Новият план за 12 млрд. лв. вече е публичен и ще бъде внесен в парламента

Проста и ясна сметка къде, от какво се взима и къде се прехвърля няма.

Прегледът на документа обаче показва, че както Пеканов обясни преди няколкото седмици пред "Капитал", съществено променени са частта за енергетика и енергиен преход, тази за здравеопазване, както и водната инфраструктура.

Най-голямата единична промяна е отпадането изцяло на проекта за напояване. В предния вариант за новите тръби за "Напоителни системи" бяха предвидени 850 милиона лева. Сега тези пари са разхвърляни между други приоритети. По време на срещата с "Капитал" Пеканов обясни, че се търси начин да се намали проектът или да се премахне напълно - явно след консултации с комисията българската страна се е спряла на втория вариант.

Другият отпаднал проект е модернизацията и развитието на ТЕТРА системата за комуникации на МВР, за която бяха планирани 150 млн. лв. Доста пари се взимат и от външното осветление на градовете, както и от санирането - между 300-350 милиона.

Що се отнася до новите проекти или тези с повишено финансиране, големите нововъведения са няколко.

Първо, разбира се, енергетиката. Там има гигантски проект за ВЕИ мощности, за който "Капитал" вече разказа, на стойност почти 900 млн. лв, който ще подкрепя нови проекти на базата на търгове всеки 6 месеца. Помощта ще се дава под формата на грант за капиталовата инвестиция, като след това няма да има ангажимент за изкупуване на енергията или дългосрочни договори за разлика.

Другият голям проект в енергетиката са 500 млн. лв за парогазова централа, която да замества "Марица-изток 2".

Представеният преди няколко седмици устно проект за пилотен вятърен парк в Черно море е отпаднал явно след преговори с ЕК и на негово място се е появил пилотен проект за геотермална енергия.

Останали са двата големи нови проекта в здравеопазването - за въздушна помощ и центрове за спешна помощ при инсулт, с общо финансиране над 270 млн. лв.

Нов е Институтът за наблюдение от космоса, който беше част от предложенията на президента Радев. Той също влиза с 200 млн. лв.

Бизнес фондовете, за които "Капитал" ще разкаже допълнително, пък не са нови, но с инжекция от още 300 млн. лв. са станали най-големият единичен проект в Плана за развитие.

Какво сега?

Следващата цел на служебния кабинет е да представи плана пред новия парламент, като така прехвърли доста сериозната отговорност за взимането на окончателни решения към народните представители. По всяка вероятност, ако се стигне до избор на редовно правителство в следващите седмици, то ще бъде и това, което ще изпрати официално плана в Брюксел.

Тогава ще бъдат обсъждани и няколко червени линии, които така и не са адресирани към момента: затварянето на "Марица-изток 2", както и идеите за газова централа на нейно място (ЕК не финансира изкопаеми горива в новия период). България така или иначе е закъсняла доста с внасянето на плана си - условната дата беше 30 април, но както ЕК призна пред "Капитал" миналата седмица, това не е твърд срок и страните могат да представят плановете по всяко време до средата на следващата година.

След официалното внасяне на плана комисията има два месеца за оценка и оформяне като договор, след което Съветът на ЕС има четири седмици, за да приеме препоръките на комисията. Това значи, че в най-добрия вариант България би имала одобрен план към последното тримесечие на 2021 г.