Милиард и двеста, които трябва да променят бизнеса

Ето защо тези 1.2 млрд. лв., предвидени в новия План за възстановяване и развитие за фондове за помощ на бизнеса до 2026 г., предизвикаха бурни спорове и дискусии как трябва да бъдат разпределени. Основният сблъсък е между привържениците на грантови схеми и финансови инструменти.

Това е най-големият единичен проект в новия план и безспорно е този, който засяга най-много бизнеси в страната. Затова и се оказа изключително важен, а споровете около него - показателни за бизнес средата.

Какво в крайна сметка ще се дава

Фондовете за бизнеса на стойност 900 млн. лв. се появиха за първи път през април, в последната версия на кабинета на ГЕРБ. След това служебното правителство ги остави, а служебният министър на икономиката Кирил Петков успя да ги увеличи с 300 млн. лв. Но освен че вдигна размера, Петков смени и логиката на разпределяне.

В началото по-голямата част от фондовете бяха предвидени за субсидии. Впоследствие Петков беше цитиран от "24 часа" да казва, че две трети от парите ще бъдат разпределени под формата на финансови инструменти - дялово финансиране, обезпечения и банкови гаранции.

В крайна сметка в плана, качен миналата седмица, се е постигнал баланс. 671 млн. лв ще са грантови, а малко по-малко ще са всички останали форми на подпомагане. Фондовете ще са три - за растеж и иновации, за зелен преход и кръгова икономика и за инвестиции в климатичен неутралитет и цифрова трансформация (тук има условност - Планът все пак първо трябва да бъде одобрен от ЕК).

Зад тези доста общи наименования се крият много неща: от инвестиции във ВЕИ и съхранение на енергия, през схеми за ново оборудване, оборотен капитал, разходи за труд, та до ваучери за дигитализация (виж всички детайли тук).

С две думи, това ще бъде огромен ресурс на разположение на бизнеса, който ще е в допълнение към програма "Конкурентоспособност" (над 3 млрд. лв.). Тя трябва да тръгне през есента и в нея разпределението грантове - инструменти, ще бъде две трети в полза на първите. Това е една от причините Петков да реши да промени нещо. "Планът се случва веднъж. Това не е оперативна програма, която продължава да дава. Имаме историческа възможност, Европа няма да си позволи такива невероятни програми в бъдеще. Затова по-добре да си направим инструменти, които ще са подаръци, продължаващи да подаряват", казва той пред "Капитал".

Накратко - парите ще се въртят през много компании за много години, а не еднократно. Избраният партньор за това е Европейският инвестиционен фонд (част от групата на Европейската инвестиционна банка).

Има и още аргументи. Първо, Европейската комисия устойчиво се измества от грантовете като неефективен вид помощ и заради съкращения в бюджета.

Второ, субсидиите се считат за по-бърза и директна помощ, но числата показват, че изненадващо или не, инструментите са стигнали до доста повече компании. Според справка, предоставена от министерството на "Капитал", за периода 2007 - 2013 г. двойно повече компании са се възползвали от някакъв вид финансиране по управлявания от ЕИФ инструмент ДЖЕРЕМИ (фондове, но основно банкови гаранции), отколкото от грантове, въпреки че механизмът тръгна по-късно - едва 2011-2012 г. И което е още по-впечатляващо, рециклираният ресурс от него се е завъртял в новия период 2014 - 2021 г. и е стигнал отново до повече компании, отколкото новата "Конкурентоспособност", ако не броим ковид мерките.

Кой ще го дава обаче също е важно

Планът на Петков предизвика първоначален бурен отзвук. Българската асоциация на консултантите по европрограми (БАКЕП) пусна писмо до президента и служебния кабинет, в което попита: "Защо правителство на най-изостаналата икономика в ЕС иска да трансформира европейска помощ в средства, които българските фирми ще трябва да връщат с лихва, вместо да получат безвъзмездно?"

В писмото на консултантите се изтъква, че ликвидността, оборотите и финансовите резултати на предприятията в България вследствие от ковид кризата са безпрецедентно влошени, а повечето от тях са увеличили както задълженията си към финансови институции, така и задълженията към доставчици. Експертите смятат, че допълнителното задлъжняване ще доведе до дългова спирала, ръст на финансовите разходи и отрицателните финансови резултати.

На обратната страна застана т.нар. "Иновационна екосистема". Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране (BVCA), Българската стартъп асоциация (BESCO), Българска аутсорсинг асоциация (AIBEST) и други също изпратиха писмо, в което нарекоха инструментите "предпочитаният механизъм за подкрепа от малките и средните бизнеси заради тяхната гъвкавост, прозрачност, по-малко бюрокрация и по-добра конкурентоспособност при оценката на проектните предложения".

Въпреки че и двете страни имат финансов стимул в тази битка на интереси, въпросите, които тя повдига, са доста важни за бизнес средата.

Много банки и един фонд

Някои от критиките на БАКЕП например са отразени в самия план като проблеми. Консултантите казват, че банките са свили кредитирането до определени компании и не поемат почти никакъв риск. "Каква е логиката европейски средства, които могат да бъдат директна и безвъзмездна финансова помощ за българските фирми, да се трансформират в инструмент за безрисков бизнес на свръхпечелившия банков сектор", питат те.

В самия фиш на Министерството на икономиката се казва, че страната има един от най-високите проценти на необслужвани заеми, висок корпоративен дълг и банки, които искат високо обезпечение. Именно към падането на тези прегради пред кредитирането са насочени част от инструментите.

Обвинението, че банките продължават да са твърде консервативни и достъпът до финансиране е труден, е често срещано в бизнес средите. То обаче няма как да бъде потвърдено или отхвърлено през статистиката на БНБ. Според нея има забавяне в ръста на фирменото кредитиране, но в публично достъпните данни липсват такива, които да позволят да се направят изводи какво се случва с кредитите за МСП, както и кои сектори са най-засегнати от трудности. Единственото, което е ясно, е, че има 7 млрд. лв. фирмени заеми, по които не се правеха вноски миналата година заради мораториума и които тази година ще трябва отново да бъдат обслужвани.

Тази липса на достатъчно информация е проблем. При всички проблеми на държавната прозрачност по отношение на грантовете има публично достъпен регистър с пълна информация за фирмите, получили такива, както и предназначението им (дори да е на хартия). За финансовите инструменти и банковите портфейли с тях такива почти няма. Има спорадична, обобщена и предоставяна при поискване информация, която невинаги позволява задълбочен анализ кой получава тези пари и защо. Докато това продължава да е така, винаги ще има въпроси за ефективността на тези инструменти.

Що се отнася до другия мотив на БАКЕП - че в момента пазарът е наводнен с над 1.4 млрд. евро за инструменти и няма достатъчно търсене за тях, това е критика към държавния Фонд на фондовете (ФнФ). Той е отговорен за огромна част от тези програми, които бяха забавени, усложнени и струпани в едно и също време.

Ударна инжекция за най-способните

Кирил Петков не иска да влиза в дискусия за ФнФ и неговата ефективност. Той казва, че всички пари за инструменти от плана ще се предоставят на ЕИФ (както беше преди създаването на ФнФ през 2015 г.), защото са доказали умението си да се справят пазарно.

Регионалният мениджър на ЕИФ Христо Стоянов твърди, че имат пълния капацитет да се справят бързо - така отговаряйки на друг аргумент на привържениците на грантовете. "В България ЕИФ е изпълнил 9 инструмента и целият този процес ни е отнел средно под 4 години. За някои инструменти самата фаза на реално финансиране може да стартира за около 6 месеца", казва Стоянов. Над 13 хил. компании според него са получили пари по тези инструменти, а от първоначално инвестирания ресурс са възстановени към 75%. Дава пример с инициативата за МСП, която към 2019 г. е със 100% договорен ресурс и над 4 хил. компании с евтини кредити - шесткратно увеличение на първоначалния ресурс.

"По-важно е качеството на кредитния портфейл. Повече от половината кредити са за микрофирми с по-малко от 10 служители, 2 от 3 кредита са напълно необезпечени, над 700 стартъпа получиха такива кредити, повече от 100 млн. лв. стигнаха до иновативни малки бизнеси", казва Стоянов.

Тук е мястото да се спомене, че грантовете ще се раздават пак от "Конкурентоспособност": програма, която далеч не е известна със своята ефективност и некорумпираност. Петков посочва, че ако системата беше "изчистена от корупция", може би дебатът щеше да е различен. На същото мнение е Елвин Гури, който е от двете страни на бариерата - и предприемач, и играч на пазара на финансови инструменти. "Изминалите години показаха, че страдаме от две неща, нито едно от които не може да се реши бързо - липсата на институционален капацитет и намаляването на злоупотребите", казва той.

Гури обаче е категоричен, че капацитетът на ФнФ трябва да се пази и развива. "На мен като на бизнесмен ми е най-лесно да използвам фондове от ЕИФ, но те имат друг приоритет - качественото инвестиране на парите, а не индустриалната стратегия на България. Изцяло задача на политиците тук е да направят тази стратегия и после да катализират средства натам. Затова смятам, че е добре да има и да се развива структура като Фонда на фондовете. Моят личен опит с тях не е най-добрият, но вярвам че такава структура е важна."

Но финансовите инструменти според него ще са полезни и за друга липса. "30 години не успяхме да изградим компании, които да могат да растат на световно ниво и да се състезават успешно. Имаме добри компании, но на фона на европейската икономика са малки. Ние продължаваме до голяма степен да работим на принципа "на ишлеме". Отдавам това най-вече на липсата на мениджърски капацитет. Той не се изгражда с грантове", казва Гури.

Именно това между другото е една от надеждите на Петков - част от тези пари да се инжектират ударно в най-способните да издърпат икономиката компании. "В момента имаме 85% компании, които работят за вътрешния пазар, 15% за експорт и от тях 1.5%, които са на нива на продуктивност над средноевропейските. Ако само тези 15% стигнат онези невероятно успешни 1.5%, то БВП на България ще се удвои", вярва той.

По темата работи и Румяна Гочева