснатите възможности

Вероятно първата по-сериозна задача пред новия парламент ще бъде да прегледа, обсъди и гласува Плана за възстановяване и устойчивост. Това ще бъде добър тест за съвместимост на новата управляваща коалиция (която и да е тя), защото споровете за пари в края на краищата винаги допират до същината - какво дадена група хора намира за ценност.

Тази седмица новата версия на плана се появи онлайн. По всеобщо мнение вицепремиерът Атанас Пеканов и служебното правителство са подобрили, доколкото е възможно, рамката, оставена от Томислав Дончев и ГЕРБ. Неадекватни проекти са отпаднали, други са съкратени, има няколко нови и добри посоки. Разбира се, надеждите, че това ще е планът, който ще накара българската икономика да полети, са също толкова преувеличени, колкото надеждите, че ще успеем да премахнем корупцията от еврофондовете за няколко месеца.

Тук е моментът да посъжаляваме за изпуснатото време и възможност. Подходът, по който беше направен този план още в началото, беше да се пита администрацията какво може да се направи бързо и след това да се види кое ще изглежда добре навън (и къде може да се краде най-много). Мантрата беше: Няма време и няма кой знае колко качествени проекти, затова трябва да се работи с наличното. Това много напомня на популярната поговорка, че камилата е кон, проектиран от комитет. Далеч по-добрият подход щеше да е точно обратният. Да се питат водещи фигури в различни области - предприемачи, учени, хора на изкуството - какво според тях липсва, къде мислят, че България може да стигне след 10 години, и най-вече как.

Тези идеи можеха да стартират дебат, да бъдат пресяти и накрая да стигнат до администрацията, за да може тя да прецени как да ги превърне в реалност. Вместо да използва парите, за да кърпи дупки (което прави с еврофондовете вече 15 години), България можеше да ги ползва, за да шие новите си дрехи. Но, уви, тук в последните години всяка фантазия се изчерпва с... разширението на метрото в София.