Свят

Ще преживее ли възстановяването края на антикризисните стимули

Богатите страни скоро може да открият дали икономическите щети са били избегнати, или само отложени

Ексклузивно съдържание от The Economist

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Във фантастичния сериал "Игра на тронове" се разиграва дуел между безстрашния воин Хал Дрого и негов съперник. Хал Дрого излиза от битката леко ранен, само с драскотина на гърдите си. Но раната се разраства и отслабва боеца. Няколко сцени по-късно той пада от коня си и в крайна сметка умира.

Мнозина икономисти се опасяват, че възстановяването на развития свят може да бъде сполетяно от подобна съдба. Изминалите 18 месеца на ограничителни мерки оставиха изненадващо малко поражения. Но дали щетите от ковид кризата са били избегнати, или само отложени? С приключването на програмите за стимулиране на икономиката, приети миналата година, отговорът на този въпрос вероятно скоро ще се изясни.

Когато първоначално въведоха локдаун, правителствата в богатия свят въведоха изобилие от мерки за подкрепа на фирмите и домакинствата - от раздаване на чекове и програми за запазване на работни места до предлагане на заеми с ниски лихви на фирми, както и замразяване на плащания на данъци и наеми. Краят на много от тях скоро ще настъпи или те вече са приключили. В еврозоната поне три четвърти от дълговите ваканции са изтекли. В Америка половината от щатите премахват допълнителното плащане от 300 долара към компенсациите за безработица през юни и юли; останалите ще ги последват през септември. Федералният мораториум върху изгонване от жилището при неплащане на наем изтича на 31 юли. Програмите за запазване на работните места във Великобритания и Канада приключват наесен.

Взети заедно, тези схеми са предотвратили голяма част от щетите, обикновено налични след рецесия. Това обаче не означава, че много хора не са пострадали от лишения; крайната бедност в световен мащаб например рязко се е повишила. Въпреки това в развитите страни семейните финанси като цяло изглеждат изненадващо устойчиви. Реалният разполагаем доход на глава от населението се е увеличил с 3% през 2020 г. въпреки срива на БВП (виж графиките). Правителствените харчове за допълнителни помощи и кешови трансфери, които възлязоха на 2.3% от БВП на богатите страни, несъмнено помогнаха. В Америка нивото на бедност само леко се повиши от 10.7% през януари 2020 г. на 11% през юни тази година, макар и да отбеляза колебания през този период.

Устойчивите финанси на домакинствата осигуриха силно търсене на стоки и услуги дори по време на локдаун. Това в допълнение на серията от спасителни мерки означава, че фирмите също изглеждат невредими. В ярък контраст с обичайните рецесии фалитите на бизнеси не само не се увеличиха, а рязко намаляха в богатите страни миналата година (виж графиките).

Мерки със закъснител

Несигурността сега е как ще се промени картината, когато помощите приключат. В скорошен доклад Банката за международни разплащания, клуб на централните банкери, идентифицира вероятна "вълна от несъстоятелност на фирмите" като "голяма въпросителна, помрачаваща перспективата". Има три основни възможни проблема: че намалените кешови преводи ще орежат доходите на хората и ще ударят потреблението; че краят на програмите за запазване на работни места ще остави милиони хора безработни; че когато отложените сметки станат дължими, ще последват фалити и свиване на потреблението.

Нека разгледаме първо кешовите трансфери. Точно когато застраховките за безработица в САЩ стават все по-оскъдни, Великобритания също понижава основното си социално плащане с 20 паунда (27 долара) на седмица. Някои хора със сигурност ще намалят разходите си в резултат на това.

Все пак не е задължително цялостното потребление да пострада много. Домакинствата като цяло са спестили много повече от обичайното (виж графиките). Анализ на данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие оценява спестяванията, които са "в повече" от обикновено, на 3 трлн. долара в клуба на богатите страни - една десета от общото годишно потребление. Голямата тревога за потребителите през 2021 г. не е, че обемната купчина натрупани пари ще спре да расте, а че хората ще изберат да не харчат спестяванията си.

Вторият потенциален проблем е свързан с програмите за запазване на работните места. Проучване на банката UBS показва, че около 5% от служителите в четирите най-големи икономики на еврозоната и Великобритания продължават да са в тези програми. Ако тези хора не успеят да си намерят работа, когато програмите приключат, средната безработица в петте държави ще надхвърли пика си от световната финансова криза.

В това отношение Австралия дава повод за надежда. Нейната програма за запазване на работните места, която преди година даваше подкрепа на 3.5 млн. души, приключи през март. Оттогава нивото на безработица спадна до най-ниската си стойност за последното десетилетие. Девет от десет души от програмата отново са започнали работа. Както в много богати страни, проблемът в Австралия не се състои в изобилието на работна ръка, а в нейния недостиг. Пандемията създаде нови нужди и нови свободни работни позиции.

Плати ми, ако можеш

Третата тревога е може би най-значителна - а също и най-трудна за преценка. Тя е свързана със сметки, които са дължими, но все още неплатени - от данъци и лихви до наеми. Докладът на Английската централна банка за финансовата стабилност отбелязва, че "бизнесите може да се изправят пред съществени плащания, когато отсрочките за ДДС и наеми изтекат". Размерът на тези дължими плащания е труден за определяне. Въпреки че компаниите побързаха да вземат заеми в ранните етапи на пандемията, оттогава задлъжнялостта нараства с по-бавни темпове оттогава. Но далеч не е ясно как фирмените и държавните бюджети ще се справят с просрочените или отложените сметки.

Самите длъжници може да не знаят пред какво са изправени. Неплащането на наеми от страна на американските фирми през 2020 г. "се случи поверително и донякъде по неорганизиран начин", отбелязва доклад на банката Goldman Sachs, оставяйки "висящи недоразумения дали наемите са били намалени, или само отложени". Оценките за просрочените наеми, дължими от американските домакинства на техните хазяи, варират шесткратно.

Мащабите на проблема може да са управляеми като цяло. Да вземем например търговските наеми в Америка. Оценките за неплатените наеми варират, но доклад на общината в Сан Франциско констатира, че местните бизнеси не са успели да платят до 400 млн. долара за деветте месеца до декември миналата година. Ако умножим това до мащаба на цялата държава, като неизбежно груба ориентировъчна стойност се получава неплатени наеми от 30 млрд. долара в цяла Америка - около 3% от годишните търговски наеми, които се плащат при нормални обстоятелства.

Дотук фактите подсказват, че сметките до голяма степен се плащат. Във Великобритания над 80% от домакинствата, получили отсрочки по ипотека, са се върнали към пълни плащания, което предполага, че много хора вероятно са се възползвали от схемите по-скоро от предпазливост, отколкото от необходимост. В еврозоната заемите, излизащи от мораториуми, засега се представят съвсем леко по-зле от останалите банкови кредити.

Но както при много други неща по време на пандемията, най-вероятният изход е, че оттеглянето на финансовата помощ ще удари най-силно хората на дъното. Орязването на социалните плащания ще тласне някои към бедност, а милиони наематели в Америка ще бъдат застрашени от изгонване. Най-малко продуктивните фирми може да фалират. През 2020 г. правителствата бързо пуснаха всеобхватни и щедри програми за стимулиране. Задачата им сега е да намалят техния мащаб и да отключат "съзидателно разрушение", докато защитават тези в нужда.

Още един риск на хоризонта

(Съдържание от "Капитал")

Оттеглянето на стимулите съвпада с притесненията, че делта вариантът на коронавируса може да помрачи оптимистичните прогнози за бързо икономическо възстановяване. Вдигането на повечето противоепидемиологични рестрикции в Европа през последните месеци доведе до скок в бизнес активността и до ревизиране нагоре на очакванията за растежа. Тези прогнози обаче могат да се окажат нереалистични заради делта варианта, който вече съставлява по-голямата част от новите заразявания в много европейски страни.

Наскоро управителят на Федералния резерв в Сан Франциско Мери Дели предупреди, че делта вариантът и незадоволителните равнища на ваксинация в някои страни заплашват възстановяването както на американската, така и на глобалната икономика.

В началото на юли Европейската комисия ревизира нагоре прогнозата си за икономическия ръст на ЕС през 2021 г. до 4.8% след рекордно свиване от 6.2% през 2020 г. Това означава, че икономиката на съюза би се върнала към нивата на растеж отпреди пандемията до края на тази година. Но еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони заяви, че прогнозата на ЕК не взема предвид възможността за нова вълна на вируса, предизвикана от делта варианта.

Един от тревожните сигнали е, че доверието на германския бизнес в икономиката се понижава през юли. Това показва притесненията на компаниите, че затрудненията в доставките и тръгналият отново нагоре брой на заразените от коронавирус могат да забавят възстановяването. Индексът на базирания в Мюнхен институт Ifo показва понижение на доверието за първи път от шест месеца до 100.8 пункта от 101.7 пункта през юни. Анкетирани от Reuters икономисти очакваха индексът отново да се повиши, но президентът на Ifo Клеменс Фуест отбелязва: "Компаниите стават много по-малко оптимистични за следващите месеци."