БНР има да ви каже нещо важно

Държавното радио отново търси генерален директор, но заедно с това и отговор на въпроса каква работа ни вършат обществените медии

Капитал
Капитал
Капитал    ©  Цветелина Белутова
Капитал    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Този текст е част от поредица, която разглежда ролята на обществените медии в България по повод назначението на нов генерален директор на БНР. Поредицата включва още интервю с бившия директор на радиото Андон Балтаков и с директора на бюрото на "Репортери без граници" за Балканите Павол Салай.

Докато погледите на почти всички са насочени към парламентарните и президентските избори, на заден фон стои друг вот, който е важен за всички - за генерален директор на БНР (Българското национално радио).

Тази сряда (27 октомври) Съветът за електронни медии (СЕМ) ще обяви новия шеф на БНР. Процедурата стартира преди повече от месец, като до последния етап на конкурса бяха допуснати трима кандидати - Иво Тодоров, Митко Димитров и Милен Митев, който доскоро беше временно изпълняващ длъжността. Митев пое позицията, след като в началото на август Андон Балтаков си подаде оставката. В момента текат изслушванията на тримата кандидати.

Бъдещият директор трябва да осигури стабилност на публичната медиа след две години на криза, в които четирима души се изредиха на поста.

Залогът е висок. Обществените медии, каквато трябва да е БНР, имат важна роля да съобщават качествени, проверени и важни новини, да дават място за обсъждане на смислени въпроси. Тяхната роля е особено голяма за България, където през последните десет години сериозна част от медиите бяха превзети и новинарският поток беше силно замърсен с неверни новини.

“Универсалност, независимост, качество на информацията отвъд печалбите – това са важните неща” ​

проф. Нели Огнянова

Експерт по медийно право и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски".

Всъщност това се случи и в БНР преди две години с избирането на Светослав Костов за шеф. Тогава той се опита да подчини журналистите в радиото на интересите около ДПС, но имунната система на медиата се оказа силна и той беше изхвърлен.

Сега обаче въпросът не е просто дали БНР ще остане независимо. Обществените медии са особено важни и в условията на пандемия, когато дезинформацията прелива отвсякъде. В последните месеци стана ясно, че радиото също не успява да наложи експертните мнения, като понякога дори е и проводник на дезинформация.

"Във време на пандемия обществените медии са длъжни да са между най-важните фактори в помощ на хората. Няма извинения за криворазбрания плурализъм, поради който през медиите дефилират личности, директно подкопаващи усилията за справяне с кризата", казва Нели Огнянова, експерт по медийно право и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски".

БНР в пандемията

Ръстът в случаите на коронавирус и респективно смъртността в България през последните седмици се дължи до голяма степен на ниското ниво на ваксинация. Нежеланието на хората да се ваксинират от своя страна се свежда както до липсата на цялостна държавна политика по въпроса, така и на дезинформацията, която преобладава в публичното пространство.

БНР разполага с няколко преимущества в борбата с дезинформацията. По данни на института Reuters към Оксфордския университет БНР е медиата с най-висок публичен рейтинг на доверие. Иначе казано, радиото се радва на особен авторитет в разграничаването на експертното мнение от неутвърдените хипотези.

Частните медии, които зависят пряко от своите рейтинги, изпитват по-сериозно изкушение да канят спорни събеседници, които привличат и по-широка аудитория. "Ние не трябва да следим рейтингите на предаванията си толкова внимателно. Не е фатално, ако тази половинка не е слушана", казва журналистът в БНР Силвия Великова.

Добавя, че независимо от това темите за коронавируса привличат най-голям интерес, което създава още по-голяма отговорност от страна на репортерите. Според Великова, "когато говорим за свобода на словото в контекста на дезинформацията и здравните въпроси, има събеседници, които трябва да имат или ограничен достъп, или тяхното участие в медиите да бъде силно критично, с внимание, контролирано от водещия журналист".

Въпреки това дезинформацията по отношение на коронавируса се разпространява в ефир, включително в БНР.

"През последните дни имам съвсем конкретен пример покрай воденето ми на един предизборен дебат. Бях много впечатлена от хора, които претендират да стават политици. Идват неподготвени, твърдят, че маската е равностойна на бурка, и в този смисъл, че носенето на маски е нарушение на Закона за облеклото", разказва Великова. Според нея в такива ситуации водещият на формата носи индивидуална отговорност.

"Ти си там, за да покажеш на аудиторията и да я накараш да подлага на съмнение това, което чува. Не е казано, че всяко нещо, което се каже по радиото и телевизията, е вярно и то не бива да бъде оставяно без контролна позивна от страна на водещия, че има нещо проблематично", казва радиоводещата.

Въжето се къса там, където е най-тънко

Генералният директор на БНР се избира от Съвета за електронни медии, единственият регулаторен орган на електронно медийно съдържание в страната, който де юре е независим. По думите на проф. Нели Огнянова: "Процедурата не пречи да се избере най-подходящият кандидат, но основният риск е свързан със степента на независимост на членовете на регулатора." Съгласно Закона за радиото и телевизията СЕМ се състои от петима членове, от които трима се избират от Народното събрание и двама се назначават от президента.

БНР има и управителен съвет, който се предлага от директора. Неговите функции са много повече управленски, отколкото надзорни. В момента съставът на управителният съвет е и част от проблема. Той се избира с мандат, който е равен на този на генералния директор. Логиката е всеки шеф на радиото да може да работи с посочени от него хора. Когато мандатът на някой генерален директор обаче се прекрати предсрочно, както се случи последните два пъти, старият управителен съвет остава и това създава сериозни проблеми.

След като в средата на 2019 г. Светослав Костов е избран за директор, няколко месеца по-късно беше освободен. Андон Балтаков, следващият генерален директор, също напусна поста, без да намери общ език с управителния съвет, назначен по времето на Костов.

Планирани дефекти

В структурата на радиото са заложени конкретни механизми, които не позволяват на директора и управителния съвет да упражняват влияние над програмното съдържание. Логиката е генералният директор и управителният съвет на радиото, които де факто са политически назначения по линия на СЕМ, да не могат да се месят в оперативната и редакционната политика на програмите по презумпция.

"Ако говорим за "Хоризонт", висшите органи не могат да казват какви новини да минават, на какви събития да се ходи, изобщо каква да е програмната политика", казва Великова. Същевременно програмният съвет, отговорен за подбора на предаванията, е пряко подчинен на генералния директор. Директорите на програмите също се назначават от висшите органи. Великова определя това като източник на косвено влияние, с което лесно се злоупотребява.

През годините е имало и опити за директна намеса. През 2019 г. в разгара на кампанията за избор на нов главен прокурор тогавашният директор на радиото Светослав Костов се опита да свали критичната спрямо Иван Гешев Великова от ефир. Последва бурна обществена реакция, а Костов беше уволнен. "И друг път се е случвало, може би не толкова грубо, колкото при Костов. И сме го усещали, и не сме го усещали, а после ни се е казвало. По принцип ролята на генералния директор е да лобира и да може да спира, без този натиск да стига до журналиста", казва Великова.

Според нея обаче не само Костов, а и други директори и членове на управителните съвет са назначавани не толкова заради управленските си умения, колкото по политически причини, като например, "че няма да срещнат съпротива, че изглеждат по-компромисни и няма да създават проблеми, че някой ги поддържа".

Как журналистите в БНР запазиха интегритет

"Радиото е дългогодишна институция с характер. Дори политиците си дават сметка, че тук не може да се действа чак толкова грубо, както се действа в другите медии, просто защото през последните двадесет и няколко години тук е имало поредица от опити за директна политическа намеса, която е срещала отпора на хората. Тази слава може би е позакърняла, но все пак се помни. Това е и причината, когато има драстични опити за намеса ние за разлика от другите медии да получаваме подкрепа отвън. Всеки казва: "Аз бих подкрепил протеста или позицията на тази институция, защото тя отстоява свободата на словото през годините, защото е с характер." Второ, нека си даваме сметка, че да контролираш една 24-часова жива програма като "Хоризонт" е доста по-сложно, отколкото да контролираш три новинарски емисии и няколко обзорни предавания. Тук всеки водещ води предавания, може да си кани събеседници. Не можеш да централизираш събеседниците, които идват тук. По-сложно е."

Силвия Великова

С мисия към обществото

Има няколко примера за успешни обществени медии, но един от най-видимите е английската BBC.

По време на Втората световна война Англия е от страната на Съюзниците. В началото радиото губи активност, защото немската пропаганда звучи по-привлекателно за слушателите и програмите им са с по-разчупено съдържание. Осъзнавайки отлива на аудитория, англичаните правят промяна в програмата - залагат на хумористични предавания с интелектуална препратка, което поставя обрата на немската медийна инвазия и до края на войната BBC проговаря на 40 езика, включително и на български.

Това се отразява не само на броя слушатели, но и върху изхода от войната. BBC дава трибуна на едно от лицата на френската съпротива, ген. Шарл дьо Гол, който с кратък цитат от стихотворение подготвя своите привърженици за десанта на войната. Това не е само символ как работи радиото, но и белег за обществената сила на медиата.

"И след Брекзит Обединеното кралство е пример за съвременни обществени медии", казва проф. Нели Огнянова. "Мисия към обществото, управление, финансиране - това отличава обществените медии. Мисията е динамична и отразява променящото се общество и променящите се възможности на медиите", допълва още професорът. Според нея мисията днес се реализира с повече и по-разнообразни цифрови услуги.

Назад в медийната надпревара

Проучването на центъра Reuters, цитирано по-горе, сочи, че едва 18% от българите слушат публичното радио всяка седмица. Позицията на радиото в онлайн средата е още по-слаба. 13% от анкетираните следят сайта му, което го нарежда на едва 14-о място сред най-следените медии, след всекидневници с много по-нисък рейтинг на доверие като "Труд".

"Сега сме в кампания и липсата на релевантност се усеща. Ние не сме предпочитана медиа, през която политиците да правят предизборна кампания. На диспутите, които предлагаме, идват малки формации, които не влизат изобщо в социологията, тоест нямат шансове да реализират своите идеи в парламента или президентството", казва Великова. Според нея изходът от тази ситуация зависи от излъчването на стабилно управление, което да работи в посока дигитализация на медиата.

"Модернизацията на радиото, това то да се направи по-привлекателно, минава през един спокоен мандат, през това да се работи с екип и по места, с подходящ тон за комуникация с хората, за да могат те да приемат реформите", обяснява Великова.

Провеждането на четири вота за генерален директор в рамките на две години поставят институцията в състояние на постоянна предизборност, равностойна, както и в политиката, на "безвремие". Иначе посоката напред е ясна. "Трябва да мислим как да популяризираме радиоформатите в онлайн средата, за да могат да бъдат препубликувани и споделяни. Да имат някакъв ефект", казва Великова. Това неизменно минава през инвестиция в подкасти.

За пример Великова дава неделното предаване "Политически НЕкоректно", което води с Петър Волгин.

Много хора слушат предаването като подкаст. Това му дава живот в социалните медии, "някой слушател го слуша след два, три дни, коментира, започва разговор под интервютата", обяснява радиоводещата.

Подкастите обаче са "втора медиа", която изисква много допълнителна работа, а и нови журналисти, обучени да работят в този формат.

Тази потребност обаче очертава и една по-задълбочена криза, а именно недостига на човешки капитал.

"Проблемът с младите журналисти е, че искат в телевизията. Телевизията много по-лесно позволява на този, който става, да получи видимост", заключва Великова.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    susedkata avatar :-|
    Любопитната Съседка
    • - 1
    • + 1

    Държавното радио се движи по инерция вече десетилетия наред, и звучи така, сякаш е застинало някъде в края на 80-те години на миналия век. И тримата кандидати за поста на директор заявяват, че не искат "революция" в развитието на БНР, но реално точно това е необходимо, за да може тази нафталинова, пенсионерска медиа да влезе най-после в 21-ви век. Очевидно основната стратегия и на тримата кандидати е да мишкуват в БНР и да се движат послушно по течението.

    Нередност?
  • 2
    olu58512811 avatar :-@
    olu58512811
    • - 1

    До коментар [#] от "":

    Мишкуване е това, което прави с писанието си Любопитната Съседка! На кого му трябват безкрайните промени към все по-лошо и по-лошо, освен на колонизаторите, които с помощта на такива колаброционисти като нея, ни скапват живота и самочувствието!

    Нередност?
  • 3
    sgl16353398341084480 avatar :-|
    Andon Baltakov

    Добре би било един блиц икономически и финансов анализ в статията. Технологична реформа, за каквато се говори в текста, се прави с пари - много пари. Нека припомня, че БНР посрещна 2020 година с 5,5 милиона лв. дефицит, а през 2021 г. правителството на предишната управляваща партия на два пъти отне от бюджета на БНР. Тези пари - в по-голямата си част - трябваше да отидат в технологични иновации. Две години, иновативните дейности в БНР са в застой, поради липсаата на далновидна държавна финансова политика за обществените медии. В допълнение, през последните повече от 12 години, БНР е било недофинансирано, което е довело до деформации в заплащането на труда в организацията и диспропорции сред различните структури. В БНР работят интелгентни и знаещи хора, които биха направили невероятни дигитални продукти (много повече от подкасти). Но с необходимите финанси. Решението е - нов модел на финансиране, което да направи организацията фактически автономна и иновативна.

    Нередност?
Нов коментар