Какво измерва и какво не измерва брутният вътрешен продукт

За щастие имало е конгресмени, които не са вярвали сляпо в оздравителната сила на пазара и са настоявали за икономическа политика, която се основава на реалистични оценки на доходи, потребление и спестявания на цялата икономиката. През 1934 г. ръководителят на изследователският екип и бъдещ нобелист Саймън Кузнец внесъл в Конгреса доклад "Националният доход,1929 - 1932". Кузнец е бил наясно за познавателните възможности на БВП като мярка на съвкупната икономическа активност и е предупреждавал, че прекаленото вторачване в него е предпоставка за грешна преценка на икономическото развитие и грешни решения. Въпреки недостатъците си и многото критики БВП е най-използваният икономически показател.

Недостатъците на БВП

Брутният вътрешен продукт консолидира в едно число всичко произведено, консумирано и инвестирано в икономиката и не се интересува от ефекта върху благосъстоянието на хората. Общо взето, доминира разбирането: колкото повече произвеждаме и консумираме, толкова по-добре живеем. Така ли е?

Представете си голямо задръстване, хората стоят в колите си и дишат пълен с изгорели газове въздух. След като се измъкнат от задръстването, много хора ще заредят автомобилите си и всяка капка бензин/дизел в резервоарите е крайно потребление и увеличава БВП. Колкото по-дълго е стоял автомобилът в задръстването толкова по-голям е негативният ефект върху здравето, но ще зареди повече гориво приносът в БВП ще бъде по-голям. БВП регистрира продаденото гориво и не се интересува от друго.

Друг съществен недостатък на БВП е, че той не се влияе от разпределението на доходите в икономиката. Оли Питърс, изследовател в Лондонската математическа лаборатория, има интересни разсъждения върху растежа и икономическото нервенство: тъй като всеки лев БВП е доход в джоба на някой (нает, собственик на малък/среден/голям бизнес, самонает и т. н.), понятията за БВП и доходи са взаимозаменяеми. Темпът на растеж на БВП е също така темп на растеж на средния доход.

Да си представим едно общество, което е било напълно егалитарно допреди пет години, т. е всеки е получавал равна част от брутния вътрешен продукт. Но през последните пет години доходите на 10 процента от населението са растели с 30 на сто годишно. Останалите 90 процента късметът ги е подминал и техните доходи не са се променили през петте години. Растежът на БВП е 3% през първата година, 3.8% втората година и достига 7.2% през петата година. Този растеж изцяло се дължи на внушителния растеж на доходите на 10 процента от населението. Останалите 90 процента са си останали със същите доходи от егалитарния период. И двете групи имат основание да кажат "това не е моя БВП": бедните 90 процента не са усетили увеличение на доходите, богатите 10 процента са увеличили доходите си близо 4 пъти през петте години и растеж от 7 процента им се вижда никакъв.

Дори целият БВП да отиде в джоба и сметките на един човек, а останалите нищо да не получат, растежът на БВП ще бъде същият. В страната ще бушува гражданска война, хората ще се ограбват и стрелят по улиците, но това по никакъв начин не се отразява на растежа на БВП: 3% през първата година, 3.8% през втората, 7.2 % през петата. Това е така, защото всеки лев има еднаква тежест в БВП и няма значение дали левовете са разпределени равномерно между хората или са концентрирани у един-единствен човек. Възниква въпросът: какъв би бил растежът ако не левовете, а индивидуалните доходи имат еднакъв принос в растежа на БВП. С други думи как ще изглежда растежът на БВП, ако се изчисли като средна величина от растежа на индивидуалните доходи, като всеки индивидуален растеж има една и също тегло. Оли Питърс нарича този начин на изчисление растеж на демократичния вътрешен продукт. Демократичният вътрешен продукт е хумористичен термин, който подчертава съществената разлика между растежа на средния доход и средния растеж на индивидуалните доходи. Растежът на демократичния вътрешен продукт на горната икономика е 3 процента всяка година. Много по-нисък от растежа на БВП.

Кой от двата растежа е по-близо до истината: растежът на БВП (един лев - един глас) или растежът на демократичния вътрешен продукт (един човек - един глас). Растежът един лев - един глас е реалистичният. Паричните знаци може да се мислят като възможност на притежателя им да придобие част от произведения брутен вътрешен продукт. Всеки лев трябва да тежи еднакво, т. е да има еднаква покупателна сила независимо дали се намира в джоба на министъра или в джоба на чистачката на министерството. Ако левовете в джоба на министъра имат по-голяма покупателна сила от тези в джоба на чистачката, то паричните знаци не могат да изпълняват функцията си на пари.

В една справедлива икономика притежаването на повече пари се дължи на по-големия принос в създаването на БВП. Справедлива икономика не означава равни доходи. Никой не намира за несправедливо, че доходът на Лионел Меси е примерно 100 пъти по-висок от дохода на първата резерва във ФК Барселона. Но тенденцията на разширяване на пропастта между бедни и богати, започнала през 80-те години на миналия век поражда въпроси: защо все по-голямо богатство се концентрира у все по-малко хора, има ли връзка между задълбочаващото се икономическо неравенство и растящите социални проблеми (употреба на наркотици, раждания в тийнейджърска възраст и т. н). Тук идва на помощ растежът един човек - един глас.

Разликата между растежите на БВП и на демократичния вътрешен продукт измерва колко е дълбока пукнатината между бедни и богати и скоростта на увеличаване на пукнатината с времето. Трябва да отбележим, че България е шампион по разделението богати - бедни. Най-богатите 20 процента от българите печелят осем пъти повече от най-бедните 20 процента. Няма европейска страна с подобно отношение. Средното отношение за ЕС е 5.

България е шампион по разделението богати - бедни. Най-богатите 20 процента от българите печелят осем пъти повече от най-бедните 20 процента.

Българското общество е дълбоко разделено на бедни и богати и през годините това разделение се задълбочава. Къде ли ще стигнем след още пет години?

Ефектът от глобализацията

През 2015 г. Статистическата служба на Ирландия оцени растежът на БВП на 26 процента. Ирландия е богата страна с годишен БВП на човек около 70 000 евро. Растеж от 26% на богата икономика предполага необичайни промени: нови технологии или откриване на огромни залежи от нефт, природен газ, злато и др.,или и двете.

Нищо такова не се е случило. Огромният растеж се дължи на това, че големи многонационални компании са прехвърлили част от активите си и свързаните с тях продажби в Ирландия. По-конкретно Apple е прехвърлила част от нематериалните си активи (know-how, патенти, търговски марки) в Ирландия поради ниския корпоративен данък. Прехвърлянето на нематериалните активи са увеличили инвестициите, а свързаните с тях произведени и продадени стоки са увеличили добавената стойност на ирландската икономика. Като прибавим и прехвърлените самолети в Ирландия от голяма лизингова компания и свързаните с тях приходи от лизинг, общо взето, обясняваме необичайно високия растеж. Но вместо ентусиазъм огромният растеж породи въпроси: надежден измерител ли е БВП на реалните икономически процеси и какви са реалните ползи за ирландската икономика от подобни чуждестранни инвестиции?

В съвременното производство нематериалните активи са толкова важни колкото и материалните активи (машини, инструменти, производствени помещения, земя). Но за разлика от материалните, нематериалните активи може да бъдат навсякъде и не е задължително да бъдат собственост на производителя на продукта/услугата. Contract manufacturing е една от проявите на глобализма в производството. Продуктът може да бъде произведен в една държава, търговската марка и патентите, свързани с продукта са собственост на търговец в друга държава и продажбите се извършват в трета държава. Contract manufacturing позволява собственикът на търговската марка да се фокусира върху иновациите и маркетинга на продукта си и да прехвърли организацията на производството на производител с доказани възможности. Например тайванските фабрики произвеждат близо 80 процента от всички преносими компютри: HP, Dell, Toshiba, Acer и т. н.

Доходите от подобна организация на производството се разпределят основно между собственика на търговската марки и производителя. Ефектът върху ирландската икономика е по-скоро ограничен: повече данъчни постъпления и възнаграждения на местни адвокати и счетоводители. Нищо повече. Прехвърлянето на интелектуалната собственост на Apple в търговско дружество, базирано в Ирландия, с нищо не е подобрила технологичното ниво на ирландската икономика. Това показва, че невинаги ефектът от преките чуждестранни инвестиции е толкова голям, колкото икономическият растеж внушава. Интересът на инвеститора е да минимизира данъчните си задължения и не се интересува от технологичното развитие на икономиката, в която е инвестирал. Дори когато е Apple.

Прекаленото вторачване в него е предпоставка за грешна преценка на икономическото развитие и грешни решения.

Това подсказва, че усилията за привличане на чуждестранни инвеститори не приключват с отваряне на офис на чуждестранната компания в България. Колкото повече дейности извършва чуждестранният инвеститор в България, толкова повече пари от дейността му ще останат в страната. Ниските данъци не са достатъчно условие да задържат парите на чуждестранните инвеститори.

Недостатъците на брутния вътрешен продукт като измерител на икономическите достижения не са тайна и много изследователи работят върху показатели, които не се ограничават върху производство, потребление и доходи, но оценяват качеството на живота. Високият доход не означава пълноценен живот, ако човек прекарва повечето време в офиса, няма време за семейството си, диша мръсен въздух и често посещава лекарите поради различни неразположения.

Пакистанският икономист Махбуб ул Хак и нобелистът Амартия Сен са изчислили Индекс на човешко развитие, който се публикува всяка година от Програмата за развитие на ООН. Индексът на човешко развитие обединява три важни аспекта на човешкото развитие: очакваната продължителност на живота при раждане, образование, доход на един човек, коригиран с неравенствата в доходите.

ИЧР се използва при делението на света на развити и развиващи се страни. Това деление е по-реалистично в сравнение с делението, основаващо се единствено на доходите. Практическото използване на индекса на човешко развитие в международните сравнения подсказва, че вероятно не е далече времето, когато националните статистически служби ще публикуват индекс на качество на живота наред с БВП, потребление и доходи.