Игра с коефициентите не гарантира спад в бедността

През последните над 10 години ГМД почти не е променян. През 2009 г. е 65 лв. а след 2018 г. е фиксиран на сегашните 75 лв. Докато през 2009 г. обаче ГМД е над 27% от минималната работна заплата, през 2021 г. е вече едва 11,5%. Това прави доходния критерий за отпускане на месечните социални помощи силно рестриктивен и с много малък обхват. На практика през 2020 г. обхваща 76 хил. души, или около 1% от населението. Това е на фона на над 23% от населението, което е под линията на бедността, и около 10% - в дълбока бедност с доход под 40% от медианния доход в страната.

Всъщност програмата е толкова рестриктивна, че има силно ограничен ефект върху бедността и неравенството. За разлика от други широкообхватни и скъпи програми обаче - насочени към семействата с деца, хората с увреждания и т.н., точно месечните социални помощи имат най-голям потенциал за снижаване на бедността.

Предлаганите от правителството промени в известна степен са отговор на критиката от ЕК. Те засягат процентите за определяне на диференцирания минимален доход, като за пореден път не се предвиждат промени в базовия размер на ГМД. Сметките обаче показват, че стъпката е твърде плаха. През 2022 г. няма да се наблюдава сериозна промяна в обхвата - бенефициентите биха били около 100 хил., или под 1.5% от населението. Отлагането на ефекта за 2024 г. също е спорно, тъй като се очаква и покачване на медианния доход, тоест новият размер на ДМД най-вероятно ще навакса само частично изоставането си.

Към момента въпросните 75 лв. месечен ГМД са около 10% от медианния доход и около 17% от линията на бедността за 2020 г. Очакването на ЕК е към 2024 г. месечните социални помощи да достигнат около 30% от линията на бедността. Това най-вероятно няма да се случи с предложените промени в коефициентите. И без ЕК икономическата логика показва, че социалното подпомагане трябва да се насочи към най-бедните.

ИПИ изготви множество сценарии за промяна в ГМД - с конкретни изчисления за обхвата и ефекта.

Базовото предложение е за увеличение на ГМД до 150 лв., което да е в сила още от 2022 г. Това би означавало да е около 20% от медианния доход в страната, или 1/3 от линията на бедността. Обхватът на месечните социални помощи се разширява до около 280 хил. души - над 4% от населението, и само тази промяна би довела до спад в дела на бедните с 3.4 процентни пункта. Общите бюджетни разходи оценяваме на около 150 млн. лв. месечно, далеч по-малко от много други програми с много по-ниска ефективност.

Фокусирането на помощта върху най-ниската зона в кривата на доходите е нормално да дава сериозен ефект върху неравенството. Социалните програми, насочени към най-бедните, са ключови за ефективността на социалната политика и запазването на общата макрорамка в страната.